П апукчия на сцената и генерал на екрана са последните роли на актьора Влади Въргала.
От тази пролет той се изявява на сцената на театъра в Търговище. Спектакълът се нарича „Когато животът беше шарен“ и е по разказа на Николай Хайтов „Когато светът си сваляше потурите“. Режисьорът Надя Асенова е провокирала любимеца да приеме ролята на Коста Папукчията. „Героят е веселяк, зевзек, който разказва своята история. Хората ще кажат, че е забавна, но като се замислиш, всъщност е много тъжна. Това е един невероятно тъжен разказ, направен по смешен начин. Провокира ме темата на представлението, а тя е Промяната. В живота на всеки човек идва етап, в който трябва да се пригажда към новото. А това означава да изоставиш някаква своя страст, нещо, което е осмисляло живота ти. В един момент може би трябва да го оставиш, за да продължиш да живееш и да се реализираш. Моят герой е папукчия и да прави папуци е смисълът на неговия живот. Това е любовта му. Това е занаятът му. Той се изхранва от него. И в един момент се оказва, че светът вече не иска папуци. И е много трудно да го осъзнаеш и да се пригодиш към новото. Но да се нагодиш, не значи да се подмазваш на новото или на новите“, споделя Въргала.
Сладолед
Миналото лято той се завърна и на киноекрана в документална немска лента с игрални възстановки за битките на римляните с германите. „Участват и български актьори, аз съм в образа на генерал Варус. Имаше много хубава атмосфера в екипа. Между другото така беше и като правихме сериала „Шменти капели: Легендата“ и след това екипът почти всяка година се събира, което го няма в много продукции. По принцип не се снимам много. Честно казано нямаме добри филми напоследък и като прочета тъп сценарий, го отказвам. А и заплащането на артистите е унизително ниско. Когато правих сериала, раздух много сценария, за да дам работа на колкото се може повече актьори. Не изпитвам нужда да се снимам, за да съм известен. Славата не ми е слабост и умишлено съм се отдръпнал от нея. Винаги съм искал да има смисъл в това, което правя. Защото реално нашата работа е като сладоледа – консумираш го и после не остава спомен от него. Ето един Ален Делон – кой го познава сега от младите?“, казва актьорът.
На дъното
В последните години Влади има много предложения за работа, но ги отказва, тъй като не вижда никакво предизвикателство в тях и затова умишлено се е самоизолирал. „Направих много предавания, в които бях не само изпълнител, а и автор, създател, продуцент. Правих филми, телевизионни продукции, писах пиеси и мога да кажа, че постигнах всичко в сферата, с която се занимавам. И в един момент бях изпратен в дъното на социалната стълбица. Тогава се разочаровах от професията си. Разочаровах се от държавата, от хората и от себе си. А след едно такова разочарование е много трудно да намериш предизвикателството, в което би се включил. Затова толкова много години ме няма“, обяснява любимецът на няколко поколения. Когато е снимал кино и телевизия, утехата му била, че ще се върне в театъра, тъй като смятал, че там е смисълът. „Оказа се, че на повърхността остава само популярността. А театърът вече влиза в графата на бутиковите изкуства“, добавя звездата.
Ку-ку
Веднъж в месеца Влади играе моноспектакъла си „Мемоарите на един Въргал“ на сцената в „Сълза и смях“. „Всеки един сюжет, било то на книга, филм или спектакъл, е част от нечий живот. Това е спектакъл за моя, но за повечето зрители е пътуване през нашия живот. За по-младите е интересен, защото не са живели по времето на Кореком, Ку-Ку или мобифоните и научават доста от екзотиката на времето преди тях. А с „наборите“ е вълнуващо да си припомним някои случки и хора, каквито никога повече няма да има. Направих такъв спектакъл, какъвто бих искал да гледам – да плачеш от смях, но да прелее причината за сълзата и от дълбоко човешките теми. В него да е 100% реалният живот и това да не те плаши и отвращава. Такъв спектакъл искам да гледам, такъв спектакъл създадох“, казва актьорът. Той смята, че хората имат нужда от светлина, но той не е човекът, който ще носи факела, но поне може за малко да сгрее някоя и друга заблудена душа. „Както казва Генчо Генчев-Майната, има светлина в тунела, но да не забравяме, че и тя е с електромер“, смее се актьорът.
Ланците
Кой е Влади Въргала? „Не мога да отговоря на този въпрос, но се радвам, че знам отговорите на другите. Приятелите ми ще кажат, че съм един истински приятел. Децата ми ще кажат, че съм един прекрасен баща. Колегите ми ще кажат, че съм един симпатичен колега. Някои от хората ще кажат: „Един дето навремето ходеше с ланците“. Мисля си, че ако някой знае отговора на въпроса „Кой съм аз?“, то ще изчезне онова фундаментално изявление на българина, когато във всеки един конфликтен момент той пита другия: „Ти знаеш ли кой съм аз?!“. Истината е, че отдавна съм спрял да се оглеждам в очите на другите, за да видя кой съм аз. По-скоро искам да има смисъл в това, което работя“, отговаря той.
От 5 г. живее за себе си
На 11 август Влади Въргала отпразнува 55-годишния си юбилей в компанията на майка си. За празника сам направи тортата си, на която написа „Левски е вечен“ и почерпи във ВИП зоната на Герена. Ден след това потегли със сина си на тридневна обиколка с мотори.
„Не правя равносметка, защото не мога да си правя сметката нито за бъдещето, нито за миналото. Не мога да кажа кое е печелившо и кое губещо. Важното е, че сме живи, здрави и на свобода. Изводът за мен е, че трябва да се радваш на това, което имаш, а не да страдаш за това, което нямаш. Така погледнато, животът ми е суперподреден и изобилен. Няма по-важно нещо от това да си здрав“, обяснява рожденикът. Той признава, че от 5 г. живее вече за себе си, а е трябвало да го направи по-рано: „Каквото и да ми се е случвало в живота, винаги съм гледал на събитията като на филм и съм се питал как би постъпил положителният герой. И постъпвах така, както са постъпвали героите от литературата, киното, историята. И в крайна сметка се оказа, че съм бил глупак. Когато кандидатствах във ВИТИЗ „Кино и режисура“, закъснях за писмения изпит – имах уважителна причина. Разрешиха ми да го направя, но ми казаха, че после комисия ще прецени дали работата ми ще бъде допусната. В крайна сметка ми анулираха писмената работа само че първо я бяха оценили. Оказа се, че от триста човека бях на второ място по оценка. Вторият в състезанието беше елиминиран, но бях удовлетворен“.
Шменти капели все по-актуален
Филмът и сериалът „Операция Шменти капели“ е голямата гордост в професията на Влади Въргала. За съжаление обаче смята, че към днешната дата е все по-актуален: „Аз писах сценария през 2000 г., то звучеше пророческо. Всичко от този филм към днешна дата вече е факт. Основата на този филм е, че цял живот бедният е плащал сметката на богатия. Щом усетят, че бедният е безпомощен, започват да му искат пари и някой обявява, че ще спечели 3 милиона лева. Друг, от когото това зависи, казва 5 милиона. Отговорен фактор ги вдига на 7 милиона. И най-накрая от министерството пристигат 10 милиона, аз казвам - ама аз се разписах за 7 милиона, и отговорът е - вие знаете защо... А това се случва непрекъснато. Така че операция „Шменти капели“ си тече нонстоп. Във филма има и един полицай рекетьор, когото вместо да го осъдят, го обявиха за герой. Всяко едно нещо във филма е взето едно към едно от живота. Има неща, които са заснети, но не влязоха във филма... Не ми се вярва, че ще ми дадат възможност да направя продължение. Пък и струва ми се няма смисъл. Защото хората казаха - евала, много смешен филм. А всъщност това е една много тъжна история, разказана по смешен начин“.
Лео Богдановски
