-Свилен, на 7 октомври група „Остава“ ще отпразнува 30 години на сцена с грандиозен концерт в зала 1 на НДК. За първи път ще имате самостоятелна изява там. Какви чувства бушуват у вас?
-Аз гледам да мисля за нещата едно след друго. В момента завършваме албума и това е най-важното за мен. Имам няколко парчета още да изпея. Дотогава в главата ми са само текстове. После ще се фокусирам да мисля за промоцията на албума ни на 20 май в Sofia Live Club, а след това ще мисля и за другите концерти. Разбира се, мисля и за този в НДК, защото той ще бъде най-голямото предизвикателство. Освен че е най-голям, изисква и най-голям ресурс – финансов и физически. Надявам се да стане хубав концерт. Ще свирим предполагам голяма част от новите ни парчета и голяма част от хитовете на „Остава“. Организираме нещата като осветление, режисура. Пък да видим – надявам се наистина да стане много хубаво.
-Мислили ли сте да поканите ваши колеги на сцената?
-Предполагам, че ще има 1-2 гости, които да излязат на сцената. Аз много не съм по гостите (смее се). Обичам рок групите да си свирят парчетата без да викат други. Разбира се, че ще поканим важните за нас хора, но не искаме да превръщаме концерта в бенефис. Все пак аз съм само на 46 години и искам да имам дълга кариера (смее се).
-Защо решихте да организирате подобна мащабна проява и то във времена, в които природата ни показа, че не можем да си правим планове?
-Решихме, защото вече сме на 100 г. От толкова си говорим и че трябва да правим големи концерти и да спрем с клубните участия. Ковид-19 малко спря всичко, защото то нямаше нищо през последните две години. Преди няколко години, преди да дойде пандемията, бях по-амбициозен и исках с други български музиканти да направим концерт в зала „Арена Армеец“. Много са тежки времената в момента. И заради Ковид-19, и заради войната в Украйна. Ще се борим!
-Дръпна ли Ковид-19 ръчната спирачка на музиката у нас?
-Много! След първата година, когато беше голяма депресия, втората се стегнахме, събрахме си парчета от албума и сега ги завършваме. Слава Богу, че го решихме това нещо, иначе щяха да са две загубени години. Просто години, в които човек остарява. Нищо друго.
-Изолацията вдъхнови ли ви за някои от новите парчета, които ще чуем за първи път на 20 май?
-Да, напоследък започнах да пиша текстове с такива думи, които по принцип не използвам в ежедневието. Като „взлом“, „саботаж“. В едно от новите парчета, което се казва „Клише“, имам „боен патрон“. Разбира се, гледам в парчетата винаги да присъства отношението между двама човека и винаги да се гони накрая разбирателство, ако не е любовта.
-Колко парчета ще съдържа новия шести по ред албум?
-12 парчета ще бъдат. Мисля, че ще стане много хубав албум. Преди да са записани не мога да говоря, защото не съм много сигурен дали текстовете са толкова хубави. Докато не ги запиша у мен има едно такова напрежение, да не се изложа. Хората, и добронамерените, и злонамерените, искат да чуят от „Шоколад“ нагоре. А пък ние сме на съвсем друга вълна вече. Мисля, че ще се получи хомогенен рокендрол албум с много готини мелодии.
-Какво се промени през всичките тези години в звученето на „Остава“?
-Звученето на „Остава“ е като водата, която тече в морето, като вълни нагоре и надолу. В първия ни албум има много ню уейв, пънк и много голяма част от песните са свързани с това как аз и Жоро сме се чудили какво да правим с този живот. Вторият ни албум стана много депресарски, доста по-любовен. Третият ни беше почти само с любовни песни. В четвъртия се върнахме към някаква пънк агресия, а след това дойде „Океан“. Много хора казват, че е много хубав, но и много тъжен. Аз не мога да преценя. Винаги търсим смисъла и любовта. Аз много обичам да пея за неща, от които другите хора се срамуват. Последното парче, което представихме, се казва „МАМА“. Много пуритани започнаха да обясняват как това било даже леко весела песен. Много мразя от старо парче да направя ново парче. Да си открадна някаква идея. Не съм такъв. Винаги се стремя в музиката новите парчета да са по-различни. В куплета на „МАМА“ го има този брит поп хумор – и в хармонията, в самия текст. Припевът си е леко депресарски и грънч, да го наречем най-елементарно. Това е целта ми като артист – ако има 6000 варианта да направиш парчета, всички те да са различни.
-„МАМА“ е много готино парче, но като че ли не всички го разбраха.
-Аз много го харесвам. Не слушам глупостите на хората. То се вижда на концертите после как се кефят. Едни искат да свирим само пънкарски песни, други само „Океан“ и любовни парчета. Трети искат да ни няма изобщо (смее се).
-„МАМА“ e посветен на най-важния човек – майката. Какво ви вдъхнови?
-Първоначално беше едно електронно демо, което си бях направил и в което пеех „Mother” (бел ред. от англ. „майка“). Хармонията така беше нагласена, че пеенето не може много да мърда, но си казах – защо „Mother”? Трябваше да е нещо ритмично и ударно, понеже имаш малко думи. И си спомних като бях тинейджър как като ме изоставяха момичетата и как се оплаквах на майка ми. Вече като голям мъж като го изпея има и малко хумористичен елемент, но всеки може да си го пее. И жена, и мъж. На всеки му се случва да остане без любов и да отиде при майката, която каквото и да стане винаги ще ни обича. Използвах го като патерица и мисля, че стана прилично.
-Вашата съпруга Невена е идеен двигател на видеото, заснето в столичната галерия „Доза“. До каква степен й се доверявате в работата?
-Невена намери всички хора, засне всичко. Ние от групата само отидохме и ни снимаха по един табан. Тя няколко видеоклипа вече ни прави. Измисля ги. При „МАМА“ с една друга нейна приятелка бяха измислили да няма лица. Веднага се появиха сексистки коментари за нас. В България толкова вече всички разбираме от всичко в социалните мрежи, че човек трябва малко отгоре отгоре да гледа коментарите.
-Вие успявате ли да не се интересувате и да не ви жегва това след толкова много години? Може би като известна личност сте чул много неща за себе си.
-Много гадни неща съм чувал. Но като ходя по улицата и винаги срещам симпатични хора и ми казват: „Ей, Свилене, толкова си як“, „Гледах те в онова предаване, беше много забавен, но много лошо готви (смее се)“. Винаги ме срещат симпатични хора. Явно злобните просто си мълчат. Лесно е да хейтиш в Интернет пространството, защото там нямаш контакт, не виждаш очите на човека отсреща. Лошите неща и хора не ни спряха да правим музика.
-А виждате ли себе си като човек, който ще се откаже да прави музика?
-Надявам се да не спирам скоро. Това за мен е като въздуха. Имам приятели, които правят музика, но не могат да я завършват. Музикантът, ако има дупе, трябва като започне нещо и да си го довърши. Да излезе и да каже – хора, тази песен е моя, направих я миналата година за 3 месеца, ето и видеото и да може понесе и доброто и лошото, ако тя не е хубава. Аз съм горд, че знам кога едно парче е готово. Знам го за себе си. С групата също го знаем и след всяко готово влизаме в ново и продължаваме. И така вече имаме може би около 80 парчета и шест албума.
-Ако ви върна назад във времето – съжалявате ли за нещо и ако имахте силата да го промените – бихте ли го направил?
-Може би не. Вероятно щях да си пробвам късмета извън България – в Щатите или в Англия. Нямаше да ми е хич лесно. То и в София като се преместихме – не беше. Първите години беше много гадно, защото бяха такива години, в които хората от провинцията не се възприемаха толкова с добро око като сега. Единственото, което ме спря, за да не избягам тогава, е музиката. Видях смисъл в това, че някакви хора ти пеят песните. И то те не са ти роднини (смее се). Много съм се ядосвал като млад музикант, че единият от групата работи някаква друга работа и няма време, вторият не го интересува толкова, пък третият еди какво си. В един момент се оказа, че това не е толкова важно. Това, че тогава можехме да бъдем много по-добри като музиканти – нищо нямаше да промени. Нямаше да направим по-хубави песни. Нещата просто се събират и сега всички от групата знаят колко е отговорно това нещо. Като свирим на по-големи места идват много хора и ни е много приятно.
-Омръзва ли ви понякога да пеете „Шоколад“?
-Не. Много обичам да я пея. Обичам да пея всички песни, които ми харесват. Мисля, че ако мога да измисля още няколко такива шлагера, ще бъда много горд човек. “Океан“ стана също много мощен хит и то без никакво напъване. Видеото е направено с една камера, която снима детето ми във влака. Тогава Симеон, който направи клипа, обърна смисъла на цялото парче. Това е и идеята на другото изкуство. Когато направиш музика и видеото да придава нещо, а не да взима. Адски много приятели, които имат деца, ми звъняха тогава разплакани. Има един момент в текста и в самото видео, който те обръща, и ти потичат сълзите. Стана много хубаво. Не сме го целяли. Така стават парчетата – хрумва ми някаква дума, завърта се и става текста.
-Къде се намира музиката в живота на Свилен-Младши, който активно започва да взима участие в клиповете ви?
-Като беше по-малък слушаше повече Gorillaz и U2, по-алтернативни групи. Сега повече го влекат компютрите. Нарежда кубчето на Рубик за двайсет и няколко секунди. Вманиачил се е много. Обича спорт. Да видим. Не го натискам за музиката. Аз започнах да свиря на 13-14 г. Свирех по 8 часа всеки ден. Правех го, защото исках много по-бързо да стана много добър. Всеки трябва да си намери в живота какво иска да прави.
-Каква музика ви мотивираше тогава, какво слушахте?
-Имаше тонове музика. Когато започнах да свиря излезнаха точно Nirvana, Guns N'Roses, „Черният албум“ на Metallica, Pearl Jam, Faith No More. Слушахме като луди и ходехме по кафенетата да гледаме MTV и това толкова много ме кефеше. Тази музика вдъхновява милиони хора. Няколко парчета обръщат целия свят. Както R.E.M обърна цялата гръндж култура с Losing My Religion. Същото го направиха и U2 с Achtung Baby. Години, в които се издадоха 100-ина велики албума. Имаше енергия и ми се струваше, че и аз искам да го правя това нещо. Поне да го пробвам. Свирехме с моите съученици в Правец. В началото свирех на барабани, после на китара. Свирехме с един приятел песни за aкустична китара. Постепенно започнах да измислям и аз песни. В един момент се събрахме с Георги и стана това, което е „Остава“.
-„Остава“ е една от емблемите на алтернативната музика в България.
-Надявам се да е така. Много ми се иска българските музиканти да са по-събрани. Да не звуча като някакъв социалист. Гледаме постоянно младите групи да свирят преди „Остава“ на по-големите ни концерти, а те после дори не се сещат да ни харесат парчето или да го споделят в техните социални мрежи. Много е тъпо и неблагодарно. Мисля, че е хубаво, обаче, да им даваме повече шанс. На нас никой не ни даде шанс. Ние си дойдохме в София като едни селянчета, които си мислят, че правят много яка музика. Трябваше да минат години, за да излезем гордо пред публиката. И с моя глас не беше никак лесно. 90-те бяха много метълски години в България и много искаха да ме бият по клубовете (смее се).
-Имало ли е период през всички тези години, в който сте искал да се откажете и сте го правил?
-Да. За себе си никога не съм спирал да правя музика, но е имало моменти преди 11-12 г., когато няколко месеца не си говорехме групата. Почти бяхме спрели.
-Какво ви мотивира да продължите напред и да сте тук и сега с шести студиен албум и 30 г. на сцена?
-В един момент трябва да си преглътнеш егото и да си кажеш – дай да пробваме да видим какво става. Тогава точно направихме голям концерт в „Маймунарника“ – 20 г. „Остава“. Мислехме, че ще дойдат 400-500 души, а дойдоха 2200. Това ни озари и започнахме да записваме албума „Океан“. С бавни български музикантски темпове го записахме за 2-3 г. И днес, няколко години по-късно правим същото нещо. Мисля, че сега сме по-големи приятели.
-Тази година ще има ли традиционен концерт в „Маймунарника“?
-Не съм много сигурен. Заради концерта в НДК май ще намалим много свиренията. Имаме вече уговорени много концерти в цялата страна. Използваме този хайп, че правим турнето за 30-годишнината, за да тормозим всички да им кажем, че догодина няма да са 30, а 31 години от създаването на групата. Тогава никой няма да ни вика (смее се).
-Имате ли планове за лятото?
-Имаме много концерти, да. На 21 май сме на карнавала в Габрово. На 24 май сме в Казанлък. На 4 юни сме в Пазарджик, а на 24 юни сме в „Ментол“ във Варна. На 25 юни имаме концерт в Карлово. Но едно по едно – първо албума да довършим. До няколко дни ще сме готови. Много обичам момента, в който изживееш това напрежение. Това кара мозъка ти да работи постоянно и да вършиш неща, които по принцип можеш да ги отложиш за утре, в други ден или догодина. Класическо музикантско такова. Но сега като имаме дата и няма мърдане. И миналия път така направихме. Винаги трябва да имаме срокове, иначе се разпиляваме. То всички хора са така. Аз така пиша и текстовете. Ако виждам, че на другите не им пука – защо пък аз трябва да се напъвам да пиша текста. Това много време ми отнема. И много напрежение. Едно е да си припяваш някоя готина мелодийка, едно е да й дадеш думи да я направиш цяла песен. Отнема време.
-На 21 април имате и солова изявя в столичния клуб „Строежа“.
-Да. Когато нямаме нещо голямо с „Остава“ и Марто от „Строежа“ ме кани най-вече в „Кабаната“. Соловите акустични изпълнения ги направих първо заради себе си, да видя докъде мога да стигна сам и без други музиканти с мен на сцената. Първите два пъти бях с Митко Семов от страх, че сам не мога да го направя. После като го направих няколко пъти сам с една китара, микрофон и дръм машина, и мисля, че става приятно. Искам това да го преодолявам, да върша и сам нещата. Не че искам да го правя като професия. Отнема ми няколко парчета, за да вляза в концерта. Едно е да имаш цяла група зад теб, а друго е да си сам. Голямо напрежение е в началото. Обичам много да свиря и да пея, особено да пея. Ако някой ми харесва песните – моля да заповяда.
-Щастлив човек ли е Свилен?
-Да, особено когато съм зает. Иначе съм стандартен мрънкащ човек на 46 г. (смее се). Винаги си мисля, че съм подценен. Но когато работя нещо, което много ми харесва, а това е именно да правя музика – съм щастлив. Когато има хора на концертите ни и те са усмихнати и остават до края е голяма радост. Имам страхотно семейство. Надявам се то да се множи. И да ни чакат само щастливи дни. Една баба каза веднъж на моя син, че ще стане президент, така че чакам този момент.
-Пожелавам му го. А вие какво си пожелавате?
-Пожелавам си годината да е хубава. Като артист да имаме много успешни концерти. Да няма война и да няма Ковид-19, за да може всеки да си върши работата и да не може да се оправдаваме после с нещо, което не е наше. Надявам се като издадем албума на „Остава“ да имаме много концерти в България и чужбина и след това кротко да започна да си записвам акустичния солов албум, който ще излезе някога, когато не ме мързи (смее се).
Екатерина Томова
