М айстори на разсади много, но все пак е добре да се спазват основни правила, за да няма изненади. Така например въпреки прехвалените смеси от градинските центрове в социалните мрежи изобилства със снимки от намерени червеи в почвата. Такива обаче могат да се развъдят и от градинска тор. И точно когато си мислите, че с младите ви растения всичко е наред, се оказва, че някой ги унищожава.
Опитни градинари съветват, когато се правят разсади, да не се взема тор от градината. По-специално от лехите, където са отглеждани пипер, домати, особено пък ако ще правите разсади точно с тези зеленчуци. Това особено важи за начинаещи градинари, които не са обеззаразили почвата си, имали си болни растения и т.н. Когато вземете почва от лехите с миналогодишни растения с пипер например, вие просто няма да спазите сеитбооборота и за вашите разсади няма да има необходимите хранителни вещества. Не по-малко важно е и това, че ако е имало болни растения, те са заразили почвата и вие ще заразите и тазгодишните си разсади. После се чудим защо все боледуват растенията ни. Боледуват защото ние самите пренасяме болестите и тази грешка се повтаря всяка година и се въртим в омагьосан кръг.
Ето защо най-добре е да се снабдите с пръст от къртичини от гората и полето. Тя е нежна, фина и чиста от зеленчукови болести. Другият вариант е пръст от крайречни брегове. Това е също много фина и чиста пръст. Мария Славова от групата за екологично градинарство във Фейсбук споделя как започва подготовката си за разсади. Нейната рецепта е следната: почва от къртичини, оборска тор, дървесна пепел, яйчни черупки... и задължително дренаж в съда.
Други градинари също споделят опит и според тях за разсади почвата трябва да е рохкава и хранителна - може да се вземе почва около река, защото е пясъчна, или от ливади и пасища. Ние слагаме и горска от дъбова гора, разказват мераклиите. Събират почва от горска дъбова, чернозем и песъчлива. Иначе първо садят семената в голям съд - саксия или стар пробит леген, после се пикират, тоест пресаждат по 2 корена в кофички. След месец те са захващат, чупи се кофичката и в градината.
Известният градинар Тихомир Трайков споделя опита си в една от групите си във Фейсбук как създава неговата почва специално за доматени разсади. Смесва жълта пръст от фин пясък льос 10 лопати, компост 20 лопати, каменно брашно 1 лопата, речен ситен пясък 1 лопата. Бърка се добре с лопата и пресява със сито. Пак според Тихомир Трайков пиперът обича почвата да е предимно от компост с малко почва и малко пясък, 5 към 1 към 1. Причината е - не обича влага, и затова глинеста почва не му понася добре. Също така пиперът обича топли парници, като над 30 градуса му се отразяват чудесно за разлика от останалите насаждения.
Подхранваме с птича тор и коприва
Птичият тор въздейства на растенията като комплексен тор, тъй като съдържа много азот и фосфор. Най-добрият начин е да направите т. нар. шербет (разтворен във вода птичи тор). За целта напълнете десетлитрова кофа с пресен птичи тор на 1/3, допълнете с вода и оставете на открито в продължение на 7-10 дни. След това 0,5 литра инфузия се разреждат в 10 литра вода и полейте доматите с получената течност като дозата е 5-6 литра на кв.м. Внимавайте птичият тор да не попадне върху листата на доматите, защото може да ги изгори.
Настойката от коприва за подхранване на домати се получава от млади листа, тъй като те съдържат много азот, калий и желязо. Въпреки това може да се използва и изсушена коприва през зимните месеци. Съдът, в който ще приготвяте разтвора, трябва да се напълни на 2/3 с коприва и да се долее с вода, но не догоре. Покрива се с капак и се оставя да престои за 7-10 дни на топло място.
Когато копривата започне да ферментира, 1 литър от разтвора се разрежда с 10 литра вода. С нея можете да подхраните и растения в оранжерията и разсада си, но не повече от два пъти в месеца.
Светлана Трифоновска
