П левелите, които скубем като обезумели в градината, могат да бъдат и полезни. Преди повече от двадесет години, когато масово селските дворове бяха едновременно места, където се отглеждат кокошки, прасета, агнета, домати, пипери и други зеленчуци, плевелите не представляваха такава заплаха за стопаните както сега.
Храна
Причината е, че всичко, което заплашваше културните растения, се скубеше и се хвърляше директно за храна на кокошките, прасетата и другите птици и животни. Така се получаваше затворен кръг, в който всяко растение и живо същество си имаше своето място в житейския кръговрат. По-възрастните стопани отлично знаят, че щирът е обожавана храна от прасетата, но и от кокошките. Понеже плевелът съдържа огромно количество витамин С и желязо, той прави яйцата на птиците здрави и оранжеви. Събран и изсушен на компост, с него е добре да се ръсят лехите, защото ще осигури много хранителни вещества на почвата. Така че всеки плевел си има своето полезно място. Преди да ги изкореним обаче, най-добре е да ги опознаем, съветват от Ботаника.
Поверие глухарче
Жълтурчето или глухарчето е широколистно многогодишно растение.
И достига до около 30 см височина. Расте сред тревни площи и градини на слънчеви и сенчести места. Жълтурчето има дълбок основен корен, а листата са изразено назъбени. В зряло състояние жълтите му цветове се превръщат в глухарче. За да се отстрани, обработвайте почвата като превантивна мярка.
Жълтите цветове на глухарчето са изключително красива гледка и привлекателни за направата на букет. Има обаче поверие, че жълтите му цветове не бива да се берат, защото от него пада косата.
В Западноевропейската култура глухарчето е обект и муза за написването на романи и разкази. От него се вдъхновил и Рей Бредбъри, написвайки романа си „Вино от глухарчета“, но също и О'Хенри, поставяйки го в основата на един от забележителните си любовни разкази. Листата на младото глухарче се консумират и от италианци, гърци и американци. В последните години леко горчивите зелени листенца започват да навлизат и в българската кухня.
Паламида за рани
Обикновената паламида е многогодишно широколистно растение и достига височина до около 2 м. Расте на слънчеви места в тревни площи, алпинеуми или градини. Листата й са бодливи, сиво-зелени листа с виолетови цветове. Обработвайте почвата през пролетта и в алпинеумите като превантивна мярка. Отстранявайте механично и в краен случай със системен хербицид през пролетта или през есента, съветват от Ботаника.
Оказва се, че обикновената паламида все пак може да допринесе и полза. В надземните й части се съдържат различни вещества - гликозиди, етерично масло, алкалоиди, витамин С, които могат да се използват във фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. С листата на паламида се налагат или натриват порезни рани, за да спре бързо кръвта. При изгаряне се правят компреси.
Магичният живовляк
Има няколко вида живовляк, който може да се каже, че е повече полезен за човека, отколкото вреден. Опитните стопани винаги си пазят живовляк в градината и не го унищожават докрай, защото той е средство, което може да извлича отровите от организма. Наложени току-що откъснати листа от живовляк могат да извлекат змийска отрова и др. Растението има антисептично, кръвосъсирващо, отхрачващо, антибактериално, диуретично и противовъзпалително действие, което го превръща в чудесно и ефикасно средство срещу огромен брой заболявания и възпаления във вид на отвари, чайове и компреси. Той е многогодишно широколистно растение и достига до 20 см височина. Намира се по влажни места в градини със слънчево или сенчесто изложение. Има широки и плоски листа, събрани в ниска розетка. Най-добре е да се скубе и вместо да се изхвърля, да се измие и суши, ако няма веднага да се употребява.
Папски пурпур
Магарешкият бодил, когато цъфти, има прекрасен пурпурен цвят, който се смята, че принадлежи на папите. Много художници си го събират и го оставят да изсъхне и украсяват ателиетата си с този трън. Той е двугодишно тревисто растение и
достига до височина от около 90 см. Разпространен е по сухи и каменисти места, край пътища и сгради. Стъблата са прави, разклонени, покрити с бодли. Листата са бодливи. Цъфти от юни до есента. Борбата срещу плевелите се води системно от ранна пролет до късна есен, като основно се скубе.
Магарешкият трън e от растенията, които привличат пчелите. Според някои сведения отвара от цветните кошнички или надземната част помага при язва. Народната медицина я препоръчва като лек за простатата и мъжка потентност. Медът от магарешки трън има специфични лечебни свойства.
Острият троскот
Това е изключително често срещан плевел в цялата страна, който се развива успешно до около 800 метра надморска височина при всякакви условия. Троскотът е навсякъде във всяка една тревна площ, а борбата с него е изключително трудна. Той издържа много добре утъпкване и почти не се забелязват наранявания по него дори и от животни, затова троскотът макар и рядко се използва и цени за озеленяване на спортни терени в някои страни по света.
Троскотът има много добро пълзящо коренище, чрез което се разпространява и заема изключително бързо големи територии върху зелената ви площ, коренището е много здраво и може да достигне до метър дължина. То е възлесто и много характерно за този вид е, че от него излизат ланцетните му листа. За премахване и изчистване на почвата от троскота е добре да се използва липата торнадо. С нея много лесно се вади на дълбочина и се оставя да изсъхне, вместо да се ползват хербициди.
Троскотът е бич за земеделските култури, но и полезна билка според Ботаника. Билката действа силно пикочогонно и леко слабително. Употребява се при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, стомаха и червата, както и за пречистване на кръвта.
Изпиват влагата и заглушават зеленчуците
Вредата от плевелите се проявява повсеместно, ежегодно и през целия вегетационен период във всички градини и насаждения. Плевелите влошават условията за развитие на културните растения, тъй като усвояват влагата в почвата, усвояват хранителните вещества в почвата, заглушават или засенчват културните растения, паразитните плевели черпят храна директно от растенията, предупреждават от Ботаника.
Спомагат за развитието и разпространението на болестите и неприятелите по културните видове, тъй като се явяват техни основни или междинни гостоприемници.
Ползваме хербициди след съвети с агроном
Плевелите са тревисти растения, които са изключително устойчиви на суша, студ, влага, високи температури, замърсяване на въздуха и почвата, имат дълбока и трудна за изкореняване коренова система. Освен това те се размножават много лесно - чрез семена или чрез коренища, и за кратко време могат да превземат големи пространства. Поради тези приспособления за оцеляване борбата с тях е особено трудна и изисква повече търпение.
Най-ефективният и екологичен метод за борба с плевелите е механичното отстраняване. Прилагането на хербициди трябва да се използва само след консултация с агроном, защото така могат да пострадат и културните растения.
Светлана Трифоновска
