Д ве забравени рецепти с горски плодове пазят стари домакинства в района на Монтанско, Северозападна България. Наричат ги трънченица и шипченица, защото се правят от плодовете на трънките и шипките.
Попарени
Най-доброто време за прибирането им е, когато падне слана и ги попари, а това се случва най-често през ноември. Тогава твърдата им кожа е много по-лесна за обработка. Рецептата за този сок е изключително лесна. Трънките се почистват от опашките и се насипват в глинена делва. Съд, в който са се правели до 50-те години на миналия век всички сурови туршии, защото е най-здравословно и вкусно. Ако нямате, използвате добре измит стъклен съд с широко гърло.
Ферментация
След като се запълни съдът, се хвърлят шепа царевични зърна. Тяхната роля е да ускорят ферментацията и да се получи приятна газировка. Накрая се залива с чиста вода. Поставя се капак или се връзва, ако е делва с чиста кърпа гърлото й.
Трънченицата е готова след около месец, в зависимост от това колко е топло времето. Държи се в зимник, а в градски условия на терасата. Има киселичък вкус.
От шипките освен вкусен мармалад се прави и лечебен сок.
Коледа
Абсолютно по същия начин се приготвя и шипченицата. Важно е да се отбележи, че плодовете не се смесват, а се правят поотделно. Старите българи са пиели от нея около Коледа, времето, в което се е консумирало мазно свинско месо. Помага на храносмилателното и за разграждането на мазнините. Особено полезна е като превенция срещу вируси и грипове, защото съдържа огромно количество витамин С. Също така и срещу пролетна умора, в случай че е останала до пролетта.
Светлана Трифоновска
