П рез есента на 1800 г. кльощав мъж влиза в кръчма в Ливорно с калъф за цигулка. На една от масите стоят картоиграчи. Хърбавият мъж се насочва към тях. Но късметът видимо му изневерява. Останал без пукнат грош, той залага единствената ценност, която носи - цигулката. Осъзнава какво е направил чак след като губи и нея. В пристъп на съжаление той прибягва до горещи молби, но картоиграчите са непреклонни. Тогава от съседна маса се изправя посивял мъж, който е разпознал несретника. „Вие сте Николо Паганини - отбелязва мъжът.- Аз съм обикновен търговец от Париж, но съм бил на ваши концерти и харесвам много музиката ви. Цигулката, на която свирите, не ви заслужава. Ще ви дам по-добра. Може би ще останете доволен”.
Така съдбата намига на Паганини. В този ден Дяволския цигулар се запознава със своята любима. Тази, която ще прегръща с дива страст и ще кара да стене до изнемога в ръцете му. Паганини не се разделя с нея чак до края на дните си. Завещава цигулката, сътворена от ръцете на Гуарнери дел Джезу, на музея в родния си град Генуа. „Вдовицата на Паганини” все още е там. Малцина имат честта да я докоснат на живо и това обикновено се случва при много строги мерки за сигурност. Сред щастливците е и виртуозният български цигулар Васко Василев.
Цигулката се превръща в легенда именно в ръцете на Паганини. Но не по-малко интересен е и нейният създател Джузепе Гуарнери (или Гуарнери дел Джезу). Негово творение притежава и друг велик български цигулар - Веско Ешкенази.
Завист
За Гуарнери се знае сравнително малко. Роден е през 1698 г., умира през 1744 г. За разлика от съвременника си Антонио Страдивар Гуарнери не е толкова популярен и не тъне в богатство и разкош. По това време има популярен лаф: „Богат като Страдивари”. Но това не намалява завистта на последния към неговия съперник Гуарнери. Не се успокоява даже когато Гуарнери попада в затвора. А там пък той продължава да твори инструменти, които звучат божествено и не подлежат на копиране. Славата на Гуарнери дел Джезу идва чак след смъртта му. Никой все още не е разгадал тайната на неговите творения. Никой не може да каже откъде идва вълшебството на звука им.
За инструментите, произлезли изпод пръстите на Антонио Страдивари, също има легенда. Тя гласи, че в тях живее душата на Страдивари и това предопределя божествения им звук. За немузикантско ухо разликата едва ли е толкова ясна. Звукът на Гуарнери бил божествен, а на Страдивари - звезден. Нюансите са твърде тънки, за да се схванат. Каквито и съставки да е имало в лака, каквито и материали да са използвали майсторите за направата на инструментите си, безспорно е само едно - резултатът е извънземен.
Прагматиците смятат, че това е преувеличено и отдават всичко на лака. Ето го доказателството - веднъж крадци похитили една от вълшебните цигулки на Страдивари. Успели да я изнесат в Германия, като премахнали лака, за да маскират цигулката като най-обикновен инструмент. И тя наистина станала най-обикновен инструмент. С лака вълшебството престанало да съществува. Значи това е то тайната.
Харем
„Те обичат да им се възхищават, а за целта трябва да говорят. Има такива, които съм готов да споделя. Има и такива, към които съм много ревнив”. Извадени от контекста, тези думи биха могли да се отнасят за всяка жена от плът и кръв. Но руснакът Максим Викторов има друго предвид. В колекцията си той притежава над 15 цигулки. Най-ценната от тях е „първата жена” на Николо Паганини. Ако в музея в Генуа е неговата „вдовица”, то в колекцията на Викторов е първата любима на Дяволския цигулар. Стана негово притежание през 2005 г., след като брои 1.1 млн. долара за нея на търг на „Сотбис” в Лондон. Тази цигулка е изработена от Карло Бергонци около 1720 г. и е един от 50-те инструмента, които той е създал. Не е толкова съвършена колкото тези на Гуарнери и Страдивари, но за Максим Викторов тя е още по-ценна, защото не е онази изкусителка, която е обсебила мислите и чувствата на Паганини и го е привързала толкова силно към себе си, че да не погледне повече друга. „За мен този инструмент е безценен - коментира Викторов. Ако на аукциона, на който я взех, се бе появил някой арабски шейх, който смята, че дъщеря му трябва да свири именно на цигулката на Паганини, аз трябваше да се примиря, защото цената би излязла извън пределите на моите възможности. За щастие това не се случи и тя дойде при мен. Пожелах я в мига, в който я чух”.
Тази цигулка не може да бъде видяна, а още по-малко - да бъде докосната от всеки. „Тя си е моя”, отсича новият й собственик. Викторов е наясно, че „първата жена” на Николо Паганини никога няма да звучи по онзи начин, по който гениалният цигулар й е въздействал. „Инструментите на великите музиканти са високомерни по отношение на всички останали. Защо - никой не може да каже. Не изключвам възможността паметта на цигулката някога да бъде обяснена научно”, коментира той.
От другата страна
Една от версиите за дяволския талант на Николо Паганини е, че той просто е минал „от другата страна”. Бащата на знаменития цигулар - Антонио Паганини, бил прост продавач на мандолини. Една нощ жена му Тереза Бочиардо сънувала пророчески сън - пред нея се явил ангел, който й съобщил, че нейният син ще стане велик музикант. Когато споделила това с Антонио, той веднага се захванал да сбъдне пророчеството. Не е ясно по какви критерии е подбрал едно от шестте си деца, но амбициозният родител успял да превърне детството на Николо в истински ад. Детето трябвало да свири от зори до здрач - първо на мандолина, после и на цигулка. Слаб и болнав, малкият гений едва не умрял. Според някои легенди това даже се е случило, но Паганини се е завърнал от отвъдното, за да изпълни мисията си. Само че тя вече нямала нищо общо с ангела.
На 8 години Николо Паганини създал първото си произведение, а на 19 преживял първата си и единствена голяма любов. Той никога не назовал името на жената, но краткотрайният роман с нея оставил следа върху целия му живот. От този момент той чувствал постоянна самота, независимо от хаотичните връзки, в които се хвърлял.
Веднъж сключил облог, че ще може да дирижира оркестър с помощта на цигулка, на която са оставени само две струни. Не успял да спечели, но впечатлил достатъчно сестрата на Наполеон - Елиза Бачиоки, която така се прехласнала по свирнята му, че изпаднала в несвяст. Тези силни емоции, естествено, довели и до нещо повече между тях.
Що се отнася до впечатляващите изпълнения на Дяволския цигулар на две струни, те се превърнали в коронен номер, който така усъвършенствал, че дори надминал себе си, когато се справил и с една струна. Елиза Бачиоки не била по-различна от останалите жени и скоро изгубил интерес към нея, увличайки се по другата сестра на Бонапарт - Паулина Боргезе. Връзката му с нея също не продължила дълго.
Така лесно както жените Паганини покорявал градове и страни. Вдигал публиката на крак в Италия, Австрия, Германия, Франция, Англия, Ирландия.
Дяволът дърпа лъка
На един от концертите му във Виена се родила друга легенда. Човек от публиката твърдял, че е видял жив дявол да стои зад музиканта и да прокарва вместо него лъка по струните, положил лапата си върху ръката му. Тази новина била взета за чиста монета от журналистите, които я разпространили моментално. На многобройните карикатури Николо Паганини е с уродлив вид, често зад него надничат дяволски изчадия.
След смъртта на Паганини епископът на Генуа го обвинява в ерес и забранява църковното погребване на неговите останки. Ковчегът на човека, докарвал публиката до екстаз, е обсипан с камъни от тълпата. Чак 56 години по-късно се осъществява същинското погребение. Очевидци твърдят, че от гробницата в Парма понякога се чува приглушен звук на цигулка.
Кристи Петрова
