1927 година е белязана с т.нар. Скопски студентски процес, който се проследява далеч извън пределите на тогавашното Сърбо-хърватско-словенско кралство. 20 студенти декларират своята българска принадлежност и основават Македонска младежка тайна революционна организация (ММТРО). Те взаимстват от устава на ВМРО, предвождана тогава от Иван Михайлов, и започват борба за защита на българите в Македония от мъченията на сръбската власт.
АРЕСТИ
Към края на май 1927 г. започват арести на студенти от университетите в Белград, Скопие, Загреб и Любляна. На 29 май двама тайни полицаи проследяват и арестуват Димитър Гюзелов, когато той излиза от пощата и се отправя към дома си. Арестуван е и неговият приятел Иван Шопов. Арестуват ги след донос на агент провокатора Иван Гаврилов, който е бил пощенски чиновник в Гевгели, а по това време началник на пощата в Качаник в област Косово. При обиска в жилището на Гюзелов полицията открива устава на организацията. Открити са също химикали за писане на тайни писма - калиум фероцинатум и железен витриол на кристали. С разкритията полицията вкарва в ареста около 70 младежи от почти всички градове на Македония.
ИЗТЕЗАНИЯ
Арестуваните са подложени на нечовешки изтезания. 24-годишният Борис Андреев от Велес, студент по ветеринарна медицина, е горен с нажежени железа по гърдите и ръцете. Нощно време е извеждан вън от града и изправян пред изкопан гроб. Заплашвали го, че ще бъде заровен жив в него. 25-годишният Христо Хаджикимов и Кирил Вангелов, 26-годишен, магистър-фармацевт, завършил в Загреб - и двамата от Щип, са бити до загубване на съзнание. Петър Хаджипанзов от Велес, 26-годишен, завършил философия, е с гнойни рани от жестокия побой. Тома Петров от Скопие също е жестоко бит. Изтезавани са Димитър Гюзелов от Дойран, 24-годишен, завършил философия, и Димитър Нецев от Струмица, 26-годишен, пощенски чиновник. Главата на 25-годишния студент по философия Емануил Чучков е стягана в менгеме. Борис Светиев от Битоля, 24-годишен, студент по медицина в Загреб, е оставен четири дена без хляб и вода. На някои са поставяни спици под ноктите. Студентът Тодор Попйорданов от Кочани, който следва с кралска стипендия, е викан лично от главния директор на полицията Жика Лазич. Предложено му е да съобщи имената на участниците в младежката тайна организация. Пуснат е на свобода, "за да си помисли". А той, знаейки какви мъчения го очакват, предпочита да умре, но да не издаде другарите си. Хвърля се под бързия влак между Земун и Белград и загива на 27 юни 1927 г.
ПРОТЕСТИ
По време на процеса улиците на Скопие са изписвани с множество графити: "Сърби, отивайте си в Шумадия" и "Македония е българска!". В цяла Македония вълненията нарастват. Изпратени са протестни писма и апели до Обществото на народите, до много студентски, културно-просветни и обществено-политически организации в защита на арестуваните в Скопие студенти. Протести изпращат Българският народен студентски съюз, Съюзът на българските юристи, Съюзът на българските журналисти, Св. синод на Българската православна църква и др. Симпатиите на световната общественост към българските студенти се изразяват във всекидневни публикации и в протестни събрания в София, Виена, Берлин, Лайпциг, в САЩ и Канада. Сръбското правителство се стреми да намали политическия ефект на протестите и голямата част от арестуваните са освободени. На съд са дадени само 20 души.
ПРОЦЕС
Делото е насрочено на 15 ноември от Скопския окръжен съд. При откриването на първото заседание, преди да му се даде ход, някои от адвокатите отправят оплакване, че не им е било позволено да се запознаят с всички документи по делото. Те били предварително предупредени да внимават какво ще говорят, защото може да попаднат под ударите на Закона за защита на държавата. Адвокатите отправят искане да бъде сменен председателят на състава. Съдът отхвърля техните искания, но отлага делото. Добило международна популярност, делото започва отново на 6 декември и завършва след два дни. В залата са допуснати няколко чуждестранни журналисти. Български не са допуснати въобще да влязат в пределите на Сърбо-хърватско-словенското кралство по време на процеса. Съдът се председателства отново от Никола Велкович. Прочита се обвинителният акт, след това започва разпитът на подсъдимите. Всички отхвърлят показанията си, дадени пред следствените власти, заявявайки, че са изтръгнати при нечовешки физически и морални изтезания. На 7 декември се явява д-р Анте Павелич, адвокат от Загреб и народен представител в Скупщината. Той връчва на председателя полученото телеграфическо искане от близките на някои от подсъдимите, с което го упълномощават да ги защитава. След това прокурорът произнася обвинителната си реч: "... Имаме работа с няколко ренегати и шпиони, каквито ги има във всяко общество... Сантименталността тук е излишна и опасна. Моля съдът да определи най-строгото наказание – смъртното.“
ЗАЩИТАТА
На 8 декември са пледоариите на защитата. В речта си д-р Павелич заявява: "Нито една държава не може да си създаде симпатии чрез политически процеси... Всеки политически процес води тъкмо към противното на онова, което цели обвинението... Оставете тези млади хора свободни. Оставете ги свободни, защото народът има нужда от тях... Осъдите ли ги, правите ги мъченици. Всяка жертва увеличава недоволството и намира подражатели..."
В последната си дума главният обвиняем Димитър Гюзелов казва: "Правителството започва да прокарва своята политика в Македония с насилствени средства. Силата е у сърбите, а от българите македонци се иска само да изпълняват своите задължения. Права те нямат... Нека се позволи на този народ да се организира политически, както във всички останали области на тази държава."
ПРИСЪДИ
В деня на произнасянето на присъдата, 10 декември, цялата полиция в Скопие е на крак. Взети са изключителни мерки за сигурност. Студентите са докарани до съда под силен конвой, оковани във вериги. Съдебната зала е препълнена. Дори представителите на печата стоят прави.
Димитър Гюзелов в осъден по съвкупност на 30 години затвор, но според сръбското законодателство максималната присъда е 20 години - той е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с тежки окови. Иван Шопов е осъден също на 20 години строг тъмничен затвор. Димитър Нецев - на 16 години строг тъмничен затвор. Димитър Чкатров - на 10 години. Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерю Боздов и Борис Светиев са осъдени на 5 години. Съдът намира за невиновни обвиняемите Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманев, Христо Хаджикимов, Маню Чучков, Кирил Кузманов, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев и ги оправдава.
Румен Жерев
