И зминаха 9 години от незапомнения порой в „Аспарухово“, който на 19 юни 2014 г. превърна южния варненски квартал в кална локва. Стихията отнесе автомобилите като кибритени кутийки и срути къщите на хората все едно са кубчета от лего. Тогава загинаха 13 души, сред жертвите имаше и деца.
Днес от трагедията след потопа няма и следа. Всичко е обновено, кварталът изглежда красив и приветлив – такъв, какъвто е бил винаги. Общината се е погрижила за обновяването на инфраструктурата, хората пък са постегнали къщите си, поправили са покривите и фасадите им. Останал е обаче споменът, споменът от онази злополучна нощ.
Трагедия
Трагичните събития започват вечерта, малко след 19 часа, когато за броени минути крайморският варненски квартал се оказа под вода. Невиждани дотогава гледки - огромни вълни, но не от морето, а кални талази, тръгнали по двете дерета убийци в „Аспарухово“. Най-засегнати бяха обитателите на улиците „Горна студена“ и „Моряшка“, които прекараха кошмарна нощ на открито - без ток и храна.
Отнети от стихията бяха автомобилите им, а домовете им подгизнаха под вода. В следващите дни близки издирваха оцелели, хората от квартала, които бяха отнесени от течението. Част от телата бяха открити дни по-късно в залялата ги тиня. По-голямата част от квартал "Аспарухово" е залят в резултат на появата на речен тип наводнение с източник Темелковото дере и Източното дере. Вълната е била с височина 2 - 2,5 метра, с обем от 2 - 2,5 млн. куб. метра и максимално водно количество - 150 куб. метра в секунда. Жертвите и материалните щети от бедствието са щели да бъдат значително по-малки, ако в коритото на Западното дере не са били изградени къщи, категорични бяха експертите след трагедията.
Помощ
На помощ се притекоха стотици доброволци от цялата страна, които наравно с пострадалите се опитваха да почистят залетите от кал и боклуци сгради. За броени дни се зароди нова вълна - на съпричастност и българи от цялата страна и чужбина помогнаха с дарения и пари. Помощ оказа и местното кметство, както и Българският червен кръст. С помощта и труда на варненци и стотиците доброволци с големи сърца потъналия в тиня квартал бе разчистен. В тяхна чест хората от „Аспарухово“ издигнаха паметник на признателността към доброволците, където всяка година на 19 юни се събират и поднасят венци и цветя.
Той е наречен „Благодарност”, висок е близо 4 метра. Изработен е от листова стомана и представлява три ръце, съединени над паметна плоча. Проектът е на художника Венцеслав Антонов, а текста на плочата - на поетесата Елка Няголова. В навечерието на деня се провежда вечерна служба в храма „Св. цар Борис I" в „Аспарухово“, а в самия ден - литийно шествие и заупокойна молитва. Пред паметника до читалище „Просвета“ се отслужва водосвет за здраве и за благодарност към хората, които с доброволния си труд са помогнали на хората от квартала.
Днес на мястото на калното дере има облагородена градинка.
Ремонт
Последваха дългото възстановяване и серия от строителни дейности. Над 20 млн. лв. са вложени за обновяване на квартала. Парите са от фонд „Солидарност“, оперативна програма „Региони в растеж“ и от местния бюджет. Възстановяването на огромните щети отне около 2-3 години. Веднага след трагедията започна работа по реконструкцията на източния и западния охранителен канал. Коритата им бяха бетонирани, а проводимостта – осигурена. Възстановени бяха мостовите съоръжения на бул. „1 май“ и ул. „Орел“, както и до плажните ивици.
Постепенно кварталът е почти напълно обновен, още повече че бил винаги приоритет за общината. Благоустрояването на кв. „Аспарухово“ продължава с нови темпове и бум на строителството – обновена и преасфалтирана е уличната мрежа, градят се спортни площадки, изникват нови сгради, има вече и ново, съвременно рибарско пристанище... И ако природният феномен, съчетан с незаконно строителство са довели до злощастното бедствие, което все още ни напомня за себе си с кадрите, запечатани от тогава, днес вече виждаме един проспериращ и добре благоустроен и развиващ се квартал.
Проучване
Инженерно-хидроложко проучване на бедствието показа, че в наводнената част на кв. „Аспарухово“ са се събирали водите от двата малки водосбора, които ограждат квартала. Това не са дерета, а две малки реки, които през последните години са били пресъхнали поради сушата. В дните преди наводнението в областта има регистрирани валежи на 15, 16 и 17 юни. В резултат на тези валежи повърхностният слой на почвата е овлажнен. Последвалите валежи на 18 и 19 юни и тяхната голяма интензивност в определени часове допринасят за бързото формиране на големи количества водни маси и отнасяне на повърхностния почвен слой.
В резултат се е получило отнасяне на част от растителната повърхност и са се образували кални наноси от пясък и глина. Наводнението е от типа на т. нар. поройни наводнения, които се формират много бързо и са в резултат на интензивни валежи, които падат на много малка територия за много кратко време. За значителните размери на наводнението е допринесло и заприщванията на водните потоци от дерета и улици, което също дава своя принос за значителното нарастване на водните количества. Намалена е пропускателната способност от застрояването в деретата и на изхода на деретата.
Темелковото дере било преградено най-малко на три места. Прегради по пътя на водата са станали и изкоренените от интензивните валежи дървета и храсти. Образувалите се водни басейни в деретата започнали да преливат, разкъсали преградите и формирали висока вълна от кално-каменен поток. Така природният феномен на 19 юни 2014 година се превърнал в бедствие.
Причислиха го към атомно явление
Големият порой в „Аспарухово“ се причислява от специалистите към т.нар. аномални явления. Валежите през 2014 година са един от пресните примери за такова. Хидроложките справки, изготвени за дните около трагичния инцидент във варненския квартал, сочат, че над града, в рамките само на 3 дни са се излели над 110-140 литра вода на квадратен метър. За сравнение средномесечната норма на валежите за месец юни е около 49 литра на квадратен метър. В добавка седмици наред преди инцидента преваляванията бяха често явление. И ако над Варна през 2014 година се изля много вода, градът помни и още по-големи бедствия.
Добромир Радушев
