Е динствената ферма за добив на спирулина в България започва износ на водораслото за САЩ. В момента се подписва договорът с презокеанския партньор и е възможно да бъдат включени и някои от хранителните добавки, които се произвеждат. Това разказа производителят Ивайло Стоев пред журналисти по време на обиколка на интересни ферми, които са направени с пари от Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2014-2020 г. Обиколката бе част от финалната годишна среща на Националната рибарска мрежа. На нея присъстваха ресорният зам.-министър на земеделието Деян Стратев, Стоян Котов, директор “Морско дело и рибарство”, Николай Георгиев, шеф на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), представители на рибарския бизнес, на местни инициативни рибарски групи, браншовици и др.
Уникална
Фермата за спирулина се намира в село Зимница, община Мъглиж. Тя е уникална не само защото е единствена в страната, а защото използва топмодерна технология за отглеждането на водораслите. Съоръжението е сред най-иновативните инсталации в Европа, разказа собственикът Ивайло Стоев. Той обясни, че парите от рибарската програма (1,6 млн. лв.) са вложени именно в изграждането на фотобиореактора за отглеждането на микрорастенията. Частите му са вносни, но сглобяването и цялостният проект са дело на български инженери. На покрива на малката фабрика са инсталирани солари, които намаляват себестойността на продукта, когато е студено. Любопитното е, че при производството на водораслото в атмосферата наоколо се отделя голямо количество кислород, което прави този вид бизнес екологичен.
Бактерии
Едно от най-големите постижения на компанията е създаването на пробиотик от водорасло в комбинация с млечно-кисели бактерии, обяви зам.-министър Деян Стратев. Вероятно това се прави за първи път в света, коментираха експерти. От фабриката излизат освен пробиотици свежа спирулина, замразена, изсушена. Те са с високо съдържание на белтък. Самата спирулина е с много високо съдържание на желязо и хлорофил. Ивайло Стоев разказа, че е подходяща за деца, които са хранени с адаптирано мляко и имат ниски нива на желязо.
Шарани
На присъстващите бе показана и ферма за шарани в село Могилово, която съпътства винарска изба в Средна гора. Любопитното за нея е, че заради по-високата надморска височина шараните стигат 1,5 кг за година и половина, а обичайно това тегло се достига за 1 година. Инвестицията за садките, в които се отглеждат шараните, е 260 хил. лв. по рибарската програма.
България трябва да увеличи консумацията на риба и рибни продукти в следващите години, коментира зам.-министър Стратев. Според Стоян Котов 5 кг годишно риба консумира българинът, а според Йордан Господинов от БГФиш стигаме до 10 кг на година.
Ловим калкан през януари
Риболовните кораби ще могат да ловят калкан вече през януари, а не както обичайно закъсняваме в края на февруари. Досега винаги сме закъснявали, докато румънците, които също са на квотен принцип за деликатесната риба, излизат с два месеца преди нас, обясниха експерти. Причината е, че според законодателството министърът на земеделието не е имал право да разписва старта на улова, но се очаква в близките дни парламентът да гласува права на агроминистъра, защото от Брюксел са дали зелена светлина. Няма нахлуване в нашите води от страна на Турция за нелегален улов на калкан, увери шефът на ИАРА д-р Николай Георгиев.
Дават 23 млн. помощи заради войната
С над 23 млн. лева ще бъдат подпомогнати секторите на рибарство, аквакултури и преработка на рибни продукти като компенсация за пазарните сътресения през 2022 и 2023 г., във връзка с войната в Украйна, обяви зам.-министър Стратев.
По Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 е определено подпомагане от близо 11 млн. лв. за 2022 г. по мерките „Временно преустановяване на риболовна дейност“ и за финансови компенсации поради сътресението на пазара, причинено от войната на Русия срещу Украйна, които ще бъдат насочени към подсекторите „Риболов“, „Аквакултури“ и „Преработка“. Вече е стартирало подписването на електронните договори между Управляващия орган на програмата и бенефициентите. След сключването на договор помощта може да бъде заявена пред ДФЗ.
За 2023 г. е предвидено подпомагане от общо 12 млн. лв. по компенсаторните мерки за трите подсектора „Риболов“, „Аквакултури“ и „Преработка“. Очаква се приемът по мерките да бъде обявен до края на годината.
Заместник-министър Стратев коментира, че общо се очаква да бъдат сключени 150 договора за подпомагане за 2022.
Светлана Трифоновска
