С ъседна Гърция, която е само малко по-голяма като площ от България, ни води 4 пъти по брой на фермите, сочи статистиката на Евростат.
По този показател нашата страна е на едно ниво с Литва, която обаче е приблизително наполовина по-малка от България. И двете държави имат по около 132 000 стопанства, сочат данните от последното преброяване от 2020 г.
В Гърция пък има над половин милион ферми, като точният им брой е 530 680. В това отношение абсолютният лидер в ЕС е северната ни съседка Румъния, където стопанствата наброяват 2 887 070. С над 1 милион ферми са само още две страни – Полша и Италия. Почти 1 милион ферми има и в Испания.
В тази класация страната ни стои горе-долу добре, като се има предвид, че редица държави имат под 100 000 стопанства. В Белгия например те само 36 000, в Словакия – 19 630, а в Естония – 11 370.
Големина
Една от причините за сравнително големия брой на фермите у нас на фона на редица други европейски държави е високият дял на малките стопанства. Две трети (67,3%) от българските ферми попадат в тази група. За сравнение, в държава като Нидерландия със силно интензивно земеделие малките стопанства имат дял от едва 6 процента. По този показател страната ни е приблизително на едно ниво с Унгария. Гърция също не се отклонява много от нас с дял на малките ферми от 63,3%. Големият брой на фермите в Румъния се обяснява в определена степен с това, че там почти всички стопанства са малки. В северната ни съседка техният дял е 93,7%, най-високият в ЕС.
Семейни
Не само в България, но и навсякъде в Европейския съюз земеделието е предимно семеен бизнес. Средно за Евросъюза 87,8% от стопанствата са фамилни. България е приблизително на средноевропейското ниво с дял на семейните ферми от 84,5 на сто. По този показател начело е Словения, където почти 100% или по-точно 99,1 на сто от стопанствата са семеен бизнес. Последна в това отношение е Франция, където само около половината от фермите са фамилни.
България стои сравнително добре и в класацията на дела на стопанствата, които се управляват от жени. У нас дами са начело на 27,9% от фермите, което е съвсем малко под средноевропейското ниво (31,6%). Най-малко са жените в селското стопанство в Нидерландия, където едва 5,6% от фермите се управляват от представителки на нежния пол. Начело на класацията пък са Латвия и Литва с дял на такива ферми от 44-45%.
Възраст
Земеделието, освен че продължава да бъде предимно бизнес за мъже, не привлича особено много интереса на младите хора. В това отношение нашата страна дори стои малко по-добре на фона на останалите членки на ЕС. У нас почти всяко десето стопанство (9%) се управлява от млад фермер на възраст под 35 години. Средната стойност на този показател в ЕС е 6,5%. Сред държавите членки на ЕС с най-много млади фермери е Австрия (13%), а с най-малко Кипър (2,5%).
Затова пък се задълбочава тенденцията на застаряване на фермерите. У нас над половината стопанства се управляват от хора над 55 г., като точният дял е 54,9 на сто – точно колкото в и в Белгия. Средната стойност за ЕС е 57,6 на сто. Логично, на фона на лошия показател за млади фермери, най-голям дял на възрастни мениджъри в земеделието има в Кипър. В островната държава 76,4% от стопанствата се управляват от хора, прехвърлили 55 години. А най-нисък е делът на възрастните фермери в Австрия – 31,9 на сто.
Диплома
България обаче сериозно отстъпва на много от другите европейски страни по дял на фермерите с аграрно образование. У нас стойността на този показател е само 9 на сто. В Исландия например всички ръководители на стопанства имат специално аграрно образование. Делът на специалистите е много висок и в Нидерландия – 62,6 на сто. В Люксембург над половината от мениджърите в земеделието са специалисти в своята област, а в държави като Франция, Естония, Чехия – приблизително всеки трети. Съседна Гърция обаче стои по-зле от нас в това отношение с дял на мениджърите с аграрно образование от едва 0,7 на сто.
БГ земеделците с по-ниски доходи от съседите
Доходите на българските земеделци отстъпват на доходите на техните колеги в Румъния и Гърция, показва сравнителната таблица на Евростат.
За база на сравнението са взети 100 пункта. Средната стойност на индекса за ЕС е 94,61. Стойността за България обаче е по-ниска – само 74,52 пункта. Тя е по-ниска и от стойността за Гърция (97,88 пункта) и за Румъния (107,80 пункта). На най-добри доходи се радват земеделците в Белгия, където стойността на индекса е 115,99 пункта.
София Симеонова
