Историята на Мартин Иванов от Пловдив е вълнуваща и пример за осмислен патриотизъм. Младежът се отказва от живот в Германия, за какъвто бленуват повечето от връстниците му, връща се в България и се посвещава на фермерските храни.
Наскоро отвори собствен магазин в Пловдив, където продава продукти, отгледани и произведени в района, и то предимно от малки земеделци и животновъди, които нямат никакъв шанс да се появят в големите търговски вериги.
Превод
Преведено от езика на Брюксел, това, което прави Мартин, е да скъсява веригата на доставки от фермата до трапезата. Така, без да използва финансиране от ЕС и мерките на Програма за развитие на селските райони, Мартин изпълнява точно целите на Селскостопанската политика на общността. Защото скъсяването на веригите на доставка е един от основните приоритети на земеделската политика на Европейския съюз. По този начин се осигурява прясна храна на клиентите, дава се шанс на малките производители, намалява се въглеродният отпечатък, защото се ползва транспорт за доставки на кратки на разстояния, и най-вече това е една от възможностите да се задържат хората в селските райони, като им се осигурява препитание.
Чужди езици
Как се стигна дотам, че момче, което говори свободно три чужди езика освен български, да се откаже от престижната Германия, да се завърне в родния Пловдив и да стане малък предприемач.
„Когато учех в немската паралелка на езиковата гимназия в Пловдив, по всички възможни начини ни се втълпяваше, че трябва да заминем да учим в Германия, да работим там, и евентуално да останем да живеем там. Изпитвах огромна съпротива срещу този натиск и го показвах по всички възможни начини. Те ни караха да се научим да мислим като германци, да вземаме решения като тях и да живеем като тях. Това беше абсурдно, защото ние сме българи”, разказва самият Мартин. Според него всеки българин трябва да познава историята си и трябва да бъде верен на гените си, а не да имитира чужда самоличност. „Защото, когато ние сме имали акведукти с прясна вода и за напояване, германците все още са живеели в горите”, е неговата желязна мотивация. И най-важното, казва той, нашите деди са оставили костите си по тази земя, да се казваме българи и да бъдем свободни хора. Това е неговият най-съществен аргумент срещу стремежа да бъде накаран да заприлича на представител на друга националност.
София
Въпреки това той отива за два месеца в Кобленц в Германия, за да си докаже, че е прав. Работи на 700 метра под земята, прави кофражни панели и се връща в София със съзнанието, че е проумял в каква заблуда живее средностатистическият германец. Така започва да търси себе си. Минава през продажбата на имоти, след това започва работа в склад за зеленчуци и екзотични плодове. „Много научих за професията там, но и много дадох от сърцето си”, споделя младежът. Оказва се, че работата в търговията със зеленчуци и плодове му е позната от ученическите години, когато е помагал и работил по доставки, за да припечели някой лев.
Честно произведени
Така в него се оформя идеята да направи магазин, в който да продава чисти храни, честно произведени от малки производители. Вероятно професията на майка му, журналист в агросектора и организатор на гастротурове до малки ферми, оказва също влияние. „Майка ми е подвижен телефонен указател”, шегува се той.
В крайна сметка влага спестени средства в голямо помещение, толкова, че с вложението може да живее дълги години в страна като Куба, и предизвиква себе си да успее. Направих го наистина такъв, какъвто бих искал да бъде. Просторен, хората да не се налага да събарят стоки, като минат покрай някой рафтовете от теснотия, казва Мартин.
Огледала
Зад рафтовете слага огледала, така че, като избират ябълки например, да виждат плода и от другата страна, а не накрая да се окаже, че са взели гнила, а плащат за здрава стока. По този начин разширява още повече пространството. Желанието му е да има простор, радост и красота в неговия магазин.
Работи сам, всичко върши сам, през цялата седмица. Има един почивен ден в неделя, но и тогава е в магазина, защото все има още за доизкусуряване, разказва майка му Екатерина.
Младежът се свързва с производителите, предлага и традиционни, но и екзотични храни. Предимно от района на Пловдив, само някои от тях са от Северна България. Най-големият му доставчик е малка фабричка за преработка на фермерско мляко, което се предлага в стъклени буркани.
Наденица с трюфели, мед и пъдпъдъчи яйца
Освен сезонните плодове и зеленчуци на рафтовете има и български биопродукти, както и деликатеси, които в големите търговски вериги не могат да се намерят. Такива колбаси и сирена спечелиха награди по време на последната Агра '23 на пловдивския панаир. Част от тях са сирена, наденици и колбаси с трюфели, всичко произведено в България. Различни видове зехтини, някои от които са от екзотични семена, шипков мармалад, пчелни продукти, мед.
„Нашите малки ферми нямат никакъв шанс да рекламират това, което правят, и практически случайно можеш да се добереш до техните продукти”, споделя младият предприемач.
Според него от биохраните се интересуват не само млади семейства, но и по-възрастни клиенти, за които е важно храната да е качествена. Например към фрешовете проявяват интерес предимно жени между 30-40 години, а към зеленчуците по-възрастните хора, особено домакините, които готвят домашна храна.
Успяват ли младите предприемачи в България? Според Мартин да си млад предприемач у нас това е най-голямото предизвикателство, защото като цяло младите не са особено на мода в държавата ни. Въпреки това той вярва, че ще успее да издигне дейността си на нивото, на което иска да бъде, ще отвори още един такъв магазин и след това ще се занимава основно с издирването на бутиковите си доставчици.
Светлана Трифоновска
