Визитка
Ивайло Гълъбов е управител на Съюза на птицевъдите в България. Той е шеф на „Булагро“. Една от малкото развъдни компании в Източна Европа с яйценосно направление, която е модерно предприятие, тясно специализирано за доставка на качествен хибриден материал на целия регион в периферия от 2 хил. км.
- Г-н Гълъбов, секторът на птицевъдството беше водещ доскоро в животновъдството. Каква е ситуацията в момента?
- България е лидер в бройлерното направление, наша фирма е в топ 3 в Европа за разплодни яйца за бройлери. Има завидни обеми и продукция на пазара в ЕС и Близкия изток.
-Как се отрази на сектора ковид пандемията и войната в Украйна?
-След дългата ковид пандемия дойде и войната в Украйна и кризата сякаш продължи. Допълнително имаше и други проблеми с доставките, цените на някои материали като желязото отбелязаха огромен ръст, което затруднява дейността ни. През първата година на пандемията не се забеляза голям спад на пилешко и яйца. След шоковото запасяване с храни в първите 5-6 месеца на пандемията започнаха сериозните проблеми. Ние разчитахме на ресторантьорство и туризъм, тъй като там реализираме 35% от продукцията си. Но тогава започна сериозната криза и загубите. Така изчислихме над 200 млн. лв. загуби в сектора по отношение на първичните продукти. Яйца, охладено месо, патешко месо, кокоше месо, охладени пилета, всичко, което идва от земеделските стопанства.
-Как оцеляват производителите тогава?
-Производителите компенсираха загубите с кредити, вътрешни резерви, взаимно подпомагане в бранша, отчасти и от сектора на фуражите. Оттогава започнахме да търсим решение на проблемите с няколко поредни български правителства. Така най-накрая постигнахме подпомагане по време на предишното правителство от 25 млн. лв. за птицевъдство, като толкова получиха и за свиневъдство. Имаше инициатива и на ЕК, която осигури 10 млн. евро подкрепа за българските производители.
-Тоест тази помощ от 25 млн. лв. на фона на загубите е нищо?
-Малка е, но е навреме. Благодарни сме. Загубите за цялата икономика са огромни. Нашият сектор е донор на бюджета. Обемът на продажбите ни възлиза на над 1 милиард и близо 150 млн. годишно и ако сметнем данъците, са около 300 млн. лв. годишно. И наистина не ни е безразлично как се харчат тези пари. И когато има популистки изказвания от партийни лидери, се дразним. Сега поискахме просто 10% от тези данъци, за да ликвидираме последствията от войната в Украйна. Повярвайте, тези 25 млн. лв. дойдоха в момент, в който фермите се запасяват със зърно за другата година.
-Какви количества месо произвеждате?
-Истината не в една посока. Ние произвеждаме достатъчно за вътрешно потребление от прясно охладено месо, около 95 хил. т. годишно. Горе-долу толкова се внася замразено за тренажор доскоро от Украйна и Полша.
-Има ли разлика в качеството на българските птици и вноса?
-Голяма. В България се използват съвременни технологии за охлаждане на месото. Това е въздушно душово охлаждане, прави се в две кланици, които по капацитет и размери са на високо европейско ниво. Те произвеждат охладено месо, а то не подлежи на никаква манипулация.
-Какво означава това, че месото не подлежи на манипулация?
-Парадоксът е, че замразеното месо може да се размрази, да се обработва, да се овкусява и след това отново да се замрази. Това компрометира качеството. И това като цяло уронва доверието на потребителите в пилешкото месо. Но има текстове на ниво ЕК, които позволяват тази вредна практика за потребителите.
-Тогава как да различаваме българското пилешко от вноса?
- В тази връзка ще споделя един драматичен проблем, с който ще се борим докрай. Той е свързан с брандирането на етикета с малки букви на марки на търговските вериги. Всички ги знаем и сме ги чували. Първо в този брандиран продукт със ситен шрифт потребителят без очила няма как да прочете за какво става дума. Затова ние правим всичко възможно да излезем от малките букви. Защото за качеството на една храна е важна не търговската марка, а производителят. Именно затова клиентите трябва да са наясно да виждат кой произвежда.
-Тоест зад търговските марки може да се крие кой ли не?
-Именно затова клиентите трябва ясно да виждат името на производителя и така да избират.
-А как да избира, когато в насипно състояние се продават бутчета например?
- Не е правилна тази практика. Обикновено това месо стои по витрините и когато не се продаде навреме, после се появява в топлата витрина. Ситуацията е подобна на тази, за която разказах по-горе. Този проблем при свински и по-едри животни не е така изявен, защото там се вижда печат. Ние се надяваме, че големите търговски вериги имат контрол върху качеството и няма да се компрометират с некачествено месо, още повече те се зареждат с охладено месо от България.
- И все пак как да различим вносното месо?
- Трудно е да се различат. Ако са много големи бутчетата, най-вероятно не са български, също така обикновено вносните имат и малко повече мазнини. Не прави чест на ЕК да позволява такава процедура с размразяване и после пак замразяване.
- Какво се случва с яйцата ни, наскоро отчитаха свръхпроизводство?
- Ние поддържаме стабилно производство от близо 5 млн. яйца дневно. Задоволява се вътрешното потребление, индустрия, хотели, ресторанти. Традиционно износител сме в съседни страни, само за Гърция доставяме 1 млн. дневно.
- Колко български и колко вносни яйца поглъща нашият пазар?
- Ние поглъщаме около 80% от продукцията, дневно около 3 млн. И 200 хил. яйца. Около 5 млн. яйца произвеждаме.
- А дъмпингът с вноса от Полша, какъвто винаги има по Великден?
-Проблемът е, когато вносът идва по линия на ЕС производител, но влязъл в български пакетажен склад, който няма ограничение на капацитет.
-Какво значение има капацитетът на пакетажния склад?
-Има значение по отношение на срока на годност на яйцата, който е 28 дни. В момента обаче, когато се преопаковат тук, се печелят още 28 дни. Представете си за колко пресни яйца става дума, нали? Ето точно това разваля нашата репутация и води до инциденти, които около Великден не отсъстват.
-Браншът няма ли да направи нещо да защити и себе си и българските потребители?
-Подготвили сме предложения до Министерство на земеделието и БАБХ за противодействие, надяваме се, че ще ги уважат. Среща се голям отпор от мафията, въпреки че търговията с яйца не е толкова печеливша. Те се използват за бързооборотно пране на пари.
Светлана Трифоновска
