Н а 14 септември целият християнски свят отбелязва едно знаково за вярата събитие – откриването на Честния кръст Господен. Наричан е още Кръст на истината и Дърво на живота. С разпятието си на Голгота Иисус поема греховете на човечеството и затова кръстът се превръща в символ на цялата вяра.
На този ден празнуват Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана,Канна, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.
Забрава
Голгота – мястото, къде е разпънат Синът Божий, скоро започва да се забравя от неговите последователи, особено след разрушаването през 70 г. на Втория йерусалимски храм от римския военачалник Тит и прогонването на повечето евреи и християни. При преустойството на града от император Адриан мястото на смъртта и погребението на Исус са заети от храм на богинята Венера. След като християнството става официална религия при император Константин, интересът към реликвите става огромен. Според преданията на царица Елена – майката на император Константин, се присънва видение, че трябва да открие Гроба Господен. Тя повежда мисия с пълната подкрепа на сина си и пропътува повече от 1440 мили от Рим до Йерусалим, придружена от епископ Макарий и други духовници.
Там обаче те се сблъскват с липсата на каквито и да било спомени сред жителите на града за станалото преди повече от три века.
Юда
Тогава според апокрифа, известен като „Златната легенда“, се появява личността на Юда. Той е един от еврейските мъдреци и сред неговите прадеди били свети Стефан и Никодим – тайният последовател на Христос. Научавайки от баща си къде се намира Кръстът, Юда заявил на съвета на старейшините, че откриването на тази реликва ще унищожи тяхната религия. Старейшините се съгласи напълно с него и му забранили да съобщи на царица Елена местонахождението на разпятието на Иисус. Но се намерили и такива, които съобщили това на царица Елена. Тя заповядала да хванат мъдреца и да го хвърлят в пресъхнал кладенец, където го държала седем дни.
Хвърлянето на Юда в кладенеца. Фреска от Пиеро дела Франческа, 1452-1465, в църквата Сан Франческо в Арецо.
След това го заплашила, че ще го изгори жив, ако продължи да упорства. Юда обаче знаел само приблизителното местонахождение на реликвата, която трябвало да се потърси, а той нямал това време. Тогава, както пише в апокрифа, „Юда отишъл на едно място и издигнал глас в молитва да му бъде изпратено знамение свише. В този миг земята се раздвижила и излязъл дим с изумителен аромат. Почувствал го, Юда плеснал с ръце от радост и възкликнал: „Наистина, Иисусе Христе, ти си Спасителят на света!“. По-късно той приема Христа с името Кириак и умира като мъченик.
Находката
Така са намерени пещерата, послужила за гробница на Исус, както и мястото, на което трябва да се копае, за да се стигне до трите неповредени от времето кръста, на два от които са разпънати Христос и двамата разбойници с него. Йерусалимският епископ Макарий и царица Елена се помолили Бог Сам да посочи кой е Кръстът на Спасителя. Те решили да доближат и трите кръста до една тежко болна жена. От двата кръста не се случило нищо, но щом доближили третия, чудото станало и жената веднага оздравяла. Наблизо се оказало, че носят мъртвец за погребение, но щом възложили над него Кръста Господен, той оживял. Така Господ отново показал животворящата сила на Своя Кръст.
Йерусалим
Елена заповядала да пренесат част от кръста на Спасителя в двореца в Константинопол. Останалото било затворено в сребърен обков и поверено на грижите на епископа на Йерусалим. Сребърният реликварий периодично се показвал на вярващите в продължение на 200-300 години. През 614 г. сасанидският владетел Хозрой Втори превзема Йерусалим и отмъква частта от кръста като трофей. През 628 г. византийският император Ираклий побеждава Хозрой и връща реликвата в Светия град, преоткрита по време на Първия кръстоносен поход на 5 август 1099 г. от Арнулф – първия латински патриарх на Йерусалим.
Намирането на Кръста от света Елена и Юда Кириак. Миниатюра в ръкопис от Библиотека Капитоларе, Верчели, Италия.,
Реликвата, която Арнулф открива, е малка дървена част, вградена в златен кръст. Тя се превръща в най-свещения обект в латинското кралство Йерусалим. Помещава се в църквата на Божи гроб под закрилата на латинския патриарх, който го носи пред армията преди всяка битка. Пленен е от султан Саладин при битката при Хатин през 1187 г. и впоследствие изчезва.
Константинопол
Затова многото частици от Кръста Господен в Европа идват от Константинопол. Градът е превзет и разграбен по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. и по онова време парчетата тръгват във всички посоки. До края на Средновековието толкова много църкви твърдят, че притежават частица от Истинския кръст, че знаменитият църковен реформатор Жан Калвин отбелязал, че в храмовете има достатъчно дърво, за да се напълни цял кораб.
Хаджии
В българските земи реликварии с частици от Разпятието на Христос се появяват през Възраждането. Връщащите се от Божи гроб хаджии мъкнат цели дисаги с шишенца вода от река Йордан, божигробски щампи, броеници и палестински кръстове реликварии с парченца от разпятието. Разбира се, автентичността на всички тези светини винаги стои под въпрос. Едно от най-автентичните парчета е намерено през Първата световна война по време на тайна операция. По това време проф. Богдан Филов е директор на Народния музей. Под негово давление е сформирана специална рота от 200 войници и цивилни историци със задачата да спасят българските исторически ценности от освободените земи в Македония и Беломорието. Сред тях е и реликварий от Охрид с късче от самия Кръст Господен. Според покойния проф. Божидар Димитров то е пратено лично от царица Елена в Охридската епископия.
В атонския манастир Ксиропотам се пази най-голямата част от Кръста.
Частицата от Светия Кръст Господен днес се пази и в софийския храм „Въздвижение на Светия Кръст Господен“, поставена в сребърен реликварий с фина дърворезба.
Каяфа
Гвоздеите, с които е бил прикован Исус Христос за кръста, са не по-малко ценна реликва. Източната църква следва преданието, според което това е станало с 4 пирона, а според Западната – с три, защото ходилата били приковавани заедно. Известно е, че император Константин Велики наредил пироните, донесени от майка му, да се разрежат на парчета и после ги дарявал на важни гости. Доста се спори около пироните, открити в гробницата на Каяфа – първосвещеника, който организира заговора за залавянето на Иисус. През 2011 г. канадският режисьор Симха Якобович извади на показ 2 гвоздея, по които има следи от дърво и човешка кост. Двата пирона с дължина от 8 см бяха открити за първи път в Йерусалим през 1990 г.
Чешкият археолог Иржи Синделарж показва пирона от дарохранителницата в Миливеско.
Според една теория Каяфа е изпитвал вина за разпъването на Христос и за това е запазил гвоздеите Му като символ на разкаяние. Според друга версия първосвещеникът е бил таен последовател на Христовото учение и съвсем не е очаквал, че предавайки Месията на римляните, ще се стигне до смъртна присъда.
Последната реликва бе открита в Чехия
Една част от гвоздей, обкован със злато, се пази от векове в съкровищницата на пражката катедрала „Свети Вит“. Но през 2020 г. чешки археолози обявиха, че са открили дарохранителница, в която се намира гвоздей, който вероятно е от Честния кръст. Тя е открита при разкопки в средновековния манастир в град Милевск. В нея се съхранявало парче от кован гвоздей с дължина 6 сантиметра. В дарохранителницата се запазила също и златна табелка, на която били гравирани главните латински букви IR, което е съкращение от фразата Iesus Rex (Христос Крал).
