Ч удотворна Богородица, донесена от ген. Гурко преди 144 г., е една от най-големите светини в центъра на София. Иконата „Радост на всички скърбящи“ („Всех скорбящих радост") се намира в столичния митрополитски храм „Св. Неделя“. Ежедневно към нея се стичат поклонници заради вярата, че Богородичният образ помага при очни болести, фобии, негативни мисли и енергии, привидения и всякакви страхове и здравословни и житейски скърби.
Грижи
„Днес грижи всеки човек има много. Но дори да сте потънали в проблеми, като застанете пред иконата, ви обзема чувство на радост, любов и надежда. А ако сте тъжни, започвате да се усмихвате несъзнателно“, разказват с изумление миряни. Празникът на този тип икони се чества три пъти в годината, но най-големият бе на 24 октомври. От 2018 г. в България този ден се отбелязва и като Ден на молитва за децата с увреждания и техните семейства. Това се случва по искане към Св. синод от учителка по религия. Изборът на датата също не е случаен, тъй като свидетелствата за чудесата на този тип икони, които са невероятни. Духовници разказват, че онези, които идват с вяра, приемат и неоскъдняващо изцеление: „Слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Затова този свят образ справедливо е наречен Радост на всички скърбящи".
Легенда
По-възрастни столичани споделят, че знаят от своите дядовци и баби как чудната икона е донесена от генерал Гурко при освобождението на София на 4 януари 1878 г. Именно в този храм се е състоял и благодарственият молебен за освобождаването на града, на който присъствали руските войници и генерали, както и населението. Генералът носил иконата за защита на войските. Но след като свободата била постигната, решил в чест на победата да я остави в църквата.
200-годишната икона е изрисувана върху две слепени дъски. Под напора на времето и влагата те са се разместили и личи процеп в центъра на светинята. На нея Пресветата Дева е обсипана със скъпоценни камъни. Самият стил на зографисване изглежда по-нетрадиционен в сравнение с другите Богородични икони. Тук Божията майка е изправена, облечена е в царствени одежди - знак за Нейната вечна небесна слава. На главата й има тиара. Като утеха и радост на скърбящите Божията Майка е обкръжена от сираци, гладуващи, болни, бездомни и онеправдани, които с благодарност я възхваляват, задето милостиво се е отзовала на техните молби. В ръката си държи клонка от Рая. Край нея има ангели. Те са изпращани от Владичицата на света, за да облекчават човешките скърби и нещастия. На някои изображения в православния свят край Девата се сипят златни парички - символ на щастието, което тя носи.
Чепино
Сведения за невероятни чудеса с такива икони има в цял свят. Едно се случи около нейния параклис във Велинградско. Между 4 и 6 август през 2005 г. потоп се излива в община Велинград. Проливният дъжд прекъсва всички пътни и жп връзки със съседните общини. Поради скъсани мостове и многобройни свлачища е блокиран достъпът до 19 населени места. В самия град една трета е залята с вода и наноси, като най-тежко е положението в кв. Чепино. Именно в него само месец и половина преди това на 23 юни край историческата Чепинска река е положен основният камък на нов църковен градеж - храм в чест на Пресвета Богородица и Нейната чудотворна икона „Радост на всички скърбящи".
Дареното за бъдещия храм място се намира на ниския бряг на реката, само на двайсетина метра от коритото й. Енориаши предварително ограждат мястото, правят и малка стопанска постройка. В югозападния ъгъл на парцела е издигнат и малък дървен параклис „Радост на всички скърбящи", в който да се молят хората, докато стане готов храмът. Изкопани са основите и е налят бетон в тях, спомнят си местни. Точно на 5 август градът е застигнат от природното бедствие. На този ден се пада второто годишно празнуване на чудотворната икона. Билян Ж., участник в строителството и очевидец на наводнението и на последвалото чудо, свидетелства, че 3 - 4-метрова вълна е вървяла по реката. С риск за живота той отива на мястото, за да спаси каквото може от параклиса, намиращ се до самата река.
Вододел
„Когато стигнах до параклиса, не повярвах на очите си. На 10-15 метра пред параклиса водата се бе разделила и го заобикаляше, без да влиза вътре, сякаш някой избутваше водата встрани”, спомня си човекът. Той се връща и на другия ден, като по пътя заварва съборени къщи, наводнени дърводелски цехове, обърната асфалтова настилка. Но Божият храм си стоял сух. Наоколо нямало кал, нито дървета, сякаш невидима армия от ангели е стояла и е препречвала водата. Техническото лице, дошло по-късно на мястото, било изумено как от източната страна на параклиса придошлата река е направила рязък завой. Там тя се е разляла към по-ниския бряг, на който се намира параклисчето. Естествено е било водата, влачеща дървета, камъни и кал, да залее целия църковен парцел и да унищожи всичко. Ала водната стихия, макар да се е носела точно срещу южната ограда на парцела, на десетина метра от нея се е раздвоила и го е обтекла от изток и от запад. После, противно на законите на физиката и гравитацията, стихията е предпочела да се изкачи по намиращия се по-нависоко асфалтов път, оставяйки върху оградата на отсрещния парцел тъмни следи на височина около метър.
Божията майка се явява в болнична църква
Една от най-древните икони „Радост на всички скърбящи" се намира в Киево-Печорската лавра, в болничната църква „Св. Николай чудотворец", построена в началото на XII век от княз Никола Святоша, потомък на покръстителя на Русия свети княз Владимир.
Според преданието иконата още от древност се прославила с чудотворни изцеления. Вратарят, който пазел нощем болницата, виждал неведнъж тайнствена жена да влиза там и забелязал, че всеки път след това някой от болните оздравява. Болните също виждали чудната посетителка и на въпроса им коя е тя, получавали следния отговор: „Аз съм Радост на скърбящите".
Една нощ жената отново се появила и вратарят тръгнал след нея, желаейки да разбере коя е. Тя влязла в стаята, където по това време лежал тежко болен монах, очакващ смъртта. Пазачът се приближил до умиращия и внезапно видял върху стената над него озарено от лунната светлина изображение на Света Богородица. Поразен, той паднал на колене и започнал горещо да се моли. Болният монах също се удостоил да види Небесната Владичица. Няколко дни след това той напълно оздравял.
В средата на XVII век в Москва се прославила друга икона на Света Богородица със същото име. Първото известно чудо от тази икона станало през 1648 г. - това било изцелението на тежко болната Евфимия, родна сестра на руския патриарх Иоаким. В памет на това чудотворно изцеление (станало на 24 октомври) е установен празникът в чест на този тип икони по цял свят.
