Б ългарската православна църква (БПЦ) започна подготовката за поредното - вече девето - приготвяне на Свето миро. То бе оглавено от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил.
Канон
Някои атонски монаси и духовници – гъркофили, у нас обаче коментират под сурдинка, че оригиналната рецепта (уж) се пази от Вселенската патриаршия. И БПЦ може да вари миро, но всеки път трябва да иска специално разрешение за това от Вселенския патриарх Вартоломей. А най-добре (от уважение) православната църква ни да взима светата течност от църквата майка в Цариград.
От другата страна стои каноничното правило, че право да приготвят миро имат само автокефалните православни църкви. А българската е такава с томос от средата на миналия век. На фона на това гръцката църква продължава да получава миро от Вселенската патриаршия, за да засвидетелства историческата си връзка с Константинопол. Същото важи за Полската, тази на Чехия и Словакия, за Православната църква на Украйна, Йерусалимската патриаршия и Кипърската църква.
Първо варене
Първото мироварене след свалянето на схизмата и признаването на автокефалията на БПЦ става през 1950 г. Дотогава миро се е получавало от Вселенската патриаршия и от Руската църква. На свой ред днес пък БПЦ дава миро на Македонската църква до нейното окончателно признаване за независима. Клирици припомнят, че миро у нас е варено още през 1961 г., 1974 г., 1988 г., 1995 г., 2002 г., 2009 г. и 2018 г.
Ритуал
Подготвените съставки по традиция ще бъдат пренесени на празника Вход Господен (Цветница) в катедралата „Свети Александър Невски“. Там през Страстната седмица ще се извърши и самото мироварене. Целият процес се придружава с непрестанно четене на Светото писание. Самото освещаване на мирото ще стане на 17 април - Велики четвъртък. По традиция то се извършва публично – на стъпалата на катедралата „Свети Александър Невски“.
Тайнството
Мирото, превърнало се в символ на църковна независимост, се използва в различни богослужебни тайнства и ритуали. Миропомазването е едно от 7-те тайнства, общопризнато от православната, католическата, англиканската и лутеранската църкви, а отчасти и от някои други протестантски вероизповедания. Чрез него новопокръстеният християнин получава даровете на Светия Дух, позволяващи му да бъде участник в мистичния живот на Църквата. Първоначално това е ставало чрез ръковъзлагане от апостолите, но скоро е заменено с миропомазване, за което пише свети Йоан Богослов. В православната църква това се извършва още при кръщението, а в католическата при конфирмацията, когато порасналите деца (по традиция навършили 14 г.) - потвърждават своята вяра.
Миропомазват се също умиращите, тежко болните, както и тежко ранените на фронта войници заедно с последното причастие. Свещената течност се използва задължително и при освещаването на нови храмове. Приготвянето на новото миро не е свързано с определен период от време. То се прави, когато старото наближи да се привърши.
Рецептата
Иначе подготовката по варене започва със смесването на съставките. Сред тях са: елей (зехтин), бяло вино, тамян, масло от роза, здравец, теменужки, карамфил, канела и др. Рецептата не е универсална и не е въпрос на строг канон. Отделните църкви съгласно местните традиции добавят и други ароматични съставки. Например Вселенската патриаршия използва около 60 различни съставки, а Руската църква – само около 30.
