П рез 2023 г. най-старата богословска школа у нас чества юбилей -100 г. от създаването си. Цял век висшето духовно училище кове кадри за служение на Бог и на Българската православна църква. Днес Богословският факултет (БФ) на Софийския университет, известен като Духовна академия, се намира в сграда, паметник на културата в самия център на София на площад „Св. Неделя“. Историята на тази институция е дълга и изпълнена с много превратности и драматични събития.
Бомбардировки
Едно от тях се случва през 1944 г. Тогава при няколкото разрушителни бомбардировки над София бомбите превръщат в руини половината църковен сграден фонд и ценни реликви. Разрушена е 4-етажната сграда в двора на Софийската митрополия, където е била и Свещоливницата, и изключително ценна библиотечна сбирка. От Богословския факултет пада стъкленият купол и фронтонът. Ценностите, съхранявани в църковно-историческия музей, помещаващ се сградата, били евакуирани в Рилския манастир и така са били опазени. Но не успели да спасят два твърде ценни за историята документа, които след бомбардировката изчезват мистериозно. Първият е оригиналът на Султанския ферман от 27.02,.1870 за създаване на Българската екзархия с подписа на султан Абдул Азис. Другият изчезнал артефакт е църковното свидетелство на цар Борис III, удостоверяващо православното му кръщение.
Начало
Всичко започва през 1895 г., когато в Цариград, София и страната тържествено се чества 25-годишнината от провъзгласяване на Българската екзархия. Тогава се заражда идеята за паметник, посветен на великото събитие от 1870 г. Инициатори били министрите Григор Начович (на вероизповеданията) и Константин Величков (на просветата). Княз Фердинанд без възражение приел и разрешил подписка за събиране на средства. За 15 години в този фонд били събрани 150 000 лв. - крайно недостатъчни дори за зографисването на интериора, по който работили гении на изобразителното изкуство. Свикана била специална комисия от творци, включваща
архитекти, живописци, писатели, професори от университета и др. Тя е трябвало да определи какво трябва да представлява бъдещият паметник. Имало идея да се направи приказно красив параклис. Срещу тази идея натежало мнението, че на фона на строящата се катедрала „Св. Александър Невски“ подобен параклис би изглеждал недостойно. Така първоначалната идея е доразвита. А именно, че най-достойно би било построяването на здание за висше богословско училище - „огнище на наука и вяра, поддържащо морала и Божието слово“.
Иван Гешов
През 1911 г. правителството на Иван Гешов внася в Министерския съвет синодално предложение. То гласяло с пари от фонда за паметника на Българската екзархия в столицата да се изгради здание-паметник, служещо и за сграда за висше богословско училище. Било отстъпено и държавно място до Софийската митрополия с лице към катедралата „Св. Неделя“ (тогава още с името „Св. крал“). До 1900 г. там се е издигала камбанарията на митрополитската черква. За проектант Светият синод избрал опитния австрийски архитект Фридрих Грюнангер. Той е проектирал сградите на Семинарията, Централната баня и др., а предприемач бил Вангел Василев. Поради двете балкански войни и националната катастрофа полагането на основния камък минало без много шум. През октомври 1913 г. Левкийският епископ Варлаам освещава вече изградените основи. А през есента на 1915 г. сградата вече била почти готова. Но влизането на България в Първата световна война временно забавило откриването. В 1916 г. Министерството на войната поискало от Св. синод да обособи там временна военна болница. Така в продължение на 2 години в бъдещите аули били лекувани войници, офицери. В онези дни сред доброволните сестри имало много дами от хайлайфа, сред които Султана Рачо Петрова и принцеса Евдокия.
Стил
Едва през юни 1922 г. се съставя комисия от специалисти, които да решат стила на външната облицовка и декорация. В нея влизат архитект Никола Занков - преподавател в Художествената академия, Харалампи Тачев (декоратор) и живописците Иван Димитров и Никола Танушев. По архитектурен стил и украса сградата напомня образци на старото българско архитектурно изкуство. Пищни керамични декоративни цветни плочки украсяват корнизите и прозорците, овални в горната част. Разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горната част на фасадата. Над входната врата на фронтона под красив купол Никола Танушев изписал многофигурна композиция (17 фигури), отразяваща акта на създаване на Българската екзархия (27.02.1870). За своя труд и майсторство той получил 110 000 лева. От запазени сведения става видно, че и другите художници получили отлична отплата за труда си. Образите на Св. св. Кирил и Методий са дело на ученика на Иван Мърквичка - Господин Желязков. Живописецът Никола Маринов изрисувал фасадните медальони с образите на Св. Климент Охридски, Св. патриарх Евтимий, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и Св. Софроний Врачански, а Иван Белковски - лика на Паисий Хилендарски.
През 1923 г. е направена богата каменна украса на капителите, входния портал, балдахина и в интериора. Интериорът е дело на италианските архитекти Рихард Харди и Анджело Филоти. Цялата стойност на сградата възлязла на около 15 млн. лв - колосална сума за онези години. Имало лекционни зали, столова, спални помещения. На партерният етаж имало редица магазини, давани под наем. Там действали и синодална книжарница, и печатница.
Прием
На 15 септември 1923 г. Висшето богословско училище приело първите си 36 студенти. За първи декан бил назначен отец проф. д-р Стефан Цанков (още за него в карето). Сред преподавателите блестят имена като професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев и проф. Иван Снегаров, завеждащ катедрата по Църковна история и др.
Дълго време обаче училището нямало свой параклис и преподаватели и студенти ходели на богослужения в околните храмове. Чак през 1939 г. при факултета заради нуждите на обучение по литургика и за молитви на студентите е обособен параклис. Скулпторът резбар Балалчев изработил олтара с иконостаса, вратите и колонадите, а иконописецът Н. Богданов изографисал иконите - на Христос Спасител, Св. Богородица, Йоан Предтеча и на патрона на Богословския факултет - Св Клиемнт Охридски. Имало и стоящо разпятие, а над царските двери била изобразена Тайната вечеря.
На 16 декември Софийският митрополит Стефан (после екзарх, низвергнат от комунистическата власт след 1944 г. - б.а.) положил на престола в олтара осветен антиминс (парче плат, на което се извършва Евхаристията) в присъствието на целия Синод. Първата света литургия отслужили председателят на Синода Видинският митрополит Неофит и Неврокопският митрополит Борис.
Атеизъм
За зла участ по-късно след 1944 г. Борис е застрелян от атеист по време на литургия в храма. Много по-късно - през 1978 г., стенописите вътре в параклиса са изписани от гениалния Николай Ростовцев, изписал поне 20 храма у нас. Той е роден в Руската империя, но завършва Художествената академия в България, участва в гражданската война от 1917 г., емигрант белогвардеец, силно вярващ.
През 1951 г. по идеологически атеистични съображения Богословският факултет е отделен от Софийския университет и минава под ведомството на Св. Синод с името Духовна академия. Орязани са катедрите и броят на студентите. Нещо повече, бъдещите теолози имали право да се преместят, в който желаят факултет, като идеята била този тип обучение да се обезличи съвсем. След началото на демократичните промени в България факултетът връща статуса си на член на СУ. Ректор и декан от 1989 г. до 1992 г. е настоящият патриарх Неофит. Дълги години БФ се оглавява и от епископ Йоан, игумен на Рилския манастир.
Комунистите репресират деканите
Първоначално Богословският факултет е имал основна катедра теология, впоследствие се развиват още 8 катедри - Стар завет, Нов завет, история на религиите, църковна археология и литургика, Църковно право, Омилетика и др. Първият факултетен съвет е от трима професори - архимандрит Сапунджиев, протойерей Александър Рождественски и проф. протопрезвитер С. Цанков. Проф. Цанков е един от най-големите авторитети в областта на академичното знание в България, ректор на Софийския университет, член на Българската академия на науките (БАН), академик, почетен доктор на университетите на Атина и Оксфорд, владеел 10 езика. Той обаче е репресиран от комунистическата власт заради критиката му към атеизма и болшевизма в Съветска Русия. Трудовете му са унищожени и липсват дори в Националната библиотека.
Друг известен декан на Богословския факултет е архимандрит Николай Кожухаров. Той е включен от българска страна в международната комисия за обследване на масовите убийства в Катин. През 1945 г. той заедно с другите участници - лекарите Марков и Михайлов, архимандрит Стефан Николов - главен редактор на „Църковен вестник“, са осъдени от Народния съд на затвор и пълна имуществена конфискация. В нея е участвал и бъдещият патриарх Кирил, но като близък приятел на Вълко Червенков минава между капките и не е подведен под отговорност.
Зографията на Мистрала разшири параклиса
През 2006 г. художникът Иво Ковачев - Мистрала изрисува и стените на коридора пред параклиса със сюжети от Новия завет. Фреските се явяват като продължение на параклиса, в който на практика няма място нито за студентите, нито за богомолците. Така по решение на автора той е удължен. Мистрала рисува две сцени - Рождество и Възнесение Христово, също Благовещение и Успение Богородично. На тавана на син фон със златни звезди са Бог Саваот, Христос, Св. Богородица-Ширшая небес и Йоан Предтеча.
