В България вече има поне три икони с мощи на един малко известен у нас светец и чудотворец - Гавриил Ургебадзе (1929 - 1995). Една от тези реликви отскоро се намира в митрополитския храм „Св. Николай“ във Видин, където ще остане за вечни времена.
„Изключително благословление за града ни е, че се сдобихме с тази частичка от неговите мощи“, сподели наскоро Видинският митрополит Даниил. Той даде за пример и чудесата на светеца, които продължават и след неговата кончина. Много болни хора от цял свят получават напътствие или изцеление по неведом път след молитва към просиялия праведник. Сред тях вече има и българи. Разбира се, най-много свидетелства идват от родината на Св. Гавриил – Грузия. Там например една жена свидетелства как великият ходатай пред Бога е спасил детето й от тумор в мозъка.
Наскоро нова икона с мощи на Св. Гавриил бе донесена за поклонение във Видин.
Елена Гецадзе разказва следното: „През февруари 2010 г. моят малък син изгуби съзнание по време на урок (това се случи в Тбилиси). Естествено учителят извикал Бърза помощ и детето спешно било откарано в болница. Когато отидох и видях своето момченце в тежко състояние, сама изгубих съзнание. Съвзех се и като отворих очи, видях свещеник, облечен в черни дрехи, който помагаше на медицинските сестри. Изведнъж той ме погледна и каза: „Чакам ви в Самтавро”. Тогава аз, разбира се, не разбрах какво е това и не обърнах внимание на тези думи.
Резултатите
Мина известно време и ме запознаха с резултатите от анализите и компютърната томография на моя син: той имаше злокачествен тумор с метастази в главния мозък. Грузинските лекари отказаха да направят операция, като ни посъветваха да продадем всичко и отидем в Германия или Израел на лечение.
Препатилата майка си спомня още, че тъкмо мислела как да продаде всичко, за да плати лечението на рожбата си, когато в реанимацията видяла иконка на същия свещеник, който заедно с медиците я свестявал. Не могла да повярва на очите си. Когато след това попитала къде се намира гробът на стареца, й отговорили, че е в центъра на град Мцхета, в манастира в „Самтавро“ – същото име, което била чула. Без да губи и минута, жената отива на място. Заварва много вярващи да се молят на гроба на Св. Гавриил. На другия ден детето й обаче рязко се влошило. Лекарите коментирали, че болестта много бързо прогресира, и направили нови изследвания. Те обаче показали за изумление на всички, че няма ни следа както от тумора, така и от метастазите.
От шока и притеснението Елена отново загубила съзнание. Тогава видяла стареца Гавриил за последен път, облян в светлина, да благославя нея сина й. Оттогава тя редовно се черкува и чете акатиста на Св. Гавриил Ургебадзе.
Акатист
Той вече се чете и във всички видински храмове по заръка на Негово високопреосвещенство митрополит Даниил. Частичка от неговите мощи е била подарена преди време от игумена на манастирския храм „Светицховели“ на родния зограф Димчо Димчовски, който от своя страна решил да я дари за миряните в крайдунавския град.
Светията е роден със светското име Годердзи на 26 август 1929 г. в Тбилиси в семейството на убеден комунист. Баща му умира рано, а майка му впоследствие става монахиня Анна († 2000 г.) и днес е погребана близо до своя син.
Видинският митрополит Даниил определи в храмовете вече да се чете акатист в чест на Св. Гавриил Ургебадзе
Когато бил малко момче, той чул две съседки да се карат, при което едната казала на другата: „Спри, разпъваш ме като Христос“. Попитал той по детски кой е този човек, а те го упътили да иде и да пита в църквата. Във времената на комунистическия режим свещеникът там доста инкогнито само му показал разпятието и рекъл на детето, че ако иска да научи повече, да вземе да чете Библията. Със събрани пари момчето си купува първото Евангелие. Майка му много добре знаела какви беди може да донесе на семейството тази забранена книга във времената на съветския атеизъм. Още повече че неговото семейство вече било почернено от болшевиките- неговият баща бил убит на улицата. Та когато майката вижда малкия й син да чете Библията, тя я взима и я хвърля в тоалетната. Св. Гавриил я взима и, плачейки, от този ден напуска макар и временно дома.
Негови близки и съседи си спомнят, че още като дете по цели дни не е посягал към храна и е бил отдаден на любимото си занимание – да строи църкви от кибритени клечки. Въпреки жестокия атеизъм през тези години в СССР едва дванадесетгодишен о. Гавриил знаел прекрасно Евангелието.
След отбиването на редовната си военна служба в редовете на Червената армия в началото на 50-те години на миналия век Гавриил построява в дома си четирикуполна църква. За материали използвал онова, което хората изхвърляли на бунището, не само строителни материали, но и реликви, безценни икони. Взимал и икони от стари вестници и списания и ги поставял в рамки за своя храм. Комунистите така и не успели да го разрушат и той съществува и до днес.
Иверската Богородица
Когато е на 26 години (23 февруари 1955 г.) е постриган за монах , като по свое желание получава името Гавриил. Така негов покровител става Св. Гавриил Атонски – монахът, донесъл от водата Иверската Богородица, явила се край Атон.
През 1965 година на миналия век, Гавриил участва в една манифестация по повод деня на труда 1 май. Той залял с газ 12-метровия портрет на Ленин, поставен на Върховния съвет на Грузинската ССР, и го запалил. След това се качил на трибуната и започнал да проповядва на хората да вярват в Иисус Христос. Той е арестуван от КГБ за антисъветска дейност и е жестоко изтезаван. На всички въпроси защо го е сторил старецът Гавриил спокойно отговарял: „Защото човек не бива да се боготвори“. На този плакат, изтъквал той, трябвало да бъде Разпятието Христово. „Вие казвате – „Слава на Ленин“, а аз ви казвам, че е трябвало да напишете: „Слава на Господа Иисуса Христа“.
Властите искали от него да признае, че е направил всичко по указания на църквата, а в замяна му предлагали да запазят живота му. Въпреки дългата агония и изтезания инокът не променил позицията си. Напротив, при друг разпит той за пореден път нарекъл Ленин звяр, поради което отново е бит и изтезаван. Тази история не остава незабелязана от западната преса и е широко разпространена в европейски и американски списания и вестници.
Заради акцията му монахът е въдворен в психиатрична болница, където е третиран изключително нехуманно. Там му поставят диагнозата „психопат със склонност към шизофрения“. Все пак тази диагноза спасява Св. Гавриил от разстрела. Даден му е „бял билет“, тъй като вярвал в ангелите и дядо Боже.
Следва нов удар, за да угодят на светската власт, митрополитите не му разрешават да припарва до храмовете. Гавриил можел да издържи без вода и храна, но не и без църковните тайнства.
Самтавро
През 80-те години на XX в. светецът се установява в манастира „Самтавро“. В последните години от живота си живее в изключителна бедност, като се заселва в един кокошарник. Духовници и миряни го гледали странно в началото, защото той се държал доста ексцентрично, сякаш бил приел ролята, която властите му отредили в обществото – юродив. Скоро обаче мнозина разбрали, че пред тях стои жив светия. Веднъж взел бъдещата игуменка Теодора до града и я накарал да проси заедно с него. След това раздал всичко на бедните. Свидетели разказват, че по времето на Страстната седмица се молил непрестанно с плач. Някои виждали Св. Гавриил да лети във въздуха, облян от светлина.
Той се представя пред Бога на 2 ноември 1995 г., като само месец преди това патриархът на Грузия Илия II повишил Гавриил в архимандритски сан. Още приживе монахът поръчал тялото му след неговата кончина да бъде увито в плащаница (рогозка) и предадено на земята на мястото, където се е трудила Св. Нина – кръстителката на Грузия. След неговата кончина край мощите, иконите и на гроба му започват да се случват чудеса и изцеления.
Нашенка излекува крака си с елей от гроба му
Вестта, че в чест на Св. Гавриил Ургебадзе вече ще има служби във Видинска епархия, бързо се разнесе из цялата страна. Така един българин, притежаващ икона с мощи на св. Гавриил, наскоро я донесе там за поклонение. В крайдунавския град пловдивчанинът Петко Петканов сподели как негова близка е излекувала крака си. Преди това тя го намазала с елей от гроба на светеца.
Поклонници от цял свят се стичат към гроба на Св. Гавриил в Грузия.
Млад грузинец пък разказва друг изумителен случай – при пренасяне на дини получил болка в единия бъбрек. „Доколкото си спомням, лекарите ме прегледаха и казаха, че имам плаващ бъбрек, предписаха ми лечение и ме изпратиха вкъщи. Дните минаваха, ала болката не намаляваше. В един момент забелязах до иконите шишенце с елей от гроба на стареца Гавриил и си спомних как по време на обиколката ми бяха казали, че този елей твори чудеса, тъй като е от гроба на свят човек на име Гавриил. После, доколкото си спомнях, ни показаха гроба и снимка на светеца, за когото ставаше въпрос. Помня, че гледах снимката на отец Гавриил няколко минути и имах желание да го прегърна. И така реших да намажа с елея болното място. Това се случи вечерта. След това веднага съм заспал. На следващата сутрин не усещах никаква болка, но в недосетливостта си дори не проумях защо болката в бъбрека ми бе престанала“, разказва знаменателната си история Торнике Чикадзе, който после участва и във филм, посветен на Св. Гавриил и неговите чудеса. През 2012 г. е причислен към лика на светиите от Грузинската православна църква. Владиците там казват, че това е малко рано, но свидетелствата за чудеса били станали толкова много, че вече не можело да се чака.
Никога не осъдил мъчителите си
О. Гавриил изтърпява много зло от мъчителите си, но никога никого не осъжда. „Той строго забраняваше да съдим когото и да било – спомня си игуменията на манастира „Самтавро“, майка Кетеван, - и ни наставляваше така: „Ако видиш убиец или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако реши да я отпусне, ти ще се окажеш даже в по-лошо положение и ще попаднеш в същия грях като този, когото осъждаш, и ще погинеш… Трябва да обичаме всички, но ако не можем, то поне да им желаем доброто“.
Обясни какво е постът
Заради своя скромен и праведен живот старецът още приживе е надарен от Бога с дара на ясновиждането и чудотворството.
Веднъж един монах попитал стареца Гавриил какво е това пост? Отецът, който ясно виждал миналото и настоящето като на длан, му отвърнал: „Сега ще ти обясня“ – и открил всичките му грехове. От срам монахът не знаел какво да прави. Паднал на колене и започнал да плаче, а о. Гавриил му казал: „Искаш ли да ядеш?“ – „Не, отче, благодаря, не ми се яде“ – отвърнал монахът. „Ето това е постът, нали искаше да знаеш: когато помниш своите грехове, ти се каеш и дори не мислиш за храна“.
Вярващите почитали Св. Гавриил като велик подвижник и идвали при него като при жив светец. Когато старецът приемал голям брой поклонници, гледал на масата да присъства „професорът“ – червеното вино, както той сам го наричал. Щедро черпел своите гости, докато самият той не ял почти нищо. Отецът казвал, че човек трябва да се храни с Божията любов, а не само с телесна храна.
Любомир Старидолски
