Т ази година на 4 юни целият православен свят отбелязва Петдесетница. Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха.
Корени
За старозаветните евреи денят е бил един от трите велики празника. Първоначално е отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало и получаването на 10-те Божи заповеди, което станало 50 дни след излизането на евреите от Египет.
Явление
Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
Според библейското предание за апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделният ден. Сред тях била и Св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души. В десет часа сутринта (третия час по еврейско време) настанал голям шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици. Което им помогнало в мисията да разпространяват Божието слово в различните краища на света с готовност да отдадат и живота си за вярата Христова.
Проповед
Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи "и всички се чудеха и маеха" (Деян. 2:7). По случай празника в Йерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога. Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино въпреки ранния час. Тогава Свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а са изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около 3000 души (Деян. 2:1-41). След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наредили християните да възпоменават Светия Дух всяка година.
Ритуал
На Света Петдесетница вечерната служба в храмовете се съединява с утринното богослужение, защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме също Господ да помене всички починали наши родители и братя. От олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете си.
Дарове
Следващият ден, понеделник след Петдесетница, е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Сина Божий. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17). Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).
Пожеланията на празника се сбъдват
Народната традиция повелява на този ден домът да се украси с брезови клонки и билката девесил. Вярва се, че в тях има лечебна сила и ще пазят къщата от зло. Всеки трябва да запали свещ в памет на починали роднини. На този ден не е прието да се работи. Забраната се отнася основно за работа на полето, двора и градината. Всички трябва да се съберат около масата, за да няма болести и нещастия в семейството през цялата година. Ако на Петдесетница си пожелаете нещо, възможно е то да се сбъдне.
