Е динадесетата Неделя след Въздвижението на Честния кръст Господен е посветена на Светите праотци на Църквата. На този ден, който тази година се пада на 17 декември, в храмовете се чете притчата за канените на голямата вечеря. Това се случва в дома на един богат фарисей, у когото Иисус Христос бил поканен на обяд.
Знатни гости
На трапезата имало много знатни гости от елита на тогавашното юдейско общество, които имали самочувствието на избраници Божии. Един от тях казва: “Блажен е , който ще яде хляб в царството Божие”. (Лука 14:15) Тогава Иисус Христос разказва следното: “Един човек приготвил голяма трапеза за вечеря и поканил мнозина. И когато дошло времето за тържеството, той изпратил слугите си да кажат на поканените: заповядайте, защото всичко е готово. И започнали всички да се извиняват, като че ли се били наговорили за това. Първият казал: купих си нива и трябва да отида и да я нагледам. Друг казал: аз купих пет чифта волове и ще трябва да пробвам как ще орат. Трети казал: аз се ожених и затова не мога да дойда. Слугите се върнали и разказали за казаното им на господаря си. Като чул това, стопанинът на къщата се ядосал и казал: излезте по-скоро на площадите и улиците и поканете тук бедните, немощните, сакатите и слепите, които намерите. Слугите сторили каквото им било поръчано, но останали още места на трапезата. Тогава господарят ги изпратил повторно по друмища и пътища , за да доведат още хора, та да се напълни къщата му, като казал: защото никой от поканените първоначално няма да вкуси от вечерята ми; понеже мнозина са звани, но малцина - избрани!” (Лук.14:16-25)
Спасението
Според тълкуванието притчата е отправена към онези, които очакват Месията, но когато Той идва, всеки намира извинение, за да не го посрещне, да не го чуе и да не го последва със сърцето си. Мнозина от тези хора са образовани, с високо положение в обществото - имат се за водачи на останалите, и по тази причина считат, че хубавите неща в живота им се падат по право. Това са книжниците и фарисеите, наложили се като ръководители на народа и познаващи отлично Мойсеевия закон. Поканата обаче е отправяна по-рано и чрез Божиите пратеници - от древните пророци до Свети Йоан Предтеча, за когото пророк Исая е казал: „Гласът на викащия в пустинята казва: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. (Мат.3:3) Накрая Бог изпраща Своя Син и Негови са думите: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя” (Мат.11:27-28). Христос кани към спасение своите сънародници юдеите. Старейшините, книжниците и фарисеите не приели поканата и станали врагове и гонители на Христа и на църквата Му. Те не проумели Божествения промисъл и се отказали от това, което най-много желаели и очаквали. Потомците на Авраама и на Светите праотци, които Църквата чества в този ден, също не познали Този, когото всички с нетърпение очаквали и копнеели да видят.
Извинения
Поканените започнали да се извиняват и да се отказват от поканата на самия Бог. Най-напред се отказали тези, които се стремели към придобиване на материални блага. За тях това било по-важно, отколкото да откликнат на поканата, която им давала възможност да спасят своите души. Не се отзовали на Божията покана и тези, които били улисани в житейски грижи и семейни дела.
Силните на деня също останали глухи към Божията покана. Сребролюбието и властолюбието до такава степен изстудили сърцата им, че те предпочели временното земно благополучие пред вечното небесно блаженство.
Бедните
Когато водачите на народа отклонили Христовия призив, тогава Той отправил поканата Си към обикновения човек. На трапезата били извикани бедните, потиснатите, болните и отрудените. Те познали в Христа обещания Месия, слушали словото Му и с ревност вървели по пътеките Му. Така камъкът, който зидарите отхвърлили като негоден, станал глава на ъгъла. (Мат.21:42)
Призив
Духовници изтъкват, че това е основният смисъл в притчата, която е актуална и днес. В нея Иисус открива, че Бог постоянно зове човека към Себе Си. Бог и нас кани на това богато угощение. За жалост трябва да признаем, че често оставаме глухи на поканата Му да следваме Божието Слово и Закони, да постъпваме правилно и душеспасително.
Юдеите били в голяма заблуда
Тълкувайки евангелските слова, св. Нектарий Егински отбелязва, че Христос разказва тази притча, за да разсее редица заблуди в онази епоха. А именно, че Месията щял да донесе Земно царство, докато Той посочил пътя към Небесното царство.
Докато Господ облажавал милосърдието и жертвоготовността, фарисеите смятали за блажени ония израилтяни, които щели да живеят в славната епоха на очаквания от тях Месия и на установеното негово земно царство, което ще владее над целия свят. Според тяхното погрешно очакване тогава израилтяните като избран Божи народ щели безгрижно да ядат и да пият, след като преди това са успели да завладеят целия свят. Господ Иисус Христос, Който искал да ги вразуми и освободи от тяхната заблуда, им разказал притчата за голямата вечеря.
