О коло 160 000 българи имат повод да почерпят на Димитровден (26 октомври). Това сочат данните на Националния статистически институт. Според тях само мъжете, кръстени Димитър, са 107 206. Според духовници именниците задължително трябва да имат в дома си икона на своя небесен закрилник. Смята се, че изображенията на светията защитават дома на човека от всякакво зло. Правят го непристъпна крепост за недоброжелатели, крадци и стихийни бедствия. А живеещите вътре придобиват увереност и небесна закрила за справяне с житейските трудности.
Предания
Празникът на светеца се е превърнал в един от най-големите в народния календар, както и в извор на безчет предания и легенди. Според народните обичаи около 26 октомври трябва да приключат всички строежи на нови къщи. Според традицията работодатели и стопани даряват зидарите с нови кърпи и ризи, а майсторите е хубаво да изрекат благослов и молитва за здраве и сполука. В някои села още се спазва обичаят хората, за които работят строителите, да заколят бял овен, да направят курбан и да поканят комшии или цялото село. Поради тази причина с времето се е установило на този ден през есента да празнуват строители, архитекти, проектанти, строителни инженери и всички работещи в сферата на строителството. Това е професионален празник още на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Трапеза
Традиционната трапеза е доста е богата – петел за именника или кокошка за именницата, както и курбан от овче месо, печени ябълки, рачел от тиква. На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
На много места у нас култът към св. Димитър се свърза неизменно с този към другия светец конник - св. Георги. Има различни предания за тях. Според едно са били братя близнаци. Приживе се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги зарекъл Димитър, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
Друго предание реди, че братята били доста непослушни. Те отишли на Атон и запалили светогорски манастири. Заради това им прегрешение ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да ги пуснат.
Зимен конник
Самият светец Димитър се смята, че носи зимата. От връзката със студа и мрака пък се ражда поверието, че той е брат на архангел Михаил, душевадеца. Така в съботата преди Димитровден се е установила Димитровската задушница. В цяла България има традиция да се ходи на гробищата, да се почистват гробовете на покойниците. Правят се и специалните димитровски питки, които се раздават за „Бог да прости“ покойника.
Християнство
А колко стар е митът за Димитър трудно може да се каже. В християнството това име се свързва с житието на мъченик св. Димитър Солунски. Той е роден в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче не можел да погази вярата на родителите си. Вместо това той започнал да покровителства братята си и да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Според източниците при връщането си от поход от източната част на Римската империя Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница. В онези дни прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър – Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие в 306 година.
За дата на смъртта на великомъченика се сочи именно 26 октомври. Според легендата преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Саркофаг
По Божия милост мощите на светеца били запазени и положени в сребърен ковчег в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. От мощите изтичало благовонно миро и затова Църквата го нарекла свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи, но това знамение продължава и днес в солунската базилика, вдигната на мястото на малкия храм. За последно тялото на мъченика е мироточило през 2011 г. Много българи специално пътуват до Беломорието, за да се поклонят пред св. Димитър. Има традиция миряните да пишат писъмца с желания, които слагат около саркофага на Христовия войн. Казват, че често те се сбъдвали необяснимо.
Миро изтича от мощите му
Сребърният саркофаг (рака) с мощите на св. Димитър започнали да мироточат и в нощта срещу 26 октомври през 1987 г. Това се смята за едно от най-паметните проявления на чудото в наши дни. Тогава цялата базилика замирисала на цветя, като знамението се усетило и по съседните на храма улици. Когато богомолците отишли при раката с мощите на мъченика, видели, че от нея извира целебно благоуханнно миро. „Човек можеше да каже със сигурност, че някой бе излял поне две „кофи“ от ароматната течност, която сякаш извираше изпод сребърната рака“, споделя един от посетителите на храма в този ден.
Дяконът се сащисва в първия момент, но скоро се окопитва. Изненадан и развълнуван, той изтичва към един от шкафовете в храма, за да донесе памук. Връща се буквално за секунди и започва да попива мирото от външните стени на мощехранителницата и да дава от благоуханния памук на поклонниците. Междувременно уханието изпълва цялата църква и вече се носи през отворените врати по цялата улица. Усещайки чудното благоухание, случайни минувачи спонтанно се втурват навътре, знаейки за старите легенди за св. Димитър Мироточиви. Но с това знаменията в този ден не свършват. Защото хората вътре в един момент констатират, че всички икони в църквата също са започнали да мироточат.
Чудотворната сила на свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира „Ватопед“, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.
Убива скорпион или Антихриста
В иконографията свети Димитър се изобразява като светец воин. От някогашния манастир „Св. Димитър“ в град Бобошево, където е служил самият св. Иван Рилски, е запазена една уникална чудотворна икона. На древното изображение св. Димитър седи на трон и убива с крака си скорпион – символ на злото, болестите и въобще греха в този свят.
В най-ранните иконографски типове мъченикът е представян в допоясно изображение или в иконите от царския ред на иконостаса – седящ на трон. Именно в тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса – той язди червен кон. В тези изображения свети Димитър убива някакъв символ на злото. У доста народи по иконите той убива някой владетел, враг, символизиращ в онзи момент злото. Например в много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата пък е българският цар Калоян, тъй като гръцките православни вярват, че именно свети Димитър е спасил Солун през 1207, убивайки българския цар Калоян, който бил обсадил града. В Русия светията убива татарин. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на свети Димитър е антихристът.
(Вземете за дома чудотворна икона на св. Димитър на 26 стр.)
Освободи българите от византийско иго
По време на Втората българска държава свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат свети Димитър за свой покровител. Реално светецът не е само Солунски, т.е. гръцки, защото е свързан и с историята на българския народ. През 1185 г. в Търново в храма на Чудотвореца, в деня на неговата мъченическа смърт братята Петър и Асен вдигат въстание и освобождават народа си от двувековното византийско иго. С това въстание са положени основите на нова силна България.
Под купола на храма "Св. Димитър" българите започват борбата си за независимост и успяват благодарение благословията на светеца.
Любомир Старидолски
