В християнството са известни двама светии змееборци - Георги Победоносец и Теодор Тирон. От българските светии това е само Св. Михаил Воин. На 22 ноември православната църква тачи паметта му. Патриарх Евтимий свидетелства, че Михаил бил почитан като воин и лечител. Интересно е, че при пренасяне на мощите му, процесията на цар Калоян остава да пренощува на едно място. Там според традицията била вдигната обител, наричана днес Дряновски манастир.
Болярски син
Знае се, че светията е живял по време на царуването на Михаил III (842- 867 г.) и бил син на български болярин. Според легендите българският светия се родил в древния град Потука (спори се къде се е намирал в Загорско, Сливенско, Казанлъшко или в земите на днешния Батак). Знатните родители на Михаил принадлежали към числото на първите български християни. След като достигнал 25-годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба и командвал значителен военен отряд, съставен от българи.
Срещу сарацините
През 865 г сарацините (арабите), започнали война срещу Византия и се насочили към столицата Константинопол (според други версии това е станало в Южна Италия, тогава под византийска власт). Срещу тях излязла голяма войска, но като видели обаче, че арабите ги превъзхождат по сила и са готови да ги надвият, ромеите избягали в планините и се скрили в безопасни места. Само Михаил Воин заедно със своя отряд не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрестанно укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на ромеите, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата със своя отряд той неудържимо се устремил срещу неприятеля и се врязал в самия център на арабите, като жестоко поразявал враговете без всякакви загуби за себе си и отряда си.
Божията помощ
В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете така, че всички те се обърнали в бягство, усещайки гнева Господен. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а сам той и воините му останали съвършено невредими.
Като благодарил на Бога за даруваната победа, той разпуснал войската си и сам с няколко слуги се отправил обратно към дома си. По пътя се случило следното чудо.
Езерото
Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало голямо езеро, от което излизал чудовищен змей и изпояждал хора и добитък. Един от слугите му видял девойка, която плачела в очакване на нещо страшно. Започнал да я разпитва и така се заслушал в разказа за страшния змей, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато слугата се върнал, господарят му се скарал защо се е забавил и защо е изгоряла гозбата. Тогава слугата разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.
Двубой
Като изслушал разказа, свети Михаил решил да отиде там и започнал да събира своите слуги, но те се уплашили и отказали да тръгнат с него. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното знамение, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си само най-старшия слуга.
Като пристигнал на мястото, той започнал да разпитва девицата защо е дошла на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, за да не бъде изяден и той от чудовищния змей, но по настояване на светеца разказала за установения в града обичай да отдават децата си поред за изяждане от змея.
Скоро сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на чудовището, но преди това змеят успял да удари светеца с опашката си, причинявайки му люта рана. Михаил паднал в безсъзнание, но скоро се свестил и станал.
Като видял това чудо, неговият слуга отишъл в града и съобщил за станалото. Хората излезли и тържествено срещнали избавителя, който върнал девицата на родителите. И така на Бога било угодно да прослави свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от свети Георги Победоносец.
След всичко това, като дал наставление на гражданите твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си и се върнал у дома. Скоро след това - през 867 г., предал с мир блажената си душа на Господа. При гроба на свети Михаил започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни.
Цар Калоян пренася мощите му в Търново
По време на Второто Българско царство цар Калоян превзел град Потука и решил да пренесе мощите на свети Михаил Воин в своята столица Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и гражданите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги поставили в съборния патриаршески храм. За съжаление след падането на Търново под властта на османлиите мощите са се загубили. Макар да не е сред най-популярните светци в България, култът към безстрашния Михаил Воин се запазва и през Възраждането. Известни са две стенописни икони на светеца, рисувани от Захарий Зограф - в Преображенския и в Троянския манастир.
