Н а 23 декември православната църква тачи паметта на Свети Наум Охридски - най- младия ученик на Кирил и Методий. Сведенията за житейския му път са оскъдни. Предполага се, че е роден около 830 г. Той произхожда от мизите (както са наричани българите в средновековните текстове) и е с аристократично потекло. Още като млад презрял богатството и сребролюбивата змия и се отдал на учение. Знае се, че се присъединил към Кирил и Методий. Според житието на просветителите Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим от папа Адриан II. Служи заедно с Методий във Великоморавия. След смъртта му заедно с други славянски първоучители е хвърлен за известено време в затвора заради интригите на новия немски епископ Вихинг. След освобождението им Наум заедно с Климент и Ангеларий успели да избягат и по Дунав се насочили към наскоро покръстената българска земя. Предполага се, че заедно с тях са били още Сава и може би Горазд.
Чудо
Там те извършили чудо, като с молитва възкресили сина на един велможа недалеч от българския по това време Белград. Теофилакт Охридски в житието на Свети Климент нарича управителя на Белград с титлата „боритаркан“, а във второто житие на Свети Наум се говори за княз на име Радислав. Та този местен управител много се зарадвал, тъй като му бил известен стремежът на княз Борис да разпространи Христовото слово на разбираем за поданиците си език. За това боритарканът побързал да изпрати светите Наум, Климент и Ангеларий към столицата Плиска.
Плиска
Наум става сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи от 886 г. Той е един от организаторите на Първия всебългарски църковно-народен събор в Преслав, който в 893 г. провъзгласява българския език за официален държавен и църковен език на България. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица (през 893 г.), Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. Именно през този период той основава манастира „Свети архангели“ на Охридското езеро, който днес носи името му. Както се посочва в житието му, това се случва “със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон”. В църквата има и икона на Свети цар Борис І. През 900 г светията се оттегля в манастира, където починал през 910. По негово желание бил погребан в манастира, а опелото извършил самият Свети Климент Охридски. В негова чест святото място е наречено “Свети Наум”. При определянето на границата между Сърбия и Албания през 1913 г. манастирът остава в албанска територия. През 1923 г. е предаден като коледен сватбен подарък от бъдещия албански крал Ахмед Зогу за кралската двойка Александър I Караджорджевич и Мария Румънска. Тогава край него е построена кралска резиденция и новата църква „Свети Иван Владимир“.
Празник
Манастирският църковен празник на Свети Наум е 20 юни. Всяка година хиляди поклонници от всички балкански страни, сред които и мюсюлмани, се стичат към Охридския манастир да се поклонят на гроба му, за който се вярва, че молитвите над него вършат чудеса. Болни от близо и далеч прииждат с автобуси и с надеждата за изцеление. Дълга опашка от хора се нарежда пред черквата „Свети Архангели“ , за да мине пред каменния саркофаг и да стане свидетел на истинско чудо, сътворено от българина Наум. Миряни разказват, че когато човек приближи и допре глава до камъка, чува сърцето на светията да тупти. Вярва се, че Свети Наум напътства младите в образованието, помага и за всички физически и душевни терзания. Доста свидетелства на изцеление има при психически проблеми, фобии, мании, униние (депресии). Жителите на Охрид го смятат за покровител на града
Гробната плоча на най-младия ученик на Светите Кирил и Методий се намира вдясно на параклиса. Няколко пъти тук учени са търсели мощите на книжовника, но без резултат. Вярва се, че светията не разрешава това или още не е дошло времето.
Легенди
Самият манастир се намира на 26 километра южно от Охрид. До него може да се стигне с кола, може и с лодка. Намира се на брега на езерото и гледката оттам е изумителна.
Според легендата на мяcтoтo нa днeшнитe извopи ĸpaй мaнacтиpa имaлo чeшмa. Eднa дeвoйĸa пълнилa cтoмнитe cи нa чeшмaтa, нo тaм пaднaл нeйният гepдaн. Tя paзбpaлa, чe гo e изгyбилa eдвa cлeд ĸaтo cи oтишлa y дoмa. Tичaйĸи, ce въpнaлa нa чeшмaтa, нo нe гo нaмepилa и зaпoчнaлa дa плaчe. Oт нeйнитe cълзи пoтeĸли гoлeми извopи cъc cтyдeнa и биcтpa вoдa. Cвeти Hayм блaгocлoвил вoдaтa и тя cтaнaлa лeĸoвитa. Cпopeд дpyгa лeгeндa, ĸoгaтo cвeтeцът пoчинaл и ce явил пpeд Гocпoдa, пopaди гoлямoтo мy дoбpoтвopcтвo, нaпpaвeнo нa зeмятa, тpябвaлo дa мy нaмepят дocтoйнo мяcтo в paя. Oĸaзaлo ce, чe тaм нямa тoлĸoвa xyбaвo мяcтo. Caм Гocпoд c pъĸa мy пoĸaзaл мaнacтиpa и мy peĸъл: „Toвa e твoят paй, ти щe бъдeш винaги тaм“.
Стана чудо с пауните
Още по пътя поклонниците остават изненадани от спокойно разхождащите се пауни, които при късмет е вероятно да си разтворят опашките. Те са накацали и по сградите и вече са свикнали с прииждащите хора. . Имeннo c пayнитe e cвъpзaнo eднo oт чyдecaтa нa Cвeти Hayм. Гpyпa тypиcти пoceтили мaнacтиpa и eднa oт жeнитe oтĸpaднaлa мaлĸo пayнчe. Koгaтo тpябвaлo дa cи тpъгвaт, aвтoбycът нe иcĸaл дa зaпaли. Mъчили ce мнoгo, нo тoй тaĸa и нe тpъгнaл. Toгaвa дpyгa жeнa, видялa ĸpaжбaтa, ĸaзaлa дa въpнaт птичeтo. Eдвa ĸoгaтo ĸpaдлaтa въpнaлa мaлĸoтo нa мaйĸa мy, aвтoбycът ycпял дa пoтeгли.
Архиепископ отнесе иконата му в САЩ и Китай
Изключителна почит към преподобния Наум Охридски е имал архиепископ Иоан Максимович (канонизиран за руски светия през 1994 г.). Той е родом от Донецка област, където в момента се води война. В средата на миналия век (1951 г.) Йоан е назначен за епархийски архиерей на Западноевропейската екзархия на Руската задгранична църква. Установява се в Сан Франциско, но мисионерства из цял свят, в това число и в Азия.
Йоан много почитал Св. Наум, който днес се счита за особено бърз помощник на душевноболни. Със светата икона на преподобния Наум той ходил по болници и четял молитви над болните в САЩ и Китай и други страни. Няколко дни преди кончината си без никаква видима причина Йоан свалил от стената на своята домашна църква в Сан Франциско иконите на Свети Наум и Свети Йоан Кръстител и ги поставил посред храма. След няколко дни тези, които видели иконите, разбрали причината за това - в навечерието на празника на Свети Наум владиката починал.
Бежанци разказват легенда за българите
Преди да се влезе в манастира на Св. Наум, се минава по мостче над ангелски бистра вода. Тя сякаш излиза изпод земята. Потомците на бежанците от Егейска Македония разказват трогателна трогателна история. Според легендата оттук някъде идват подземни води от Костурското езеро в Северна Гърция, минават през Преспанското езеро и се вливат в Охридското. Това било знак, че разделените българи някога ще се съберат. Легендата отчасти почива на реалността, доколкото Охридското, Преспанското и Малопреспанското езеро действително имат подземна връзка.
