П ризраците в театъра са почти нормално явление. Самата атмосфера го предразполага. Но понякога театърът на сенките надминава и най-смелото въображение.
На развалините на римския Колизеум през средните векове често можела да бъде видяна сянката на огромна маймуна. Преданието гласи, че горилата била убита по време на гладиаторски бой. Битките между хора и животни в Древен Рим били обичайно дело. Със сянката на горилата се сблъсквали основно тези тарикати, които нощно време отскачали до Колизеума, за да се снабдят оттам с камъни за строителни работи. На светлината на факлите хората виждали, как фантомът блуждае из амфитеатъра. Разказвали също, че онзи, над когото паднела маймунската сянка, изчезвал безследно. Така призрачната горила се превърнала в страшилище за крадците.
Най-знаменитото театрално привидение в света е Призракът на Операта. По-точно персонаж, който си е харесал за убежище парижката Гранд опера, която до 70-те години на миналия век е била най-големия оперен театър в Европа.
Строителството на театъра едва не се прецакало заради подземни води под фундамента на бъдещата сграда. Фасадата така и не се получила като хората. В края на краищата архитектът Шарл Гарние измислил решение – да се изолират мазетата с двойна стена. Именно там помества измислената си стая писателят Гастон Льору, автор на романа „Фантомът от Операта“, по който впоследствие са направени няколко филма и знаменитият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. В книгата на Льору се оказва, че призракът е човек от плът и кръв, безобразният и внушаващ ужас злодей Ерик. Но много изследователи са на мнение, че този персонаж не е само плод на писателското въображение.
Ложа
Твърди се, че призракът си има специална ложа в операта и се наслаждава на музиката и до ден днешен. Той никога не се появява при началните тактове, а изчаква публиката да си заеме местата. Побеснява, ако някой реши да му прави компания, а хората и без друго не рискуват да се настанят до него, така че ложата изглежда пуста. През 1896 г. върху главите на зрителите се срутил огромен полилей от бронз и кристал. 700-килограмовото съоръжение ранило много хора, но смъртта застигнала само портиерката Шомет. Всички били убедени, че в това произшествие има мистичен пръст. Инцидентът бил приписан на проклетия Призрак на Операта.
Не е чудно, че фантомът е толкова привързан към театъра, след като Парижката опера доказано е разположена в аномална зона. Енергията в тези места, където изпод земята извират грунтови води, е винаги патогенна.
Късмет
Едва ли някой ще се изненада, ако научи, че английските театри са най-гъсто населени с духове. Все пак това е страна, която си държи на традициите в това отношение. Кралският театър Друри Лейн (Royal Theatre Drury Lane) в Ковънт Гардън, Лондон, има ненадмината призрачна слава. Най-известният обитател е Човекът в сиво, който хвърчи във въздуха вече 200 години. Непознатият дух, облечен в брич панталони, сетре и триъгълна шапка, шества между редовете, а след това се разтваря във въздуха, все едно е преминал през стената. Понякога решава да се разположи в някое кресло, за ужас на театралните фенове. Но за актьорите и режисьорите присъствието му е безценно. Твърди се, че той носи късмет на спектакъла и пълни залата с публика.
Преди век открили тайно помещение в театъра, където лежал човешки скелет със забоден между ребрата нож. Никой не може да каже със сигурност дали късметлийският призрак е лежал именно в това тяло. Пък и Човекът в сиво не е единственият дух в Друри Лейн. Понякога в някое огледало в гримьорните се появява усмихнат лик, в който мнозина разпознават образа на покоен комедиен танцьор.
Призраци населяват и останалите лондонски театри. Недалече от театър „Аделфи“ се среща фантомът на актьора Уилям Терис, убит от завист от колегата си Ричард Принс на 16 декември 1897 г. За пръв път неговият призрак се появил през 1928 г. Един от зрителите забелязал полупрозрачна мъжка фигура, подпряна на стената, и разпознал в нея популярния навремето артист, когото бил виждал на стари снимки. Оттогава призракът започнал да се появява редовно, предизвиквайки смут.
В една от ложите на театъра „Хеймаркет“ бодро крачи духът на бившия актьор и режисьор Джон Бакстън, фаворит на кралица Виктория. Отбелязват присъствието му, когато вратата на някогашната му гримьорна рязко се отвори и затвори. Тук се разхожда и призракът на Хенри Филд, ръководител на трупата през XVIII век. А също така и духът на войник, загинал в Първата световна война. Предната вечер той се наслаждавал на спектакъла, без да предполага, че това ще е последната постановка в живота му.
Ефектът на пеперудата
Проклятие тегнело над драматичен театър на името на Пушкин в Москва, където по-рано бил разположен Камерен театър. Неговият създател, режисьорът Александър Таиров, не успял да преживее закриването му и година след това се споминал. Нечия мъдра глава решила, че сградата се нуждае от преустройство и точно на мястото, където преди това бил кабинетът на Таиров, направили тоалетна. Това предизвикало вдовицата му – актрисата Алиса Коонен, да изрече тежките думи, които се превърнали в клетва. Докато тя била жива, никой не обръщал внимание на проклятието, но след смъртта й настъпил кошмар – огледалата се пръскали на парчета, лампите гаснели, картините се местили, сякаш побутвани от невидима ръка. Самата Алиса също можела често да бъде видяна в коридорите да се разхожда като призрачен силует. Това винаги означавало само едно – публиката ще освирка спектакъла и той ще се провали. Това продължило доста дълго, докато един ден по време на представлението над сцената прелетяла необикновена пеперуда с огромни размери и странни шарки. Зрителите били стъписани от нейната красота. Когато пеперудата се скрила зад кулисите, всичко се преобразило сякаш с магическа пръчка. От този ден театърът се избавил от кошмара. Въпреки това понякога там се чуват леки женски стъпки или се забелязва мъжки силует в черен фрак, който поразително прилича на Таиров.
Кристи Петрова
