М ладата и високообразована за времето си Екатерина Каравелова възмущавала обществото в родния си град Русчук с аристократичните си обноски и язденето на кон.
Връщайки се от Москва след 8-годишно обучение, тя заварила в родината си малки градчета и смразяваща мизерия, рязко контрастираща с изисканата среда в руската столица. Дори в напредничавия Русчук, който още по времето на османското владичество започнал да се развива по европейски, не я приемали добре. Хората смятали, че е твърде разкрепостено една 17-годишна девойка да контактува с млади мъже и да се разхожда с кон.
Спомени
По-късно в спомените си самата Екатерина Каравелова ще напише: „Скоро русенци и главно русенки намериха начин да хвърлят сянка на моето единствено удоволствие... Във в. „Славянин“ Тодор Х. Станчев почна да пуща антрефилета по мой адрес, като се обръщаше към председателя на училищното настоятелство - Русенския митрополит (Григорий), сакън да не се излъже да назначи за учителка такава една особа, която насажда разврат, като препуска с кон - набелена, начервена за общ съблазън на гражданството, което негодувало“.
Навремето е било така, но днес Русе се гордее, че оттук е тръгнал житейският път на една голяма българка, не просто оставила следа след себе си, а и успяла въпреки многото трагедии в личния си живот да разбие клишетата за жената в обществото. Нов документален филм, чиято премиера бе на 21 септември в зала „Батенберг“ на Историческия музей, повежда зрителя по местата в Русе, свързани с Екатерина Каравелова. Те са представени по много интересен начин като разходка на група ученици от русенското училище „Олимпи Панов“, които накрая споделят с какво ги вдъхновява Екатерина Каравелова. Автор на лентата „Екатерина Каравелова - дни на промяна“ е младата русенка Теодора Петрова, а финансирането е по програма „Култура“ на местната община. Участват специалисти от Историческия музей, от Държавния архив-Русе, от сдружението „Русчук.БГ“ и други.
В Москва
Почти навсякъде се пише, че Екатерина Каравелова е родена през 1860 г., но според уредника Ренета Рошкева за нейна рождена дата трябва да се приеме 21 октомври 1861 г. Екатерина се появява на бял свят в бедно семейство. Баща й е кожухарят Велико Пенев, който умира твърде млад и майката остава сама да се грижи за децата. Съдбата на Екатерина вероятно би тръгнала в съвсем друга посока, ако заможната й леля не я изпраща да учи в Москва. През 1870-а 9-годишното тогава момиче напуска родния си град и се записва ученичка в IV Московска девическа гимназия и я завършва със златен медал. По време на престоя си в руската столица живее в дома на родственици на Лермонтов, които се държат много добре с нея и са й пример за добри обноски. Още в Москва Екатерина Пенева среща бъдещия си съпруг Петко Каравелов и дори в театъра са един до друг на постановката „Дванайсета нощ“ от Шекспир. Но тогава младата русенка е много далеч от всякакви мисли за брак.
Във филма се разказва за една случка в Москва, когато Екатерина се разболяла тежко. Шест месеца била на легло, лекарите й забранили да ходи на матури и всички си мислели, че няма да се съвземе. Тя обаче им дала да се разбере, че има намерение да види родината си отново.
Изолация
След обучението си в Москва Екатерина се връща през 1878 г. в родния Русчук и в самото начало попада в изолация.
„Среща се с хора, които са различни от тези, с които тя е свикнала да общува. Още в първата среща със семейството се оказва, че нито тя разбира какво й говорят, нито те - нея. Нейната реч е изискана, а тяхната - пълна с диалектни думи. Още в началото се чувства не на мястото си. Осъзнава, първо като личност, а по-късно и като съпруга на министър-председателя Петко Каравелов, че това общество изисква усилия, за да се промени. И се опитва през целия си живот да обучава, да променя“, разказва във филма Ренета Рошкева.
В Русе се знае мястото, където е била родната къща на Екатерина Каравелова и на девическото училище, в което е преподавала. То е построено през 1872 година. Сградата е съборена преди около трийсетина години и мястото сега стои празно. Разрушен е също и емблематичният хотел „Ислях хане“ на ул. „Княжеска“, където за първи път у нас се провеждат светски балове, а сред хората, които ги посещават, е Екатерина Каравелова. На такъв бал тя се среща с княз Александър Батенберг, който я кани да стане учителка в София. Тогава отказва и после наистина ще замине за столицата, но вече като съпруга на Петко Каравелов. Сградата на „Ислях хане“ е съборена през 1997 г. и сега мястото буренясва. Преди години имаше опит да бъде построена отново, но това не се случи.
Когато се завръща в Русчук, младата Екатерина започва да обучава деца в една стая на дома си. Учи ги на различни предмети, на руски, на френски. В края на годината децата се представят много добре и тя е поканена за главна учителка на девическите класове в Мъжката гимназия, сега СУ „Христо Ботев“.
Брак
Пак в Русчук бъдещият министър-председател на България Петко Каравелов предлага брак на красивата и образована Екатерина. Той идва при брат си Любен Каравелов, който от Букурещ се установява в крайдунавския град през 1878 г. със съпругата си Наталия. Петко и Екатерина се познават от Москва и в Русчук се срещат и разговарят дълго по различни теми. Първоначално Екатерина отклонява предложението му за брак. В деня на погребението на Любен Каравелов Петко идва в къщата й и отново й предлага да станат семейство. Екатерина е възмутена, че в такъв момент той мисли за женитба и отново не се съгласява. В същото време започва да получава всякакви други предложения за брак, които я отегчават и тя се оказва без подходяща среда в родния си град. В един такъв момент на отегчение пише писмо на Каравелов дали може да се намери свободно учителско място за нея. Вместо да й отговори, Петко идва в Русчук и успява да я убеди да му стане съпруга. На 4 октомври 1879 г. си разменят годежни пръстени, а венчавката е през 1880 г. в храма „Света Троица“. Венчава ги лично Доростоло-Червенският митрополит Григорий. Месеци по-късно Петко Каравелов става министър-председател на България, а Екатерина Каравелова - негова най-голяма опора.
Актрисата Албена Павлова гост на премиерата
Специален гост на премиерата на документалния филм бе актрисата Албена Павлова, която е русенка. Тя посочи, че Екатерина Каравелова е вдъхновяващ пример за всяко момиче, което би искало да изживее живота си пълноценно.
„С живота си Екатерина Каравелова престава да бъде страница от учебника по история или име от уикипедия, а една реална личност, която е не просто пример, а личност, която задава мащаба. Не жена, а мъж. Такива филми идват, за да ни покажат, че има жени, дошли на белия свят, за да преобърнат историята. Екатерина Каравелова отказва да робува на общественото мнение и когато след смъртта на дъщеря й Лора не се прибира в България. На хулите отговаря с думите, че мъката се изживява в самота“, посочи актрисата.
Жанета Йорданова
