Д ребният цитрусов плод кумкуат и смокините от кактуси са част от визитката на гръцкия остров Корфу. Известен още като Керкира, той се слави и като градината на боговете, защото там растителността властва над асфалта.
Преди повече от век ботаници опитали да засадят по крайбрежието на Средиземноморието миниатюрните китайски мандарини кумкуат, но опитът им дал плод единствено тук, на гръцкия остров. Мекият климат и плодородната почва в северната част на острова се оказали идеалното място за тази сладка екзотика. Днес на това красиво късче земя в Йонийско море има над 6000 дървета. Плодът им може да се консумира с кората - пресен или изсушен, а ароматът му е уникален. От него се приготвят ликьори, сладка, желета и още много други продукти, които всеки, посетил острова, трябва да опита.
Освен цитруса сред екзотиките в Керкира са и кактусовите плодове. В края на септември плодовете им вече са добили цвета, който показва, че са готови за консумация. Смокините от кактуси, както ги наричат някои, растат на целия остров и всеки посетител може да си откъсне от тях. Макар че изглеждат не толкова бодливи, върху тях има много фини остриета, които, ако бъдат докоснати с голи ръце, се набиват в кожата и създават неприятно усещане. За това плодът на кактуса трябва да се бере с ръкавици, след което се разрязва и се изважда вътрешността. Някои хора ги накисват във вода предварително за няколко часа и след това се белят лесно.
Архитектура
Старият град на Корфу не напомня по нищо на гръцкия пейзаж, който сме свикнали да виждаме - с бял и кехлибарен цвят на къщите. В Корфу архитектурата е по-скоро отражение на френските, венецианските и британските традиции, които някога са придошли тук заедно с техните представители, които са управлявали острова.
Обявен за културно световно наследство от ЮНЕСКО остров Корфу е смесица от ренесансови и барокови сгради. Особено зашеметяващи архитектурни гледки има на централния площад Спианада, където можете да се разхождате под сенчестите арки.
Придвижване
Както споменах по-рано, на острова растенията властват над асфалта. Причината е, че дори изградените пътища на много места са стеснени, тъй като растителността се е разпростряла и не се съобразява с пътя. Това е и една от причините задръстванията на острова да приличат малко на тези в мегаполиса Лондон. Причината е, че разстояние от около 20 километра от селището Месонги до столицата Корфу се изминава за около 2 часа. За да се стигне дотам, се придвижвате по път, който минава покрай морето, но на места има ремонти или спрял автобус и заради насрещното движение и завоите е трудно да се изпревари. Ако отивате на острова с личен автомобил, е добре да внимавате много, защото местните обикновено се придвижват за по-бързо с мотори и скутери и често изскачат с бясна скорост от всички страни. Има улици, по които буквално не могат да се разминат две коли заради растителност и сгради и дори е необходимо или да се върнете назад, докато стигнете до някакво разширение, или шофьорът отсреща да ви направи път.
Летището, известно като Керкира Корфу, е с официално име „Йоанис Каподистриас“ и се намира на около 1 км южно от град Корфу с летищен код CFU. От летището можете да вземете автобус 15, който се движи на всеки час от 7:50 до 22:00 часа от понеделник до петък (по-рядко в събота и неделя). Автобусът минава през централния площад Сан Роко, през града и стига до пристанището.
Ферибот
От България, за да стигнете до бижуто в Йонийско море със собствен транспорт, ще трябва да ползвате и ферибот, на който се качвате заедно с автомобила от Игуменица. Билети за него могат да се купят предварително по интернет и на място. В края на септември цената за плаване в едната посока за един човек е 5-5,60 евро. За качването на автомобила пък таксата е 20 евро, а ако е джип или бус, сумата е 24 евро в посока. Деца под 5 години се возят безплатно на плавателното средство. Прави впечатление още, че горивото на острова е малко по-евтино от това на магистрата, по която се пътува до Игуменица. Ако на магистралата цената е над 2 евро за литър, то на острова бензинът и дизелът са по 1,89 евро. Магистралните такси, които се взимат от границата Кулата – Промахон до Игуменица, са 13,50 евро в посока, като могат да се плащат в брой или с карта на тол касите.
Пътуването с ферибот също е едно приятно изживяване. След като големият плавателен съд се отдели от пристанището и навлезе в морето, около палубата започват да прелитат десетки чайки, които очакват пътуващите да им подхвърлят нещо. Така, ако имате солети, бисквити, чипс или нещо такова, може да се насладите на уменията, които имат, за да хванат плячката. След няколко минути и отдалечаване от сушата птиците изчезват и на хоризонта се виждат или малки острови, кораби, яхти и море. На ферибота обикновено има бар - ресторант, който предлага сандвичи и пакетирани храни, но и много силно и вкусно кафе за пътниците. Впечатляващо е още, че при разминаването на два кораба капитаните се поздравяват със сигнал, а пътниците се радват на хората от другия ферибот и махат с ръка за „здравей“ и „довиждане“. Усещането е все едно поздравяваш приятели и човек си дава сметка, че всички сме хора и трябва да сме задружни.
История
Смятa ce, че иметo Keркира идва от митичната нимфa Кoркира, κоятο била oтвлечeнa от Пοсейдoн и принyдена да живeе нa острοва. Имeтo Kорфy му дaват венецианцитe, кοитo упрaвляват оcтрοва oт 1401 до 1797 г. и ocтaвят своя пοчeрк в арxитектyратa. Прeз гoдините Kорфy е зaвладяван cъщο и oт фрaнцузитe и британците, а порaди смесванeтο на рaзличните култyри и начини на cтрoителство днeс οcтрoвът се рaдва на специфичния корфуaнcκи стил, кοйтo щe забележитe във всяко cелο.
Повече от четири столетия Корфу е венецианско пристанище. Резултат от доминацията на Венеция е налагането на венецианската кухня и начин на готвене. Венецианците внасят царевицата, доматите, боба, но също и кафето, шоколада и много други продукти, които стават част от ежедневния начин на хранене на жителите на острова.
Днес кухнята на Корфу е типично средиземноморска - основни продукти са зехтинът, зеленчуците, пастата, както и много подправки. За селата е характерно съчетаването на внесените от венецианците маслини с местни зеленчуци и добре подсолен хляб.
Забележителности
Заради историята си забележителностите на острова са много, разказват от nasamnatam.com. Азиатският музей е разположен в Двореца на Свети Михаил и Свети Георги. Ако сте запалени по ориенталската култура, не го пропускайте.
Спианада пък е най-големият и най-оживеният площад в град Корфу. На него са издигнати статуи на личности, свързани с историята на града. Част от площада е заета от игрище за крикет. Популярността на този спорт нараства по време на английското управление на Корфу (1814-1864). На площада се намира и комплексът Листон - многоетажна сграда във френски стил с венециански фенери. Днес бистрата и ресторантите в Листон са се превърнали в една от най-оживените части на Корфу.
Нео Фрурио е стар военен комплекс. Там ще откриете множество интересни тунели, тъмници и подземия. От него се разкрива отличен изглед към залива и стария град. Обърнете внимание на двете лъвски глави на Сан Марко и венецианските надписи в укреплението.
Старата крепост се намира в източния край на град Корфу. Построена е от венецианците като символ на властта им в Йонийско море. Отворена е за посещения.
Стара Перития е изоставено село, намиращо се в планините на Корфу. Намира се на пътя между Касиопи и Ахарави. Селото е основано през XIV в. от хора, които търсели сигурност далеч от бреговете, по онова време често нападани от морски пирати. Впоследствие пиратите намалели и хората решили да се завърнат край бреговете, като един по един изоставяли домовете си. Днес в селото живеят под десет души, но има четири таверни.
Църквата „Свети Спиридон“ е издигната в град Корфу през 1589 г. в чест на покровителя на острова. Тя има един купол с дървен покрив и внушителна камбанария, която е най-високата сграда в град Корфу. Мощите на светеца се намират в храма в златен ковчег, инкрустиран със скъпоценни камъни.
Замък Ахилион, или замъкът на принцеса Сиси е впечатляваща сграда, разположена в село Гастури, издигната през 1890 г. като лятна резиденция за принцеса Сиси, затова и мястото е известно като замъка на принцеса Сиси. Тук ще видите гръцки скулптури и чудесна градина.
Сидари е най-оживеното туристическо място в северната част на Корфу, където ще откриете хубави плажове и групата скални образувания, известни като Канала на любовта (Canal d'Amour). Скалите образуват малки заливчета и нещо като канал с кристално чиста вода. Според легендата, ако двама влюбени плуват заедно в канала, ще се обичат завинаги.
Плажове и гледки ни грабват
Едно от най-красивите места на острова с прекрасни плажове и възможност за гмуркане е Палеокастрица. Там можете да посетите манастира "Дева Мария", който е основан през 1225 г. Самият манастир е построен върху останки от крепост или замък. Манастирът е бил разрушаван два пъти - през 1403 г. и 1537 г. В него има и византийски музей, където можете да видите различни икони и одежди. Обърнете внимание на прочутото Дърво на живота, резбовано вътре.
Рибарското селце Касиопи се намира на около 35 км от град Корфу, насред зелени хълмове, стари крепости, пристанища и чудесни плажове.
Със своите 906 м връх Пантократор е най-високият на острова, както и мястото, което предлага една от най-зашеметяващите гледки към Корфу. На върха има кафене и манастир.
Елена Иванова
