Р елигиозно-национални олтари вдигали духа на учениците в българските училища. Преди да дойде комунистическият режим, Министерството на народното просвещение изпращало до директорите специални окръжни, с които ги задължавало да поставят в класните стаи икони, а на централно място в училищната сграда - олтар.
Частично запазен е някогашният религиозно-национален олтар в СУ „Христо Ботев“ в Русе, наследник на легендарната Мъжка гимназия „Княз Борис“. Той не е във вида от 1939 г., когато е бил монтиран на полуетажа на главното стълбище, но има запазени фотографии, които показват как е изглеждал оригиналът. Известни са две снимки - едната е постъпила като дарение преди няколко години в Регионалния исторически музей в Русе, а другата е на сдружението „РусчукБГ“.
Каракапитана
„Фотографията е много ценна. Дойде един ден при мене Николай Тодоров - внукът на Каракапитана. Не се познавахме дотогава. Знаел, че съм колекционер на стари фотографии, и поиска да разговаряме. Показа ми няколко снимки, едната от които беше на олтара в Мъжката гимназия“, разказа пред „Телеграф“ председателят на „РусчукБГ“ Йовчо Стоянов.
По-възрастните русенци знаят кой е Каракапитана. Това е „капитанът“ на несъществуващия вече плаващ басейн в река Дунав, изграден от дъски, наричан още Баничките. Снимката с олтара в училището не е датирана, но на нея има печат на известния русенски фотограф Тодор Ставрев.
„Това не е олтар в смисъла, в който разбираме църковно пространство в един православен храм, отделено с иконостас. Този олтар не е имал само религиозно предназначение. Целта му е била също да повдигне националния дух на учениците. Ако се вгледаме в детайлите на старата фотография, ще разберем, че това наистина е така“, продължава разказа си Йовчо Стоянов.
Религиозно-националният олтар в русенската Мъжка гимназия е бил с изящна дърворезба. На централно място е цар Борис-Михаил, покръстителя на българите, който в дясната си ръка държи скиптър. Долу са образите на светите братя Кирил и Методий, отляво и отдясно са просветители.
Изследване
По-подробна информация за специалния кът намираме в том I от изследването за Мъжката гимназия „Жива традиция“ с автори Румян Ганчев и Ренета Рошкева. В том II е публикувана архивната снимка, която е била дарена на Регионалния исторически музей в Русе.
„В годините на духовна и икономическа криза, след загубата на Първата световна война държавата и църквата започват да търсят пътища за активно въздействие върху българското училище. Целта, която се преследва, е духовното обединение на разединения и обезверен народ под скиптъра на българския монарх“, пишат двамата историци.
С Окръжно писмо №3369 от 1936 г. Министерството на народното просвещение задължило директорите да осигурят с класните наставници поставянето на икони във всяка класна стая, а във всяко училище да има олтар.
Религиозно-националният олтар в русенската Мъжка гимназия е открит тържествено на патронния празник 15 септември 1939 г., посочват авторите. Специално за събитието в града пристига главният инспектор за чуждестранните училища в Министерството на народното просвещение Бл. Златарев. Олтарът е осветен от Доростоло-Червенския митрополит Михаил в съслужие с ректора и представители на Духовната семинария, които по това време са в Русе. На тържеството слово произнасят митрополит Михаил, ректорът на семинарията Бл. Златарев, директорът на Мъжката гимназия, началникът на гарнизона, ръководителят на християнското ученическо дружество Евг. Користин.
Дарители
Авторите посочват още, че от словото на директора на гимназията се разбира, че олтарът е построен с финансовите средства, събрани от членовете на Младежкото християнско православно дружество „Св. Димитър Басарбовски“. Събитието на 15 септември 1939 г. било повод дружеството да бъде преименувано на „Св. цар Борис“.
На гостите е поднесено жито от панихидата, отслужена за покойните дарители. След това от Мъжката гимназия тръгва шествие по главната русенска улица, предвождано от духовата училищна музика. В салона на Доходното здание се изнася концерт, на който присъстват всички бивши директори, учители, живи дарители и много русенски граждани.
Сега религиозно-националният олтар в училището е преобразен и на централно място е поставен бюстът на Христо Ботев.
Забележителен паметник на културата
Сградата на СУ „Христо Ботев“ е забележителен паметник на културата с национално значение. Строена е в периода 1894-1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Проектирането му е възложено през 1892 г., когато той е държавен архитект в Министерството на благоустройството. Известен е като архитект по „изучаване и проектиране на мъжки гимназии във Велико Търново, Русе и Видин“. Министерството на народното просвещение отпуснало достатъчно средства за обзавеждането на кабинетите, за уреждането на гимнастически салони, лаборатории и библиотека. Строежът струвал 720 000 златни лева. Това е първият осъществен проект на арх. Петко Момчилов. Новата сграда е тържествено осветена на 4 октомври 1898 г.
Жанета Йорданова
