К арлос Насар е роден атлет, когото искали за много спортове – футбол, спортна гимнастика и лека атлетика.
Куриозното е, че първо започнал да тренира шахмат, играта, с която и досега се занимава по-големият му брат Лазар. По-малкият, 15-годишният Иван, върви по-стъпките на Карлос в залата за вдигане на тежести. Майка им Поля Иванова никога не е имала болни амбиции по отношение на синовете си, просто искала те да имат в какво да влагат енергията в свободното си време.
Поля с Карлос, Лазар и Иван.
В „Арена София“ за първи път цялото семейство имаше шанс да подкрепя на живо Карлос, който още от 16-годишен е смятан за феномен в щангите. Сега той спечели втората си европейска титла в кат. до 89 кг с двубой от 391 кг и постави световен рекорд за юноши в изхвърлянето – 176 кг. С тези резултати той можеше да спечели и в горните три категории - до 96 кг, до 102 кг и до 109 кг. Неслучайно Насар стана и №1 на първенството по новата система "Роби", която взима предвид съотношението между лично тегло и постижение в двубоя на всеки щангист - по нея той завърши с 958,6679 точки.
За 10 години кариера българинът е също европейски шампион за юноши от Милано 2018, световен за кадети от Лас Вегас и европейски до 15 г. от Ейлат 2019. През 2021-а дебютира при мъжете с европейско сребро от Москва, където в категория до 81 кг остана само на 1 килограм от Антонио Пицолато (Ит). На европейското в Ереван преди година триумфира със златото, след като счупи световните рекорди в изтласкването и двубоя.
Целунат от Господ
Изключителният му талант е открит от неговия треньор и ментор Илиян Илиев, когото Насар нарича свой втори баща. Родният му баща Хасан е ливанец, но се разделя с Поля, когато синовете му, родени в Париж, са малки. Младата жена се връща в родния си Червен бряг, където в отглеждането на децата й помагат нейните родители Лазар и Мая. „Опитахме се да живеем във Франция, където бащата на момчетата опита да започне сериозен бизнес, но аз съм българка и избрах да живея тук“, разказва специално за „Телеграф“ Поля.
През 2003-а тя ражда Лазар, а само 14 месеца по-късно и Карлос. „Понеже първият беше кръстен на моя баща, вярвахме че вторият ще е момиче и исках да е Мая, на майка ми. Когато пак ни се роди син, избрахме международно име, като се вдъхновихме от световния №1 в тениса Карлос Моя. В Париж кръщаваха децата с по две имена – затова добавихме и Май, хем на майка ми, хем на месеца, в който е роден“, спомня си Поля.
„Карлос беше много енергичен, не проходи, а протича. На 9 месеца направи първите си стъпки, а на 11 тичаше. Въобще не го беше страх къде ще стъпи. В това дете имаше толкова енергия и цял сноп от таланти – беше любознателен и умен. Сякаш Господ му е начертал пътя и още от рождението му е дал всичко необходимо. Той просто го развива, и то много бързо. За да постигнеш тези успехи на 19 години, трябва наистина да имаш качества, особено в България“, отчита гордата майка.
Адреналин
Тъй като в Червен бряг няма много варианти за извънкласни дейности, тя първо записва синовете си на рисуване и шахмат. „И двамата рисуваха хубаво, а по шаха Карлос се запали покрай брат си. Но докато на Лазар си му беше в сърцето и в кръвта, при Карлос не пламна искрата. Още тогава разбрах, че Карлос не може да преживява загубата. Иска на всяка цена да е №1. Затова и жертва всичко и дава най-добри резултати“, смята Поля.
За спортния му път тя споделя още: „Мина в леката атлетика, но в съседната зала тренираха щангистите. Треньорът веднага видя потенциала му, а и на самия Карлос му хареса. Казвал ми е, че всеки път, когато се справи с някоя тежест, изпитва огромно удовлетворение. Влага енергията, която блика от него, в щангата и така се разтоварва. Има нужда от висок адреналин и този спорт му го носи, макар че в началото бяхме против, защото е тежък и води до много травми“.
Още на първото си състезание Насар става трети и оттам нататък неизменно е пръв, въпреки че винаги е най-малкият участник. „Беше 9-годишен, когато се беше провинил с нещо и искахме да го накажем, като не ходи на тренировки. Той отсече: „Всичко друго, но това няма как да стане“. След тази случка разбрахме, че това е неговата страст и вече не се и опитвахме да го спираме, а започнахме да го подкрепяме“, връща се назад Поля.
Без треньора Илиян Илиев обаче нямало да го има и шампионът Насар. „Той даваше лични средства, време, нерви, възпитаваше го – изрежда Поля. - Беше му приятел, родител. Вложи всичко, което знае и може, в Карлос. Имаше изключително сърце за спорта. Още при първата тренировка треньорът му беше изумен, че попива всичко и изпълнява и затова му се получаваха нещата. Не ни е искал абсолютно никакви средства, той го водеше и прибираше от състезанията, защото аз работех и нямаше как да пътувам. Илиян дори водеше Карлос да обядва, да вечеря, защото нямахме възможност да готвим за спортист. Не сме богати, съвсем обикновени хора сме и синът ми дължи всичко на Илиян. Като сравнение мога да кажа, че за Лазар трябваше да плащаме участия по турнири и онлайн уроци в шаха, а там конкуренцията е огромна и просто не издържахме финансово“.
Загуби
На 2 декември 2021 г. Насар се готви сам на Белмекен заради неразбирателства с националния селекционер Иван Иванов и сътресенията във федерацията. 57-годишният Илиев пали колата и тръгва, но обърква пътя и се обажда за помощ на възпитаника си. Когато Карлос намира треньора си, той е починал, покосен от инфаркт. „Голям удар, а синът ми дори не можеше да се отдаде на тъгата си, защото трябваше да ходи на световно. Затова, за мен лично, златният медал от Колумбия е най-скъпият. Още страдаме, още не сме превъзмогнали загубата. Както каза Карлос, без Илиян той загуби част от себе си“.
Поля е благодарна за присъствието в живота си на своя втори съпруг Пламен, когото Карлос приема като баща и наставник: „В негово лице имаше рамо, на което да се облегне след тази загуба.
Карлос с доведената си сестричка Даяна.
Сега Карлос работи със сина на Илиев – Павел Христов, който завърши НСА и продължава делото на баща си в клуб „Старт“ в Червен бряг“.
Именно приятели от града застават зад Насар и след другото му сериозно изпитание – възстановяването на ахилесовото сухожилие, което срязва на счупена мивка в Дианабад. „Бил е най-притеснен как ще ми се обади – въздъхва Поля. - Направи го, както ми съобщава за рекордите. Започна уж спокойно с „Какво правите, как сте“… Когато ми обясни какво се е случило, не знаех на кой свят съм, след това се събрах. Самият той през цялото време се държа толкова мъжки, опитваше се да ни успокоява, след операцията се шегуваше и ни разсмиваше, за да видим, че е добре и да не се притесняваме за него. От ден първи започна да тренира в болницата, накара ни да му занесем ластици. После започна да тренира с патериците. Това го изживях много тежко, треперех как въобще ще взима стъпалата в залата. Виждаш, че е опасно, но е голям човек, на когото не можеш да кажеш нищо“.
Поля благодари на д-р Нешев, хирурга, който не спира да се грижи за пациента си дълго след операцията. Също на кондиционния треньор от Червен бряг Виктор Нинов, който успява плавно да раздвижи ахилеса. Галин, синът на някогашната треньорка по лека атлетика на Карлос – г-жа Герчева, също му помага при рехабилитацията. „Тези хора сами ни се обадиха и предложиха услугите, защото нали знаете – спортист контузи ли се, всички забравят за него. А тук всички направиха чудеса. Карлос вече не изпитва болка, а допреди два месеца кракът му още се подуваше при големи натоварвания и трябваше да слагаме лед“.
Семейството се справя и с друг инцидент – от лятото на 2022-а, когато полицаи спират Карлос след гонка край Поморие, а пробата му е положителна за амфетамини и метамфетамини. „Благодарна съм на Бог, че не се случи нищо непоправимо, че никой не пострада, нито той, нито други хора – казва майката на звездата. - Грешката му помогна много да израсне, да помъдрее, защото колкото по-рано се опариш, толкова по-бързо ще бягаш от огъня. А Карлос се срамуваше от постъпката си, трудно му беше първите няколко седмици да застане и да каже, че е сбъркал, и то пред цяла България, изцяло да си поеме последствията и да се изправи. Той служи като предупреждение към другите – не смесвайте смелостта с глупостта“.
Опора
Поля обяснява: „Карлос от малък е такъв – направи ли беля, примирява се, не роптае. Ала обвиниш ли го несправедливо, става страшна работа, от яд плаче. Има много силно развито чувство за справедливост. Възпитали сме ги в християнските ценности, ние сме протестанти, всяка седмица сме водили децата на църква. Обяснили сме им, че осъждаме постъпката на човека, а не самия човек. Не сме съдили и Карлос, всички правим грешки и трябва да си ги признаем и да не ги повтаряме. След тази случка синът ми се събра и цялата си енергия вложи в това да стане европейски в Армения, обра всички възможни титли. Каза, че това ще бъде като извинение за всички хора, които е разочаровал и са вярвали в него. Оттук нататък иска да оправдае очакванията и да не повтаря тези грешки. Карлос прави този силов спорт да изглежда красив, а заради него дори бабите в Червен бряг гледат вдигане на тежести“.
Поля се гордее не само със спортните постижения на сина си: „Тъй като моят съпруг е вдовец и също има три деца, станахме голяма фамилия. Когато се прибира, Карлос винаги пазарува, носи торти, грижи се, много инвестира в семейството. Разбра, че славата и парите са нищо и че когато изпаднеш в немилост, до теб са единствено близките ти. Той е фокусиран върху семейството и мира в него“.
Вярва ли Поля, че Париж, където синът й е роден, и това лято ще бъде арена на олимпийските игри, ще се окаже щастливо място за него? „Няма нищо случайно, но ние няма да можем да го подкрепяме, защото цените за настаняване и самолетни билети са се увеличили десет пъти. Но и далеч от Карлос аз ще изпитвам благодарност, еуфория, умиление, гордост и вдъхновение. Аз съм искала винаги и само Карлос да е щастлив, а той е щастлив само когато побеждава. Тогава може да видим прекрасната му усмивка“.
Вече е студент в НСА, обича много книгите
За изумление на учителите си Карлос си взе матурите, въпреки че отиде на тях с гипсиран крак и патерици веднага след операцията. Подготвил се по време на лагери и вече е студент в НСА. „Самообразова се по английски, купува си книги, енциклопедии – издава Поля. - Дай Боже да стане треньор, има го заложено в него, децата го гледат в очите. Това е още едно негово призвание“.
Влюбен е в златно момиче
В навечерието на европейското на родна земя Насар призна, че е влюбен в гимнастичката от националния ансамбъл Магдалина Миневска. "Запознахме се преди около година на лагер на Белмекен – разкри пред bTV Карлос. - Аз предприех запознанството. Не се влюбвам само в лицето й, а в душата. Смятам, че тя е и красива, и с красива душа. Излъчва нежност и чистота, които трябва да има една жена. Невинността в погледа й... което за мен е важно в едно момиче".
Поля подчертава, че и Карлос, и Магдалина се занимават с тежки спортове, разбират се и се подкрепят. „Той от малък има свой собствен вкус и стил, избира си дрехите, прическите, поддържа се много. Държи на външния си вид“.
Таня Манова
