М алко преди да склопи очи, бизнесменът Туве Олсън от Норвегия оставя завещание. Той иска след смъртта му цялото му движимо и недвижимо имущество да премине в ръцете на негови стари приятели.
Туве няма други живи роднини, освен доведената си сестра. Естествено, тя е крайно възмутена, когато научава, че е лишена от това, което според нея й се полага по право. Сестрата завежда иск и съдът застава на нейна страна, като променя завещанието. Съдията, който се е произнесъл в нейна полза, възприема като шега написаното с по-ситен шрифт в завещанието. Собственоръчно Туве Олсън е уточнил, че този, който се осмели да промени последната му воля, ще бъде подложен на преследване от негова страна. И става точно това.
Призракът на Туве става постоянно присъствие в дома на съдията. Той не е суеверен човек, но тормозът успява да го извади от релси. Отгоре на всичко има и разбирачи, които наливат масло в огъня, като го предупреждават, че призракът едва ли ще се откаже толкова лесно от претенциите си и ако не постигне, каквото иска, може да отведе със себе си съдията. Накрая той е принуден да признае поражението си и отменя решението, което е взел с аргумента, че не е взел предвид всички обстоятелства.
Колкото и невероятно да изглежда, подобно на сянката на бащата на Хамлет, която броди в замъка Елсинор, в наши дни също се разхождат сенки на мъртъвци, които търсят възмездие. Преди време вестниците в Чикаго публикуваха статии за жена на име Мари Шуа, която била намерена мъртва в дома си. Следователят, който прави огледа, заема становище, че сърдечно заболяване е причинило смъртта. Но след погребението на Мари тя се явява в съня на нейната майка госпожа Хистър, за да й каже, че е убита от мъжа си Дейвид. На госпожа Хистър малко й трябва, за да погне зетя. В продължение на няколко седмици тя атакува шерифа и съдията, докато накрая не успява да издейства трупът на Мари да бъде ексхумиран.
Подробности
Отначало двамата се отнасят с насмешка към бръщолевенето на скърбящата майка. Но когато тя започва да ги засипва с подробности, които няма откъде да знае, като настоява, че всичко това й е съобщено от нейната дъщеря след смъртта й, шерифът и съдията започват да се разколебават. Шерифът решава да отиде с нея до дома на Мари и тя му посочва без никакво колебание мястото, където е намерена мъртва, въпреки че не е чела доклада на следователя. Госпожа Хистър твърди още, че зетят е сграбчил Мари за шията и е започнал да я души, при което се е чуло някакво изхрущяване. Когато изравят трупа й, наистина откриват два счупени прешлена на мястото, което майката е посочила.
След всичко това Дейвид Шуа е арестуван и изправен на подсъдимата скамейка. Отначало той се опитва да отрича, но с помощта на мъртвата си дъщеря тъщата го забива с доказателства. Призракът на Мари прави пълна възстановка на случилото се – Дейвид имал и друг път такива изблици, когато сякаш не бил на себе си. Но този път просто се нахвърлил върху съпругата си с намерението да я убие. В края на краищата убиецът получава доживотна присъда, а Мари е удовлетворена и спира да обикаля дома на майка си, за да й нашепва подробности за съвместния си живот с Дейвид и за убийството.
Обир
По време на Първата световна война в парижко предградие е намерен ограбен и мъртъв стар бакалин. Няма оставени улики, нито свидетели на престъплението. До момента, когато синът на убития не се появява.
По време на убийството той е на фронтовата линия. Там научава за смъртта на баща си. А малко след това той самият се явява при него, за да се сбогува и да разкаже какво се е случило.
Когато отива в полицейското управление, за да сподели видението си, всички решават, че войникът се е смахнал. Той описва с подробности изоставен дом в Белвил, Париж, където според него се крие убиецът: откъртената входна врата, която виси на две панти, дълъг коридор, който води до малък мръсен двор, в който има купчина от боклуци. А отдолу на сметището – пистолет в брезентов кобур.
Недоверие
В участъка приемат с недоверие това описание, но младият мъж е толкова настоятелен, че решават все пак да извършат проверка. Каква обаче е изненадата им, когато установяват, че всичко отговаря на казаното. Включително и стаичката, която крадецът е превърнал в свое убежище. Вътре намират някои вещи, които е взел от дома на бакалина. Синът разпознава часовника и златен медальон на починалата си майка. А изпод боклука на двора изравят и пистолета. Преди да нахлуе с взлом при стареца, престъпникът се хвалил в компанията на други рецидивисти с „малкия си приятел”. Той споделил пред тях, че приятелчето му скоро ще си заработи парите, които е платил за него.
Аналогичен случай разглежда и съдът в Ивънстън, Илинойс, през 1979 г. Филипинката Терезита База е убита жестоко. Няколко месеца разследването буксува. Докато една нощ Терезита не се появява в съня на сънародничката си Реми, за да я помоли да отмъсти за нейната смърт. В отвъдното Терезита е изнамерила своя убиец и вече знае името му – Алан Шоури. Във фаталния ден той дошъл в нейния дом, представяйки се за телевизионен техник. Терезита споделя с Реми, че престъпникът е подарил на приятелката си нейни бижута.
Полицаите възприемат разказа на Реми като поредния блъф за „живите мъртви”, но Алан Шоури е с дълго криминално досие, така че за всеки случай решават да проверят дали има алиби за деня на убийството, а нервността му издава, че не му е чиста работата. Тогава изискват заповед за обиск в дома на приятелката му, където действително намират откраднатите бижута на Терезита. Притиснат на тясно, убиецът признава за стореното. В съдебната зала обаче, посъветван от адвоката си, той оттегля показанията си. Защитникът му е изнесъл солиден довод: призракът едва ли ще се яви в съдебната зала като свидетел, а и да го направи, думите му няма как да бъдат взети под внимание.
Въпреки усилията на адвоката си, Алан Шоури е осъден на 14 години затвор за преднамереното убийство.
Показания от отвъдното
Както показва съдебната практика, „показания от отвъдното” нерядко фигурират в съдебни процеси. През 2006 г. съдът във Виамо, Бразилия, взема под внимание показанията на някакъв медиум, който твърди, че пред него се явил духът на покойния Ерика де Силва Кардосо. С негова помощ медиумът съставил две писма, в които починалият застъпвал тезата, че основната заподозряна за смъртта му - Иара Маркес Барселос, е невинна.
Ерик Кардосо бил застрелян в дома си и подозренията паднали върху бившата му любовница Иара. Според обвинението горещата бразилка не искала да приеме, че двамата се разделят и си отмъстила с куршум. Двете писма от отвъдното обаче я оневинили.
Кристи Петрова
