С лед катастрофалния за България Ньойски договор от края на 1919 г. в страната настъпват хаос и мизерия. Цар Фердинанд абдикира и е прогонен, а на негово място място се възкачва първородният му син Борис. Върху младия цар се прехвърля наследената омраза към баща му и става мишена на атентати.
Авиошоу
На 21 май 1920 г. Александър Стамболийски формира самостоятелен кабинет на БЗНС. За модернизиране на земеделието правителството планува да получи 400 трактора, железни плугове, сеялки и веялки. За популяризиране на идеята на поляната до летище Божурище е организирана изложба на земеделска техника и сечива. Предвидено е наколко аероплана да прелетят над множеството в демонстративни полети.
На празника със специален влак, автомобили и каруци се стича много народ, очаква се и цар Борис III. Фелдфебел Тодор Рогев не е предвиден да лети, но неочаквано за организаторите пилотът на своя глава решава да покаже летателните си умения. Летейки ниско над шосето, Рогев съзира приближаващия летището царски автомобил и с максимална скорост се спуска над колата. Минава с бръснещ полет над главите на шокирания цар и свитата му, после рязко се издига в небето. Рогев повтаря този «номер» няколко пъти, като при всяко спускане царската кола спира в недоумение.
Следват същите лупинги на Рогев с аероплана, докосвайки главите на хилядите на поляната. Да, ама не. При едно от спусканията самолетът със страшна сила се врязва в тълпата. Загиват трима души, двама от които земеделски депутати. Ранените са десетина. По ирония на съдбата летецът оцелява при тази жестока катастрофа. Народът мълви, че това е атентат срещу цар Борис III, организиран от Стамболийски.
Съд
Пилотът Рогев оздравява и е даден под съд, но вещите лица по делото са авиатори. Те защитават колегата си и доказват, че причината за катастрофата е спрелият на линията край летището локомотив. От него изригва силна струя от дим точно в момента, когато аеропланът на Рогев минава над него.
Струята „разстроила аеродинамическата атмосфера, грабнала самолета и със стремителна сила го запокитила надолу“. Съдиите приемат тази нелепа констатация за достоверна. Рогев е оправдан и още дълго време пилотира.
Проход
Под натиска на Москва в страната се появяват нелегални анархокомунистически групи, които започват да грабят и безчинстват по села, паланки и пътища. Царят е имал страст към ловуването на глухари. През 1922 г. Борис ІІІ открива група от глухари в района между Орхание – днешен Ботевград, Етрополе, Арабаконак и често е забелязван в този район. На 12 април 1925 г., Цветница, царят, придружаван от дворцовия ловец Петър Котев, ентомолога Делчо Илчев, ротмистър Неделчо Стаматов и шофьора Лазар Цуцулов заминава на лов в Етрополския балкан.ю
Групата прекарва две нощи на открито и на 14 април, вторник, към девет часа сутринта потегля през Арабаконашкия проход обратно към София.
В същото време в прохода над пътя се появява четата анархокомунисти Васил Икономов, Васил Попов-Героя, Антон Ганчев, Нешо Мандулов и Нешо Тумангелов. В този район те често устройват засади и извършват грабежи на шосето. Но сега задачата им е по-специална. Петимата са въоръжени с пистолети и ръчни бомби „бухалки“. В далечината съзират две леки коли и един омнибус.
Устройват засада на завоя и забелязват как автомобилите изпреварват омнибуса. Нападателите пропускат първата кола и насочват вниманието си към втората.
Години по-късно един от нападателите – Васил Попов-Героя, разказва, че видял с бинокъла си Борис и разположението на пътуващите в лекия автомобил. Отпред до шофьора Цуцулов седи ротмистър Неделчо Стаматов, а отзад седят царят, Петър Котев и Делчо Илчев. Атентаторът Васил Попов-Героя застава на пътя пред царския автомобил и извиква: «Сто-о-о-й»!
Шофьорът забелязва въоръжения брадясал мъж в характерните опърпани дрехи на разбойници и натиска спирачки. Ротмистър Стаматов започва да стреля. Васил Икономов мята една след друга две бомби към автомобила. Останалите нападатели също стрелят.
Шофьорът прави опит да подкара колата обратно към Орхание, но колата се поднася, удря се в телеграфен стълб и се преобръща. Убити са дворцовият ловец Петър Котев и ентомологът Делчо Илчев. Раненият шофьор побягва и се скрива в гората. Ротмистър Стаматов, прикрит зад автомобила, води престрелка с нападателите.
Свидетелства
За действията на цар Борис III свидетелстват вестниците от онова време. Той се спуска на прибежки по канавката надолу и след завоя вижда омнибуса, който се опитва да завие на тясното шосе, за да се върне обратно в Орхание. Младият монарх заема мястото на шофьора на омнибуса, успокоява уплашените пътници и бързо подкарва към града.
Ръцете му са изцапани с кръв – бягайки, носът му се одрасква в скала и от него потича кръв. В Орхание в казармата царят се измива и с тридесетина войници бързо се връщат с камион до Арабаконак. Заварват царския автомобил ограбен, а ротмистър Стаматов се появява от гората ранен, но жив. От атентаторите няма следа.
Извършители
Петимата атентатори анархокомунисти не доживяват до дълбоки старини. Главатарят им Васил Икономов е застрелян от своите в съня си, след като го уличават, че след поредния обир е скрил от тях голяма сума пари. В него откриват бинокъла на цар Борис III.
Васил Попов-Героя е убит в престрелка след пореден обир. Нешо Тумангелов и Антон Ганчев емигрират в Югославия. Тумангелов преминава на служба в югославската полиция и създава чета от български емигранти разбойници.
Бандата на Нешо вилнее години наред из Югославия и България. След като Югославия е окупирана от немците, през април 1941 г. четата на Тумангелов се опитва да премине границата, но попада на засада край Пирот и всички са избити.
Антон Ганчев успява да се прехвърли в Съветския съюз. През 1936 г. заминава като интербригадист в Испания. На следващата година е убит в Мадрид.
Нешо Мандалов също емигрира по канал в Съветския съюз. През 1939 г. по заповед на Сталин е убит от НКВД в поредните чистки.
Румен Жерев
