Е два ли има български художник през последния век и половина да не се е изкушавал, ако не да нарисува и представи на изложба, то поне да скицира с молив портрета на Васил Левски. Възможно е една от причината за това да са сравнително малкото негови снимки, достигнали до нас, които се броят вероятно на пръстите на едната ръка.
Изобразяването на портрета на Левски е и предизвикателство за майсторите на четката, които представят и личното си виждане и усещане за образа на Апостола. Изобразяването на Левски от българските художници е това, което е представлявало изобразяването на Исус Христос за европейските им колеги през Средновековието и Ренесанса. И това не е случайно, тъй като е известно, че за българите открай време Васил Левски е нашият Христос Спасител, дал живота си в името на освобождението и бъдещето на своята родина и народ.
Другари
Не може да се каже със сигурност колко точно са портретите на Васил Левски, рисувани от времето на Възраждането до наши дни. Със сигурност обаче те са повече от сто. Най-ранните известни портрети са от края на XIX век от Георги Данчов - Зографина, близък приятел на Левски. Двамата се запознават през 1869 г. в Сопотския манастир, където Георги и брат му Никола са наети да иконописват черквата. Един ден в манастира се отбива Левски по комитетски дела и е представен от игуменката на двамата братя. Между Георги и Васил се завързва дружба и след това съдбата няколко пъти ги среща. Левски привлича Зографина за революционното дело и той превръща дома си в средище на тайния революционен комитет. Любопитно и малко известно е, че Зографинът е този, който измисля тайния шифър за кореспонденция между революционните комитети в цяла Тракия. Когато научава, че приятелят му е заловен в Къкринското ханче, Данчов се опитва да организира отряд, с който да причакат и нападнат влака, с който Апостола ще бъде откаран в Цариград. Опитът пропада, тъй както е известно, Левски е откаран в София, а не в Цариград. Затова Зографина е осъден на каторга в Диарбекир. Преди няколко години родственицата на Васил Левски - Жанина Загорска, сподели, че от всички известни днес рисувани портрети на Апостола най-близко до оригинала са нарисуваните от Георги Данчов. И това е естествено, тъй като той има уникалния шанс да се познава лично със своя модел и да може дълго време да го наблюдава отблизо и да запомни всички негови характерни черти и особености на лицето. Малко известно е, че освен двата портрета Зографина има и трети, недовършен портрет на Апостола Левски.
Сред най-известните български художници, рисували портрет на Васил Левски, е и Дечко Узунов. Портретът му носи названието „Огърлица на безсвъртието“ и е рисуван през 1973 г, точно сто години след мъченическата и трагична гибел на българския Спасител. На нея Левски е представен след залавянето си: с вързани ръце, леко приведен, но с вълнуващо изражение на лицето и твърд и непреклонен поглед.
Композиция
Друг велик български художник - Васил Стоилов, пък представя цяла композиция, главен герой в която е Апостола. Картината му носи заглавието „Левски основа революционен комитет“. В нея същността на революционера и неговото обаяние и умението да убеждава се предава не само чрез изражението и поведението му, но и чрез израженията на лицата на селяните, за които се отнася Вазовият стих: „селяните прости светец го зовяха“.
Васил Стоилов, Левски основава революционен комитет.
Изключително реалистичен и изглеждащ като жив е портретът на Апостола, нарисуван от художника Георги Черкезов през 1931 г. Печатен лист с този портрет се пази в музей в Пазарджик. Той е дарен на музея от Бочо Загорски, внук на сестрата на Левски – Яна. След пенсионирането си като български офицер Бочо Загорски откупува от художника Черкезов портрета на Левски, със свои пари плаща за размножаването му на печатен лист и сам започва да го разпространява из цяла България и Македония.
Групово
Една от най-известните и групови картини, централна фигура в която е Апостола, е дело на Борис Ангелушев и представя „Обесването на Васил Левски“. В нея зимата е представена толкова въздействащо, че самата картина като че ли излъчва студ, който е в унисон с тона на платното.
Борис Ангелушев, Обесването на Васил Левски.
Осъденият на смърт революционер е представен далече от един изкуствено героизиран образ. Представеният от Ангелушев Левски е ранен, болен, измъчен, страдащ за това, че делото на живота му толкова нелепо се е провалило. Но той не е обезсърчен, той е излязъл победител в двубоя си с Османската империя. И какво от това, че днес ще бъде обесен, след него идват други, стотици хиляди българи, готови да дадат живота си, за да продължат делото му.
Сред съвременните художници също има изключително сполучливи рисувани портрети на Васил Левски. Несъмнено трябва да бъдат отбелязани „Губя само мене си“ и „Светия“ на Пламен Вълчев. На първото платно Апостолът е представен отново след залавянето си „с меланхоличен лик, погледът е мътен, премрежен, печален, зареян нейде в безкрайността. Опрял е Дяконът главата на стената с безнадеждност и обреченост. Облечен е в изхабено шаячно палто, измачкано, яката от лявата му страна е вдигната, от дясната – не. Шията е оголена, сякаш готова още отсега за въжето. Ръцете на Апостола са кръстосани, дясната стиска силно левия лакът. Цялата поза на снагата му подсказва една примиреност“, пише писателят Митко Новков. Втората картина на художника представя Апостола в селски дрехи с ореол около главата. Ръцете му са стиснати в юмруци, очите му са стоманени, а устните здраво стиснати.
Униформа
Сред художниците, изобразили върху платната си Васил Левски, има и такива, които са се насочили към легионерския му период в Белград. През 1982 г. Борис Ненов рисува героя в униформа, наподобяваща четническата, подпрян върху сабята си. Пет години по-късно Здравко Захариев създава литографията „В легията“ (1987 г). В нея Левски е представен като централна фигура, а на заден план са изобразени бойни сцени.
Интересни са и малкото рисувани портрети, които представят Апостола на свободата не сам, а със свои съратници. Една от най-известните подобни картини е на Александър Поплилов, която представя двамата титани на българската революция: Васил Левски и Христо Ботев.
Александър Поплилов Ботев и Левски.
Художничката Калина Тасева пък е избрала да пресъздаде Дякон Левски със своя духовен и революционен събрат отец Матей Преображенски-Миткалото. По-голяма известност обаче тя получава с друга своя картина - „Левски пред съда“, която рисува, когато е само на 25 години. За да нарисува достоверно помещението, в което се състоял процесът срещу Левски, художничката посещава бившия турски конак. А за да нарисува облеклата на турците, взема от етнографския музей сюртуци, с които „облича“ героите си на платното.
Представянето на рисуваните портрети на Васил Левски ще завърши с тези на художника график и илюстратор Христо Нейков. Те са доста интересни, тъй като представят един по-нестандартен рисувален подход при изобразяването на националния герой на България. На тях Апостола е представен като знаменосец на Панайот Хитов, сбогуващ се майка си си, в кауша, с превързана глава и оковани ръце и крака и изправен пред бесилото.
Една от най-въздействащите картини с лика на Васил Левски е тази на художника копист Владимир Рогожаров, който представя Апостола с майка си Гина минути преди раздялата завинаги. Вместо да последва майчиното сърце и да се отдаде на Бог, синът Васил решава да последва зова на сърцето си и да отдаде живота си за свободата на своя народ и родина.
Росен Райчев влиза в „диалог“ с него в Атланта
Доста интересен е портретът на Росен Райчев от 2010 г. Любопитното е, че художникът рисува картината в ателието си в Атланта, САЩ. Първоначалната идея на художника е да дари платното на българския парламент. След това обаче, разочарован от крамолите в него, той променя решението и така портретът попада в президентството, където заема почетно място. Росен Райчев рисува портрети и на много известни американци, сред които и Томас Джеферсън и Морган Фрийман, но признава, че пресъздаването чертите и духа на Левски му е било най-трудно. „При Левски истински ценното и важното не е толкова физическата прилика. Много по-важен е онзи безмълвният, психологическият, емоционалният диалог с модела“, споделя Росен Райчев-Росен.
Иван Георгиев
