– Проф. Троянова, все повече говорим за рака като за една съвременна епидемия. Какво допринася за развитието на онкологичните заболявания?
– Да, така е, ракът е една съвременна епидемия. Развитието на онкологичните заболявания е свързано с множество фактори от нашия живот и бит: намалената двигателна активност - всички сме на коли, в офисите, в същото време храната ни е станала по-богата и разнообразна, обичаме да си хапваме повечко и затлъстяването е много разпространено, тютюнопушенето, алкохолът и разни други удоволствия, инфекциите и т.н. Бих посочила и факторите от професионалната среда - не всички производства са достатъчно безопасни. Околната среда също е замърсена и в тази връзка искам да припомня колко вредни са изгорелите газове от автомобили, самолети и кораби. Тези газове съдържат въглеводороди, които участват в канцерогенезата, така че много са факторите, допринасящи за увеличената заболяемост от рак.
Не бива да забравяме, че да се развие ракът, е необходимо да имаме някаква генетична наследствена предиспозиция. Затова ракът е много по-чест в такива семейства, фамилии, където се унаследява тази предразположеност заедно с гените, които се предават по наследство. В тези случаи говорим за фамилен рак. Вече имаме различни маркери, с помощта на които можем да установим риска от развитие на дадено онкологично заболяване в тези фамилии и да предприемем мерки за предотвратяването му.
– В миналото не се е говорело за рак. Хората са казвали, че някой залинява, залежава се и си отива... Може би това е било рак?
– И в миналото е имало ракови заболявания, разбира се. Онкологичните болести ги има, откакто съществува човечеството, но ние нямаме информация. Народът е казвал в миналото, че има няколко групи болести, даже срамни болести, и това са именно психиатричните, онкологичните, венерическите и инфекциозните заболявания. Те дълго време са били като стигма и хората са се страхували много от тях. Нивото на развитие на науката днес доказва, че всички те са напълно лечими, могат да бъдат контролирани и изобщо не са срамни, а са заболявания като всички други.
Ракът е познат още от древността, въпросът е, че нямаме информация колко е бил разпространен. Дори в мумиите на фараоните са открити белези, които показват, че са страдали от онкологични заболявания. Така че ракът не е от вчера, той е от древността и отношението към него много зависи от нивото на развитие на технологиите и науката във времето.
– Кои са най разпространените видове рак у нас?
– В България при жените това е ракът на гърдата, а при мъжете - ракът на простатата или ракът на белия дроб, които си съперничат за първото място. С намаляването на пушачите ракът на белия дроб отстъпва по честота на този на простатата. Но като причина за смърт ракът на белия дроб е на първо място - късно се открива и протича доста злокачествено. След това са на дебелото черво, на гърдата, на панкреаса, на стомаха и т.н.
Като причина за смъртността в България онкологичните заболявания са на второ място след сърдечно-съдовите. Заболяемостта у нас от рак е горе-долу като средната в Европа, но смъртността е много по-висока, защото късно го откриваме и това води до една по-ниска преживяемост.
– Коя е причината за късното откриване на раковите заболявания в България?
– Липсата на достатъчно здравна информация, здравно възпитание и образование. Профилактиката на онкологичните заболявания трябва да започне още от детството, от семейството, когато детето трябва да бъде научено да си мие ръцете. След това - в училището, където трябва да се обясни на децата ползата от спортуването и какво трябва да правят, за да живеят здравословно, как да се хранят, кои са лошите навици, които трябва да избягват. А в годините на пубертета трябва да им бъде казано как да подбират партньорите си. За съжаление нашето образование има доста пропуски по отношение на здравното възпитание и образование на децата. Освен това здравните знания на хората трябва непрекъснато да бъдат повишавани, разширявани и обновявани. Аз смятам, че в това отношение е много важна ролята на медиите, които трябва да информират населението по тези въпроси, включително и по отношение на рака и необходимостта от здравословен начин на живот, от ваксини и от скринингови прегледи. Това е необходимо да се казва, но аз много държа да подчертая, че трябва да се казва добронамерено, обективно и да се обяснява на хората, че е важно за техния живот.
– Каква е ролята на училището в западните страни, където раковите заболявания се откриват рано?
– Явно е, че там здравната профилактика е по-добре развита. Направи ми впечатление веднъж в Германия, че за закуска децата в училище получават ябълка, морков, друг плод или зеленчук, докато понякога нашите деца закусват с вафли и шоколадчета, което е абсолютно нездравословно. Всяка страна според националните си особености, според националния характер и традиции трябва да изработи своя програма за здравно възпитание на децата и подрастващите.
– А ние, българите, какви хора сме, че се сещаме за здравето си, когато нещо ни заболи?
– Българският народ е много мъдър и той се сеща за здравето си, но са го налегнали такива проблеми и тегоби, че понякога пропуска профилактиката. Много са му проблемите на нашия народ.
– Има създадена ваксина срещу рак на маточната шийка, но процентът на ваксинация на момиченцата у нас е нисък. Какво е обяснението?
– През последните години има едно антиваксърско движение, не знам откъде дойде. За съжаление много родители не искат да ваксинират децата си даже и по отношение на задължителните ваксини. Разбира се, това не е правилно, защото става въпрос за опасни инфекции, които са напълно предотвратими и когато имаме възможност да им се противопоставим, грехота е да не го правим. По отношение на рака на маточната шийка - той е свързан с човешкия папиломен вирус, с определен щам - 16. В момента имаме такава ваксина, която може да се прилага и тя да предотвратява развитието на тази инфекция. Поставя се на момичета от 9- до 12-годишна възраст, които не са водили полов живот, и по този начин тя ги предпазва от HPV инфекцията. Която пък от своя страна е рисков фактор за развитие на рак на маточната шийка. При съвременния скрининг за този вид рак на жените се взема цитонамазка. На второ място, правят се PCR тестове за ранно откриване на HPV инфекцията. Рутинното е гинекологичен преглед, при който се взема цитонамазка, взема се материал за изследване на HPV и се прави колпоскопия. Ако при колпоскопията се открие, че има раничка, се назначава биопсия и така нататък.
– За други видове рак няма ли скоро да има ваксини?
– Много се работи и би било прекрасно, ако може това да се случи. В много институти по света работят за ваксини, които да имат превантивно значение, и други ваксини, които да имат терапевтично значение. Но до момента по отношение на останалите видове рак не разполагаме с такива ваксини. Евентуално към тази група можем да отнесем ваксината за хепатит В, която се прави задължително на малките деца до 1 година, тъй като хепатит В е един от факторите за развитие на карцинома на черния дроб. Но ваксина, която пряко да предотвратява развитието на даден вид рак, засега няма, още повече, че ракът е генетично заболяване, което е свързано с различни генетични мутации и много трудно би било тя да се изработи.
– Какво препоръчвате за хора с генетична обремененост?
– Има семейства с по-висока честота на онкологичните заболявания, примерно семейства, в които жените боледуват от рак на гърдата. Тогава вече говорим за фамилен рак, при това става дума за родственици по първа линия - баба, майка, дъщеря. Ако бабата и майката са имали онкологично заболяване, много е важно дъщерята да е с повишено внимание, да си прави самоизследване, ехография на гърдата в млада възраст, мамография, клиничен преглед. Всичко това са скринингови методи за ранно откриване на рака на гърдата. Когато има висока честота на заболяването в определени фамилии, тогава вече може да изследват всички гени, които са свързани и определят предразположението към този рак. Специално за рака на гърдата с най-голямо значение са двата гена BRCA1 и BRCA2, и когато те са налични и тяхната честота е висока, се увеличава рискът от развитие на този вид рак. При положителна мутация на BRCA1, тогава рискът за рак на гърдата е към 53 процента, а за рак на яйчниците - около 40 процента. В тези случаи се преценява какви точно превантивни мерки да се вземат. Всички знаят случая с Анджелина Джоли, която си оперира гърдите, защото баба й и майка й са били болни, имали са такава BRCA мутация.
– Какво представлява биомаркерът и кога клиничната онкология изисква използването му?
– Биомаркерите се използват тогава, когато могат да повлияят лечебно-диагностичния процес. В противен случай има едно излишно харчене на пари. В онкологията биомаркерите се използват за оценка на риска, за ранна диагноза, прогноза, предикация, проследяване и лечение. Биомаркерите в зависимост от тяхното значение са няколко групи. Има такива, които се използват, за да се определи рискът от развитие на дадено заболяване. Да, но те трябва да бъдат реализирани в контекста на други фактори, тоест разглеждат се и други рискови фактори. Има генетични маркери, които могат да бъдат използвани с диагностична цел и откриване на ранно заболяване. Има други, свързани с особеностите на тумора или на прилаганото лечение.
– Достатъчно ли е човек да отиде в онкологичния център в областния град и да му бъдат обяснени тези неща?
Би трябвало. Човек може да се консултира с лекар генетик и после да бъде насочен от него да си направи необходимите изследвания. Или пък да сподели с общопрактикуващия си лекар, с друг лекар от извънболничната помощ или с онколог. Много важно е това, което е застъпено в Националния план за борба с рака, който бе приет от Министерския съвет през януари тази година - създаването на съвременни комплексни онкологични центрове. Да, имаме ги, но те трябва да бъдат усъвършенствани с насоченост профилактика, диагностика, палиативни грижи и т.н. при един съвременен подход чрез нови технологии, изследвания и иновации. В този национален план това е предвидено.
Това е тя:
Завършила е медицина в Медицинския университет в София през 1982 г.
Водещ специалист у нас в областта на онкодерматологията
През 1999 г. защитава докторската си степен
От 2005 до 2007 г. е управител на Националния онкологичен медицински център в София
От 2007 до 2009 г. е изпълнителен директор на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология - София
От 2012 г. досега е началник на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ - София
Професор в Катедрата по нуклеарна медицина, лъчетерапия и медицинска онкология при Медицинския университет - София
Жанета Йорданова
