Е дно от характерните особености на спорта е неговата независимост от политически и др. фактори. Спортистите се състезават за рекорди, титли и медали и рядко се намесват в политиката по време на активната си състезателна кариера. Оказва се обаче, че нерядко, дори и самите спортисти да не искат, принудително са въвлечени в политически скандали.
Един от случаите, който се отнася не до един, а до цели четирима братя спортисти, е този, свързан с братята Старостини, чиято активна състезателна кариера се развива по време на тоталитарното управление на руския диктатор Йосиф Сталин и неговата дясна ръка Берия.
И четиримата братя Старостини: Николай, Александър, Андрей и Пьотр, са футболисти в московския отбор „Спартак“. Голямото им прегрешение е, че те са свързани именно с този московски отбор, чийто главен противник за титлата е „Динамо“, чийто привърженик е шефът на руските служби страховитият Лаврентий Берия. Ето така запалянковщината става причина за промяна на съдбата на четирима талантливи състезатели и спортисти.
Сблъсък
По неофициална информация през 20-те години самият Берия си изявява като футболист в „Динамо“ и на терена се сблъсква с Николай Старостин, който му попречва да вкарва гол, при това няколко пъти. Такова нещо отмъстителният Лаврентий Павлович не забравя и когато вече е на върха в управлението на СССР, решава жестоко да си отмъсти на братята. В началото на 40-те години четиримата братя Старостини са арестувани по времето на поредните сталински репресии. Обвиненията срещу тях са традиционните: антисъветска пропаганда и шпионаж в полза на капиталистическите държава срещу Съветския съюз. Един от братята - Николай, е обвинен и в това, че е смятал да извърши атентат и да взриви мавзолея по време на традиционния парад. Според следствието Старостин щял да носи в ръце футболна топка бомба, която да хвърли по стоящия на мавзолея Сталин и останалите отговорни другари. Четиримата братя са осъдени по прословутия чл. 58 от НК на СССР за провеждане на антисъветска дейност на 10 години концентрационен лагер и конфискация на цялото имущество. Освен това на най-големия брат Александър, който е капитан на националния футболен отбор на СССР, е отнет орденът „Червено знаме“. По време на престоя си в Усолаг и Печорлаг Александър няколко пъти пише писма до Сталин, в които моли да бъде изпратен на фронта, за да изкупи там вината си. Молбите му обаче не са взети под внимание от ръководителя на Съветския съюз.
Грешка
По-долна е съдбата и на останалите трима братя Старостини. Всички те преминават през Сталиновите концлагери, но успяват да издържат на нечовешките условия. След смъртта на Сталин през 1954 г. братята Старостини са освободени от лагерите. А престоят им там е определен като „политическа грешка“. Времето за активна състезателна дейност вече е минала, но пък те се реализират като треньори по футбол. През 50-те - 70-те години на миналия век Александър Старостин прекарва на административни длъжности начело на футбола в РСФСР. Брат му Андрей е избран за началник на националния отбор по футбол. А Николай Старостин е назначен на управленска длъжност в клуба „Спартак“ Москва, където прекарва от 1955 г. до 1992 г. През 1996 г. той е един от основателите на Руския футболен съюз.
Атлет арестуван по време на тренировка
Футболистите братя Старостини не са единствените репресирани съветски спортисти. През 30-те години на ХХ век сред хилядите арестувани е и председателят на съветската шахматна федерация Василий Русо, който умира в лагер. Доста интересен обаче е случаят със състезателя по висок скок Николай Ковтун. Той е истинска млада надежда и още на 17 години е повикан специално от родния му Ростов на Дон да тренира в Москва. През 1937 г. по време на тренировка лекоатлетът внезапно е арестуван и е обявен за „враг на народа“. Осъден е на 10 години, които изкарва в два от най-тежките и жестоки съветски концлагери - във Воркута и Норилск в Далечния замръзнал север. На жена му е наредено от властите да се откаже от своя съпруг, но тя отказва и е изселена без право да започне някъде работа. През 1947 г. Ковтун е освободен и се събира със семейството си. Но още на следващата година отново е арестуван и изселен, този път с жена си и детето си отново на север, в Новосибирска област. Там те прекарват до 1956 г., когато състезателят е реабилитиран и му е разрешено да се върне отново в Москва. Умира през 1981 г. Каква е причината Ковтун да бъде обявен за враг на народа? „Вината“ му е в това, че е роден в китайския град Харбин, където родителите му строят източнокитайската железница. След като се връщат, те, както и хилядите останали строители, са обявени от Сталин за японски шпиони и са натикани в лагерите. А атлетът Ковтун поема „вината“ на родителите си.
Треньор по тенис застрелян от Берия
И ако Николай Ковтун все пак успява да оцелее в ужасните лагерни условия и се връща отново на свобода, то далеч не толкова щастлива е съдбата на треньора по тенис Арчил Мдивани. За него също може да се каже, че става жертва на родителските си убеждения. Баща му е бивш съветски търговски представител във Франция и убеден болшевик. Той е близък до Ленин, но след неговата смърт не одобрява новата политика на Йосиф Сталин, а застава на страната на неговия опонент Лев Троцки. През 1937 г. родителите на тенисиста са арестувани и осъдени на смърт. Арчил се среща със самия шеф на службите Лаврентий Берия, когото моли да освободи баща му и майка му. След като Берия отказва, Мдивани се нахвърля върху него с упреци, че родителите му са почтени хора и убедени ленинисти и не може да бъдат обявявани за врагове на съветската власт. Скоро след това през една нощ Арчил е арестуван и обвинен в участие в контрареволюционен заговор и опит за убийство на самия Берия. Осъден е на смърт и е разстрелян.
Иван Георгиев
