Г-жо Михайлова, в книгата за вашия съпруг Димитър Еленов “Свободен, по-свободен -Димитър”, чиято премиера мина преди броени дни, автори са почти целият театрален и филмов елит на България от последните 40 години. Какво е посланието към читателите?
Истината е, че преди година започнах да правя книга, но накрая се получи и филм, чиято премиера ще бъде в началото на следващата година и вероятно ще е под патронажа на Министерството на културата. Имаме с БНТ договор, които ще го излъчат в началото на февруари, дата, близка до рождения ден на Димитър Еленов. Моето желание е тези произведения да вдъхновяват и дават сила. Основното послание е това, което казваше често и Димитър: „Човек е грозен, когато е паднал, грозен е, когато е на върха, красив е само когато се изправя”. Неговите ученици и колеги именно за това разказват, че е човек, който подарява криле.
Вълнуващо е това, което е написал Антъни Пенев за него, че той е великан, който вижда великан в човека отсреща, както и това, което искаш да бъдеш, ако не те е страх. Димитър Еленов съзнаваше ли тази своя сила?
Да и го намираше за естествено, въпреки че получаваше и много обиди. Той изглеждаше винаги силен, притежаваше чувство за превъзходство и съзнанието, че е стойност. Но беше готов да ти помогне, ако трябва, да легне и да минеш отгоре му, щом видеше, че имаш талант и даваш всичко за работата си.
Кой е Димитър Еленов?
Актьор, режисьор и театрален педагог, работил е в периода 1972 г. - 2020 г. Известен е с практиката си на театрален педагог, създал ядрото на днешния български театър. Сред неговите ученици са Светлана Янева, Антъни Пенев, Митко Рачков, Деляна Хаджиянкова и др. Димитър Еленов има невероятна актьорска съдба. Единствен в България, а може би в света е имал щастието да изиграе в живота си двете главни роли в „Хамлет” на Шекспир през осемдестте години. Веднъж като Хамлет, режисиран от Недялко Йорданов в Бургаския театър, и по същото това време като краля в партньорство с Руси Чанев като Хамлет в театър “София” с режисьор Вили Цанков. Това е безпрецедентен случай, уникално съвпадение и за България е почти невъзможно, защото ако Хамлет се постави, по-късно това ще се случи след 30 години, а след такъв период ти вече ще си на възраст, в която няма как да го играеш. Сред звездните му роли е Мак Мърфи на Хенри Ковалски „Трамвай желание” в Бургас, град, в който хората го спираха по улицата, за да се докоснат до него. Имаше изключително силно присъствие.
Владимир Пенев е описал много колоритно и сочно първата си среща с Димитър Еленов на варненска сцена?
Да, написа: „Аз бях много голям гъзар и отивам да дам на Варна всичко, което един много голям гъзар може да даде с чара и таланта си. Изведнъж се появи той (Димитър Еленов - б.а). И аз не виждам конкуренция, аз виждам размазваща конкуренция в негово лице”. Благодарение на Владо Пенев освен книгата създадох и филма.
Защо?
Ами защото повечето от актьорите искаха да пишат за Димитър, но всеки беше много зает. Помолих ги да се запишат и им обясних, че ще сваля текста и ще го обработя. Отивам един ден при Владо, а той си сложил една тик-ток стойка и си прави видео. Казвам му, трябва ми звуков файл, не е нужно да се снимаш. Той ми отговори, че не му пречело. По-късно го споделих пред една колежка, а тя ми отговори, че е глупаво да правя книга, след като имам толкова звезди на видео. Направи филм, каза тя. И така за една година направих и книга, и филм, и се чудя как успях.
Всъщност вие как се запознахте с Димитър. На колко години бяхте вие?
На 13 години. Той беше на 28 г., дошъл в Бургас от Пазарджишкия театър, който по онова време беше събрал звездите на театъра.
Зная, че тогава в Пазарджик е играла и Катя Паскалева по време на голямата й любов със Слона - Георги Божилов, а той почти всяка вечер е пътувал от Пловдив, за да я гледа.
В Бургас беше обявил прослушване за деца за театрална трупа. Така със Светлана Янева, Деляна Хаджиянкова и Димитър Рачков станахме част от неговата трупа. Той ни обучи и ни направи актьори.
Митко Рачков навсякъде казва, че е актьор благодарение на Димитър Еленов. Какъв беше той тогава?
Какъвто предполагам е и сега. Много дисциплиниран, изряден, винаги с научени текстове, чистофайник. Димитър беше влюбен в учениците си и беше готов да направи всичко за тях. Особено за тези, които работеха върху себе си. Не обичаше мързеливите. Той постави в Сливен „Албена” на Йовков по един много необичаен начин точно заради Митко Рачков.
Така ли, защо ?
Това беше през 1996-7 . Аз играех Албена, а Рачков беше Гунчо, селският луд, влюбен в Албена, но Димитър така беше решил спектакъла, все едно минава през очите на Гунчо, за да може Рачков, който тогава беше войник в Сливен, да има оправдание да излиза колкото се може повече от казармата. Имаше сцена, в която Димитър искаше Рачков да плаче. Той обаче няма техника на плачене и си беше намазал очите с виетнамско чудо, в резултат на което три дена бяха възпалени. Димитър го попита, ти луд ли си, ще ослепееш, а Рачков му отговори възмутено - но ти нали ми каза, че трябва да плача. плача. Той до ден днешен е всеотдаен в работата си и към колегите си. И сега след смъртта на Димитър винаги идва на фестивалите, които организирам с деца през лятото, и разказва за него и ги мотивира.
В тази книга толкова големи имена разказват за таланта на Димитър Еленов. Той наистина е имал звездно театрално присъствие. А някак си е малко встрани от медийния поток на заслужената слава. Има ли политическа причина за това?
Книгата и филмът дават известен отговор. Да, смятам, че има политически нюанс, по време на социализма е изселен със семейството си от София, който му е роден град, в Хасково, защото са били католици. След това въпреки акта за раждане така и не му връщаха софийското жителство, но той никога нямаше и не предаде религията си. А за да станеш лице в медиите и име от конюнктурата, се искаха определени компромиси, а той отказваше да ги направи. Учениците му пишат как той беше навсякъде пъден и навсякъде приет, защото отстояваше принципите си за морал, което хората не обичат особено. Спомням си случай в началото на 90-те години. Бяхме в барчето на Военния театър, влезе Сотир Майноловски, дойде при нас, падна на коляно и каза: „ Митко, искам да ти сваля шапка, защото си единственият, който не преви гръбнак.” Не зная какво е имал предвид, но съм свидетел на този случай. А Димитър много се притесни тогава.
Защо се смята от вашата гилдия за голям театрален педагог?
Защото той е единственият, който се осмеляваше и го можеше да вкара детската театрална трупа в програмата на професионалните театри. Правеше го в Сатиричния, но и в Бургас. Децата участваха в постановки, за които се продаваха билети. Това е много сериозен ангажимент и отговорност. И децата, и родителите го разбираха, защото на обявените дати никой не можеше да си позволи да пътува, да счупи крак или да се разболее от грип. Залата беше продадена, а един билет струваше 15 лв. Такъв риск можеше да поеме само Димитър Еленов, а директорите се доверяваха, защото знаеха, че той няма да си остави магарето в калта и да провали представление.
Това е тя
- Завършила е във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ актьорско майсторство
- По-късно и магистратура в Софийския университет, специалност “Публични комуникации”
- 15 години работи като актриса в Бургас и Пловдив
- В началото на века води авторско предаване за култура в телевизия
- Работи като пиар във водещи компании на хранителната индустрия и държавната администрация
- Миналата година приключи мандатът й като член на СЕМ
- В момента води юношеска театрална школа
Светлана Трифоновска
