З а Хитлер жените от нацистка Германия са имали една единствена задача - майчинството.
Тяхното мото било: Kinder, Kuche, Kirche - деца, кухня, църква, за да създадат идеалния дом за своите мъже и да създадат възможно най-много деца за мечтата на Хитлер - арийска раса.
Но когато войната избухнала, тези жени трябвало да излязат от кухните и ролята на гледачки, за да се върнат на работа във фабриките за боеприпаси и фермите, докато момичета от заможни семейства получили офис работа.
За някои жени обаче ролите им в Третия райх на Хитлер били много по-зловещи. Те трябвало да се превърнат в дяволите на Хитлер, готови да следват всяка заповед, без значение колко ужасна е тя.
От секретарките, които пишели списъците на смъртните случаи, до медиците, които изневерили на тържествената си клетва да се грижат за болните и умиращите, до жените, които тровели, биели и осакатявали без угризения, всички тези жени били инструмент за поддържането на машината за убиване на Хитлер.
Нов документален филм на Sky History, "Слугините на Хитлер", разглежда ролята, която жените на фюрера са изиграли във войната и как обществото се е борило да примири ужасяващата бруталност на тези жени, толкова много, че много малко от тях са били изправени пред правосъдието.
Когато американските войници освободили женския концентрационен лагер Равенсбрук, видели доказателства за невъобразимите жестокости.
Но един човек по-специално преследвал оцелелите. Те разказали за „звяр, маскиран като човек“ — лекарката Херта Оберхойзер.
„Тя била назначена да експериментира ефектите от раните върху човешкото тяло. Тя слагала дървени стърготини в раната, слагала стъклени парчета, слагала различни химикали и ги втривала. Разбира се, тези така наречени видове процедури се извършвали без упойка, докато затворниците са в съзнание. Това е мъчение, садистично е“, обясни историкът Уенди Лоуър.
Затворниците са се опитали да документират всичко, което могат, а кадрите по-късно са използвани в процесите за военни престъпления в Нюрнберг.
На тях се виждали кости, счупени с чукове, отрязани крайници и трансплантирани на други затворници, всичко това било правено без упойка.
Херта Оберхойзер дори биела бременни затворнички, за да предизвика спонтанни аборти, преди да убие новородените им.
По време на процеса тя твърдяла, че се е опитала да се грижи за пациентите си, но била осъдена за престъпления срещу човечеството на две години затвор. По-късно обаче била освободена предсрочно и, което е невероятно, възобнови медицинската си практика, преди да бъде идентифицирана от бивш затворник и отново тикната зад решетките. Тя почина в мир на около 80 години.
„Идеята, че някой, който е бил обучен лекар, полагащ Хипократова клетва като Херта Оберхаузер, може да отиде в лагерите и да започне да прави отвратителни експерименти върху хора, ни показва успеха на нацистката идеология. Че най-голямото задължение не е към медицинската професия или чувството за морално добро, а към партията и подкрепата на каузата на нацизма“, заяи психологът Анна Моц.
Убиец на кариери
В края на 1939 г. Хитлер насочва вниманието си към евтаназията в преследване на расовата чистота. Неговата зловеща тайна програма Т4 му давала възможност убие всеки, когото смятаха за инвалид. Името T4 е съкращение от Tiergartenstraße 4, уличен адрес на отдела, който набира персонал за отвратителната кампания.
Жертвите били отвеждани в замъка Графенек близо до Щутгарт и били убивани от медицинските сестри, които трябвало да се грижат за тях, използвайки смъртоносни инжекции с морфин.
Полин Кнайслер била една от медицинските сестри, подбрани, за да превърнат замъка в ефективно място за убийства. Тя пътувала до различни институции със списък с имена и след това ги връщала с автобус до замъка и ги убивала.
„Полин Книслер се превърна в кариерен убиец. Тя е убивала средно по седемдесет души на ден между 1939 и 1945 г. Предимно деца“, уточни Уенди Лоуър.
Експертите имат различни теории защо тя е станала хладнокръвен убиец - може би омраза към комунизма, след като семейството ѝ губи парите си в болшевишката революция, или че е била съблазнена от нацистка индоктринация.
На следвоенния процес тя признала: „Не се чувствахме много добре от това, но нямахме морални резерви“.
Именно в Графенек нацистите изпробват газа като средство за убийство за първи път, преди да го пуснат в концентрационните лагери.
Книслер казала по време на процеса, че намира обгазяването за плашещо, но „всъщност не са толкова лоши“, защото според нея „смъртта от газ не боли“.
На процеса във Франкфурт през 1948 г. тя била осъдена само на четири години затвор и след това продължила да работи като медицинска сестра до пенсионирането си през 1963 г.
Психологът Анна Моц смята, че през 40-те и 50-те години на миналия век полът на жените, участващи във военни престъпления, бил инструмент за получаването на леки или по-кратки присъди.
„Преобладаващият възглед, че жените не могат да бъдат насилници, че жените нямат свобода на избор, че ако са жестоки, това е само под принудата на мъжа - това е мит“, категорична е тя.
Хиената от Аушвиц
Но имало една жена, чиито престъпления било толкова брутални и садистични, че Нюрнбергските съдии нямали друг избор, освен да наредят нейната екзекуция - Ирма Грезе.
Йозеф Крамер (1906 - 1945), комендант на концентрационните лагери Аушвиц-Биркенау и Берген-Белзен и наричан "Звярът от Белзен", стои до Ирма Грезе (1923 - 1945)
Известна като хиената от Аушвиц, тя имала репутация, че стъпквала затворници или насъсквала кучетата си към тях.
Тя била любовница и съучастница на „Ангела на смъртта“ на лагера Йозеф Менгеле, помагайки му при подбора, при който затворниците било избирани за чудовищни медицински експерименти или изпращани в газовите камери.
Освен връзката ѝ с Менгеле, се смята, че Грезе е имала и връзки с мъже надзиратели и се твърди, че дори е изнасилвала затворнички.
Но след ареста си тя не се разкаяла за участието си в зверствата, като казала, че техен дълг е да унищожат антисоциалните елементи, така че бъдещето на Германия да бъде осигурено.
„Ирма Грезе била една от най-садистичните пазачи в концентрационния лагер. Известна като сексуален садистик. И въпреки това, по време на процеса, тя въртяла очи, усмихвала се, държала се така, сякаш е безразлична към случващото се“, посочи Моц.
Смачкващата кобила
Въпреки смъртното наказание на Ирма Грезе, повечето жени надзиратели на концентрационния лагер избягали от правосъдието и много от тях продължили да живеят дълъг и щастлив живот.
Една от тях била Хермине Браунщайнер, жената, известна като „Смачкващата кобила“ – пазач в лагера в Майданек, която обичала да тъпче затворници и била известна с особените си садистични наклонности.
26 ноември 1975 г. Хермине Браунщайнер, една от главните обвиняеми в процеса срещу бивши надзиратели в концентрационен лагер в Полша, обвинени в убийството на четвърт милион еврейски затворници
Тя се омъжила за американец в родната си Австрия след войната и се преместила в САЩ. По-късно обаче била открита, че живее в Ню Йорк и била екстрадирана. Хермине била изправена пред съда в Дюселдорф през 1975 г. заедно с други надзирателки в това, което се превърнало в най-дългия и най-скъп процес в Западна Германия.
През 1981 г., близо 40 години след престъпленията си, тя е осъдена за пряко участие в убийствата на 80 души, подстрекателство към убийството на 102 деца и съучастничество в убийството на 1000 души. Тя е осъдена на доживотен затвор, но е освободена по здравословни причини през 1996 г. Починала три години по-късно, след като живяла повече от половин век повече от жертвите си.
Моц е категорична, че за да продължат живота си след войната, тези жени е трябвало да живеят в състояние на отричане. По думите ѝ, за да оцелеят в обществото тези жени е трябвало да живеят в отричане на сторенето, за да могат да се реинтегрират. „Трябвало е да затворят дълбоко в себе си ужасите, които са извършили“, подчерта Моц.
