Тюркян Севен е сред най-обичаните кулинарни блогъри. Нейната Фейсбук страница „Щипка серотонин” има над 94 000 последователи. Може да я последвате и в Instagram - @turkanseven.
Баба ми ги наричаше кааталач (карталач)... Въобще не знам как се наричат на български, но в нашето турско лудогорско село всички така ги наричаха. Печеше ги на сач и макар и смътно, спомням си, че ги поливаше с някакъв сос, като се изпекат, още в сача. Та от дълго време търся рецептата, баба ми почина отдавна, пробвах няколко пъти, импровизирайки, но не се получи точно това, което бях яла в моето детство. Вчера открихме, че една от по-възрастните ми лели я знае рецептата на баба. А тя била толкова лесничка. Веднага я поисках и ето го резултата. Няма такъв вкус, просто преливам от серотонин.
Омесих меко тесто от 250 г кисело мляко, 1 ч. л. сол, 1 ч.л. сода бикарбонат и брашно. Към омесеното на плота меко тесто прибавих около 150 г добре натрошено сирене и месих пак, докато сиренето се сплоти с тестото. Накъсах тестото и оформих топки, големи колкото портокал. Разширих топките с пръсти на плота с дебелина около половин сантиметър и ширина колкото една малка чинийка. Не използвах точилка, не трябва да са много тънки. Така приготвените карталачи ги пекох една по една в сух тиган с незалепващо покритие на котлона на средна топлина, като от време на време ги обръщах, за да се изпекат равномерно и двете страни. Ето сега ключовия момент: приготвих смес от половин чаша вода, 2 с.л. олио, 2-3 с.л. каймак и сол по вкус (ако нямате каймак, пробвайте с течна сметана или краве масло).
Стоплих сместа в малък съд, за да се смесят добре водата и мазнините. Като се изпече карталачът и е още в тиганчето, полях с 1-2 с.л. от сместа едната страна, после обърнах и полях още малко и другата. То си поема соса за секунди. Не прекалявайте със соса, но и не бъдете прекалено стиснати. Готовия карталач прехвърлих в поднос и продължих с другите. Тиганчето изсъхва веднага, не се притеснявайте.
Кристи Красимирова
