П реди 46 години Варна преживя инцидент, който можеше да заличи града от лицето на земята.
Нищо не предвещава в летния 23 юни драмата на танкера „Ерма“, който е пълен с гориво за разтоварване на Пристанище Варна. Той е пристигнал предишния следобед и разтоварва 17 721 тона суров нефт от Либия на Първи мазутен кей на ДП „Петрол“. В 17,35 часа, когато вече са разтоварени около 8000 тона мазут, над залива проехтява силен тътен, а от „Ерма“ се издигат кълба от черен дим и огън. Става ясно, че на борда е избухнал пожар, предизвикан от внезапно възникнала повреда в спомагателен генератор № 3 на танкера, при който в машинното отделение загиват механикът Александър Бонев и огнярят Никола Николов. На борда е само една трета от екипажа, извършващи рутинни разтоварни операции. След първия взрив моряците панически напускат кораба, но старши помощник капитанът с помощта на двама моряци успява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата магистрала. Корабът остава без осветление, унищожени са пожарните и отводнителните помпи.
Жарава
Полупълният танкер се превръща в куп горящ и трещящ метал. Всички плавателни съдове наоколо са евакуирани от порта. Помещенията в задната надстройка са превърнати в купища горящи останки и като по чудо другите членове от екипажа, намиращи се в столовата в тази част на кораба, оцеляват. На брега недалеч от „Ерма“ са няколко огромни цистерни на „Петрол“, пълни с нефтопродукти. Зад кърмата на горящия танкер има друг танкер, който разтоварва бензин, а на жп коловозите на брега са строени десетки вагони цистерни с гориво. Денят е горещ, а до мястото няма директен достъп за пожарните автомобили - все условия за много тежка катастрофа, масова гибел на хора и унищожаване на индустриална, социална и битова инфраструктура, както и на значителна част от Варна. Всички опити за локализирането на огъня се оказват неефективни.
Жребий
Тогавашният шеф на Националната противопожарна служба, ген. Илия Дончев, разпорежда на кап. Никифор Герчев, който ръководи Аварийно-спасителния отдел на пристанището, да се намери начин да се спре изтичането на гориво от обгърнатия в пламъци танкер, което е основната причина за продължителния пожар. Така с жребий водолазите съфамилници, 24-годишният тогава Веселин Димов и 22-годишният Пламен Димов, влизат в 10,30 часа в пробитите танкове, от които изтича горивото и запушват с подръчни средства пробойните. Благодарение на техния подвиг 24-часовият пожар с над 90 взрива е потушен на следващия ден към 17,40 часа. През 2007 година част от участниците в събитията са били отличени с Почетен знак на кмета с лента. По това време двамата водолази не са били в България и едва 41 години след техния подвиг те също получиха официално признание - почетен знак на кмета с лента. Твърди се, че разрушението от евентуална ударна вълна би обхванало територия в радиус от 2 км. До голямата трагедия така и не се стига благодарение на съвместния подвиг на пожарникари и моряци, които успяват да потушат огъня до следващия ден. По повод годишнината от събитието, на официална церемония и тази година бяха поднесени цветя и венци на паметната плоча в знак на благодарност към отдадеността на всички, допринесли за потушаването на огнената стихия от онези паметни дни.
Спомени
Кап. Стоян Стоянов е командир на военния влекач, който пръв се отзовава на място. „Най-яркият ми спомен е моментът на взривяване на танкера. Стояхме на кея срещу него. След взрива видях дим и летящи парчета от него. Тъй като бях на военен влекач, без да имам време да кодирам съобщение до горестоящите оперативни дежурни, в прав текст им казах, че на кея има пожар на танкера „Ерма“ и искам да отида. Веднага ми разрешиха. На входа на пристанището срещнах още два влекача, които също се включиха. Екипите на трите съда първи застанаха на борда на танкера. Започнахме да гасим със струя от пожарните оръдия, с пожарни шлангове, тъй като военният влекач е и противопожарен кораб. След това дойдоха и други влекачи и се организира общото гасене на огъня. Ако не беше загасен пожарът на „Ерма“, половината Варна нямаше да я има, тъй като на сушата имаше влакова композиция с цистерни, пълни с гориво, друго корабче разтоварваше бензин, а в базата на ВМС имаше боеприпаси. Взривът щеше да бъде много голям. Нямаше избор кой да се качи на кораба. Първи бяха моите водолази, след това дойдоха и други, а по-късно се включиха и пожарните. Не можахме с първата атака да стигнем до машинно помещение, което е много жалко. Защото пожар се гаси в началото, а стана още по-голям пожар“, разказа кап. Стоянов.
Спасители
За преживяното в онзи критичен момент споделя и старши помощникът на военния влекач Гриша Георгиев. „По стечение на обстоятелствата на следващия ден в рамките на учение на Военноморската база трябваше да участваме в оказване помощ на аварирал кораб. Личният ни състав беше подготвен и техническите средства също, но се случи така, че трябваше да действаме във фактическа обстановка. Мащабите бяха много по-големи, а естеството - съвсем друго. Със заставането на борда заедно с обливането на корпуса на танкера прехвърлихме аварийно-спасителна група, която започна разузнаване на пожара. Установихме, че той е в помпеното помещение на машинното отделение, откъдето излиза много дим. Започнахме да подвеждаме пенни струи, защото гориво се гаси с пенообразуватели. Аз като командир на аварийно-спасителната група бях един от първите, които се прехвърлиха на борда на горящия танкер. Ние нямахме дори представа какво може да се случи. Никой не си даваше сметка за това. Целта ни беше да потушим пожара, но отначало нямаше действащо звено, което да насочи усилията точно, за да може да има ефективност. Координационният щаб се създаде по-късно. Ние бяхме първите на борда, около 30 минути след началото на инцидента. Едни поливат корпуса, а водата се стича назад, където е пожарът и пречи на пяната да се натрупа. Затова и първата атака беше неуспешна. Корабът беше наклонен назад и всичко се струпваше точно там, където е пожарът. Водолазите свършиха страхотна работа. Те с неопренови костюми влизаха вътре в нефта, за да могат да запушат пробойните между танковете. Вследствие на взривовете някои от преградите им се бяха изкривили и разкъсали и се получаваше постоянен теч, който захранваше пожара. Имаше много трудности, доста от тях бяха непознати за нас. Бях първа година лейтенант. Тренирахме на нашите кораби, но не и на танкер. На борда на нашия кораб бяхме около 35 човека, водолазните групи бяха още около 10 човека“, припомня Георгиев.
Регата
Спасителният кораб „Нептун" по това време е ангажиран с осигуряване безопасността на най-голямата годишна ветроходна регата с чуждестранно участие край Несебър. Веднага е наредено да изостави стотината ветроходни яхти и с пълен ход да се отправи към Варна. Стига се и до рискования план на два 100-тонни кран-платформи да се натоварят противопожарни коли и така да се приближат непосредствено до борда на „Ерма“. Това става под канонада от взривове от горящото и пушещо туловище на танкера. След серията от взривове „Ерма“ опира дъното и безплодни се оказват опитите да бъдат срязани котвените вериги. Тогава става мощна експлозия. Процесът става неуправляем. Всички плавателни съдове са евакуирани от порта. По време на операцията по гасенето на танкера е изразходено цялото количество пенообразувател на пожарните служби на областите Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Бургас. До окончателното потушаването на пожара в 17,40 часа на следващия ден, 24 юни, педантично броените взривове от Бреговия щаб са 91.
Подметки
След като си тръгва от „Ерма“, огнеборецът Цанко Ганев забелязва, че подметките на обувките му ги няма. „Не съм чувствал никаква болка. Само че отдолу ходилата ми бяха станали червени. Шегувахме се после с колегите, че никога повече няма да се изпотяват“, припомня след време той. По чудо няма сериозно пострадали при операцията, но стресът по време на пожара се е отразил на някои от огнеборците и в следващите 3 години са починали 9 от участвалите офицери. 9 дни след инцидента „Ерма“ е преместен от кейовото място. Никога повече танкерът не вижда открито море и е разфасован за резервни части.
Соцстрани черпят от нашия опит
Случаят остава в историята като единствения, при който горящ танкер е загасен на територията на пристанище. След случая с „Ерма“ у нас идват представители на пожарните служби от тогавашните социалистически страни, за да се запознаят с опита ни в успешната ликвидация на инцидента. Анализите показват, че при евентуално взривяване на товара на танкера е можело да се нанесат щети в целия Варненски залив, а разрушенията в града да стигнат чак до сградата на операта. Специалистите казват, че надеждата за овладяване на такъв пожар е била малка, тъй като в световната практика са известни само няколко случая на спасен танкер. А случаят „Ерма“ остава в историята като единствения, при който горящ танкер е загасен на територията на пристанище. Днес, 46 години след този инцидент, голяма част от героите в него не са между живите. А спасяването на „Ерма“ спокойно може да се определи и като спасяването на Варна. „Варненци трябва да помнят този 23 юни 1977 година и да благодарят на тези хора, коментира преди смъртта си един от главните участници, кап. Герчев. Според цитираната от него статистика успешните операции по гасенето на танкери с гориво в световен мащаб се броят на пръсти. Влизането в танковете с гориво пък е световен прецедент.
Паметник на признателност
По повод 30-ата годишнина от потушаването на пожара на танкера „Ерма“, на 26 септември 2007 г. във Варна е издигнат паметен знак на признателност към ген. лейтенант Илия Дончев, началник на централно управление на ПО-МВР, лично ръководил акцията по гасенето на пожара, и към всички участници в тази драматична борба. Средствата са осигурени от наследниците на ген. лейтенант Дончев, а изработването на постамента и паметната плоча е извършено със съдействието на Община Варна и НСПБЗН - МВР. Паметният знак е ситуиран в облагороденото парково пространство пред Дома на науката и техниката. Дълги години на датата на това драматично събитие граждани и официални лица поднасяха цветя и венци в знак на почит към хората, спасили Варна от съдбата на Халифакс през 1917 г.
Това положение се запази до 2020 г., когато една голяма част от парка беше разкопана във връзка с археологически проучвания. Със съдействието на РД "Пожарна безопасност и защита на населението" – Варна, постаментът и плочата са преместени от старото им място и монтирани в озеленената площ на площад „П. Р. Славейков“ пред входа на жп гарата.
Добромир Радушев
