С талин се сдобива с атомна бомба благодарение на брилянтния нацистки физик барон Манфред фон Ардене.
Това разкриват разсекретени документи в Русия. Баронът е имал чин щандартенфюрер от СС. Той бил най-талантливият физик в Третия райх и любимец на фюрера. Награден е с най-високото нацистко отличие - кавалер е на Рицарския кръст. По ирония на съдбата 20 години след като е окичен с кръста, той получава и Сталинска премия за принос към науката и изкуството на СССР.
Патенти
Всъщност Манфред фон Ардене получава съветското отличие цели два пъти - през 1947 г. и 1953 г. Но дълго време никой в СССР не е наясно защо е награден. Тайната, че страната победител във Втората световна война получава наготово атомната бомба и ноу-хау за куп други технологии от силно мразените нацисти, остава дълбоко покрита десетилетия наред. А всъщност мозъкът на ядрената програма на СССР е бил есесовец.
Барон фон Ардене е автор на 600 патента, в които се включват електронният микроскоп, медицински технологии, плазмата, както и радио- и телевизионни технологии. Едва 15-годишен той патентова електронна тръба с три системи за приложение в безжичната телеграфия. Напуска преждевременно гимназия, постъпва в университет, но и там не се задържа дълго, недоволен от системата на обучение. Дообразова се сам и създава своя лаборатория, а малко по-късно цялото семейно богатство вече е на негово разположение и той го влага в науката. През 1925 г. Фон Ардене подобрява широколентовия усилвател, което прави възможно предаване на телевизионен сигнал. Благодарение на неговото откритие олимпийските игри в Берлин от 1936 г. са предавани на живо по телевизията.
Малко по-късно баронът се съсредоточава върху изотопното обогатяване и по-конкретно върху обогатяването на естествения уран в обогатен уран – основата за атомните бомби и гориво за ядрените централи.
Лаборатория
Когато на 10 май 1945 г., два дни след капитулацията на Германия, пратеници на руския репресивен орган НКВД – предшественик на КГБ, влизат в лабораторията на барона край Берлин, те намират практически готови инсталации за изотопно обогатяване, електронен микроскоп, както и 60-тонен циклотрон (ускорител на частици). Лабораторията е охранявана от военни от страховития СС, защото е обект от стратегическо значение за Германия. Как точно Фон Ардене изведнъж решава да работи за СССР обаче остава тайна. Не е ясно точно какво се е случило - дали баронът заедно с екипа му сами са се предали на НКВД, дали са били принудени, или негови хора са преговаряли предварително с тайните съветски служби да работят за тях, а не за американците. Факт е, че баронът и още 200 немски физици заминават за Съветите, където разработват атомната бомба на Сталин. Сред тях има радиоинженери и ракетни инженери. Към Съветския съюз заминават и 15 тона уран, както и центрофуги за обогатяване.
Униформа
Самият Фон Ардене тръгва към Москва в парадна есесовска униформа заедно със съпругата си. В камиона е натоварен и негов маслен портрет, направен лично от художника на фюрера. На картината е изобразен Адолф Хитлер, който му връчва Рицарския кръст. Заедно с Фон Ардене в Съветския съюз отиват създателят на реактивните ракети Фау-3 и носител на Нобелова награда за физика от 1925 г. Густав Херц, проф. Вернер Цулиус, Карл Цимер, доктор Роберт Допел, проф. Хайнц Позе – най-брилянтните умове на Германия.
В Москва Фон Ардене живее в двуетажна сграда. В стаята му грее портретът с фюрера, а в празнични дни той се появявал по улиците в парадна нацистка униформа и с всички награди, получени от Хитлер. Към всеки немски учен в Москва са „пришити“ 5-6 съветски инженери, които обаче били настанени в казарми около комплекса с немците.
Първата атомна бомба, създадена от Фон Ардене и екипа му в Москва, е взривена на остров Рюген, втората - в Померания, на брега на Балтийско море. При двата опита загиват 700 военнопленници. Мощността им е 5 килотона. Опитите са успешни. И следва още една историческа подмяна от страна на Сталин. Той обявява, че бомбата е съветска и съобщава, че неин създател е чекистът и негов приближен Игор Василевич Курчатов. Всъщност в работата на Фон Ардене е помагал друг човек – физикът Борис Курчатов, който години наред остава в забвение.
Ресурс
Съветският съюз по онова време няма абсолютно никакъв собствен ресурс да създаде своя атомна бомба. Бедни, гладни, без интелигенция, която е разстрелвана методично от чекисти и НКВД, Съветите нямат капацитет за каквито и да е научни разработки. А Третият райх вече е разработил своята атомна програма и обогатява уран чрез центрофугиране. Всъщност този метод, създаден тогава, и днес успешно се използва за промишлено обогатяване на уран за атомни бомби и за гориво за АЕЦ. Естествено, тази технология се използва без прекъсване в СССР и в Русия днес.
Заедно с барон Манфред фон Ардене за Москва заминават и немски електротрансформатори. Един от тях работи до ден днешен, без никога да му е правен ремонт. Той се намира в Министерството на отбраната на Русия, на пъпа на Москва. Взети са тонове документи с разработки на уреди, но много от тях съветските учени не успяват да направят така, че да стигнат немското качество. Мнозина смятат, че увереността на Сталин по време на Потсдамската конференция е била именно заради факта, че в ръцете му са били вече немският уран и немската атомна бомба. Тогава става окончателното разделяне на следвоенна Европа на сфери на влияние.
Обрат
По същото време японците получават от немците уран, който е сложен в обковани в злато специални кутии, превозени с подводници. Те правят ядрени опити по бреговете на Корея. Съдбата обаче им изиграва лоша шега - последната подводница е пленена от американски военен кораб. Мнозина твърдят, че именно заради това САЩ са пуснали бомби над Хирошима и Нагасаки, а не да демонстрират ядрена мощ пред Сталин. Американците били наясно, че Фон Ардене работи в Москва и не им е било нужно да показват мускули точно в този момент пред Кремъл.
От немските физици Съветският съюз се снабдил с ноу-хау и за реактивни двигатели, зенитни ракети, ракети „въздух-въздух“, жироскопи за морски оръдия, балистични ракети и какво ли още не. Докато в същото време руснаците припадат от глад, а децата им измират заради липса на лекарства. Работещите за барон Фон Ардене руснаци пък хващали с голи ръце отпадъци с радиоактивни изотопи от невежество. В крайна сметка гениалният физик си свършил работата и бил пуснат да се прибере в Германия през 1955 г. Той се установява в Дрезден, който тогава е в рамките на новоизникналата ГДР, и умира там чак през 1997 г. на 90-годишна възраст.
Автор: Радостина Колева
