Е дно от съкровищата на България се крие в Източна Стара планина между Сливен и Котел. Нарича се с удивителното и запомнящо се име Ичера. Когато попаднеш в него, си даваш сметка, че пристигането ти не е току-така, а вероятно с нещо си заслужил такъв дар. Защото Ичера не е просто туристическа атракция. То е истинско, живо село, с автентични къщи от Възраждането в духа на Камчийската архитектура от дърво, потъмняло от времето. Напълно съхранени, наредени красиво около калдъръмени улици. Толкова истинско, че дори не ти се вярва, че в България, толкова стара, но с векове разрушавана от всякакви нашественици, може да се съхранят къщите на цяло едно село така, както са построени от предците.
Пашкул
В Ичера ще се озовеш веднага щом преминеш хълмовете, когато идваш от Сливен за Котел. Стръмните склонове са естествен щит срещу неканени гости. Но щом се отворят “невидими”
врати, попадаш в истинска приказка. Въздухът е кристален, мирише на есенна гора и здравец, от комините се издига на кълбета сладък дим от огън, подхранван с дъбови и букови цепеници. А някъде в сърцевината на селото се чува ромонът на планинска река. За минути напрежението и умората изчезват и ставаш невидим за света. Не само защото обхватът на мобилните телефони се губи, а защото мястото те обгръща и скрива от всичко, което може да ти навреди, дотогава, докато сам не решиш, че си готов отново да срещнеш цивилизацията.
Светлина
Един от местните феномени е, че там светлината на деня изчезва много бързо. Научното обяснение е, че причината са стръмните скатове наоколо, които засенчват. Но легендата е по-вярна. Понеже Ичера е закътана и защитена и затова слънцето, когато се умори, идва тук да поспи.
Може би заради сумрака къщите са с огромни стаи, така ориентирани, че в тях да влиза много светлина, въпреки че нямат украсата с дърворезби като в Копривщица.
Красавици
Откъде е дошло името на селото, досега никой със сигурност не може да каже. Предполага се, че е от близката крепост от 4-5 век Сикера. Но какво е сикера мненията са спорни. В Библията е свързана с напитка, която може да е бира, но може да е вино от ябълки. Във всички случаи носи смисъла на нещо, което опиянява, точно каквато е Ичера.
Една от легендите разказва, че районът е бил любим за цар Симеон Велики, който тайно е идвал тук да възвръща силите си след тежки битки и да ловува. Той толкова обичал това място, че го дарил със земите чак до нос Емине на най-предания си и обичан болярин. Но още по-логично обяснява тази слабост на царя това, че районът имал славата на място, където живеят момите с най-хубавите очи, а в една от тях царят бил влюбен.
Каквото и да е, във всяко предание винаги има зрънце истина. Напред във времето мнозина са били поразени от скритата красота на Ичера. Константин Иречек е бил вдъхновен, а в днешно време в него са се заселили известни български художници и политици.
Хотелчета
В Ичера може да се почива по всяко време на годината. Има маршрути за разходка в планината наоколо. Могат да се берат билки, цветя или човек просто да се наслаждава на гората. Може да се отседне в малките хотелчета, които предлагат уют и вкусна храна.
Обичайно те са препълнени в края на август, когато съвпадат два интересни фестивала на каракачаните в Карандила край Сливен и в Жеравна, посветен на фолклорната носия.
Но тъй като разстоянията са малки, човек може да отседне и в Сливен и ако е с кола, да посети и Жеравна, и Ичера.
Колиби
Каракачаните и техни нрави винаги са предизвиквали любопитството на туристите, идващи тук. Въпреки че има различни версии за произхода им, включително, че са елинизирани траки, днешните каракачани се смятат за потомци на древните елини. Те говорят стар разговорен гръцки и са православни християни. В Сливен са около 6-7 хиляди от общо около 26 хил. души в България. Всъщност това е номадски народ, който се е занимавал с овцевъдство от незапомнени времена на Балканския полуостров. Движели са се с многобройните си стада между планините на днешна Гърция, България и СРМакедония. Те са волни и независими, а историческите извори свидетелстват, че са едни от най-големите и храбри защитници на християнството по време на османското владичество. Те са били и най-верните помощници на българските хайдути.
Днес на една от поляните на Карандила в Сливенския Балкан могат да се видят каракачански колиби. Те са изградени от клони, покрити с шума. По време на фестивала се застилат с вълнени черги и се нареждат съдовете за готвене върху дървени етажерки.
Каракачаните идват от Гърция, СРМакедония и България. Пеят, танцуват в техните древни костюми и въртят чевермета.
Сините камъни са лимоненожълти
Една от художничките на традиционните пленери по живопис, които всяка година се провеждаха в района на Сливен, разбули мистерията на Сините камъни в сливенската планина. Отдалеч те изглеждат сини, но всъщност техният цвят е лимоненожълт. Идва от специфични лишеи, които ги обгръщат. Получава се хроматичен ефект при преминаване на светлината върху жълтото и създава впечатление, че са синьозелени.
Само с народни носии
Един от най-колоритните фестивали в края на лятото е в Жеравна. Тогава се събират хора от цяла България и гости от чужбина на поляните край красивото градче. Условието да участваш във веселбите е да бъдеш облечен в народна носия, в противен случай не можеш да влезеш. На поляните можеш да видиш хайдути, но и да опиташ най-вкусните гозби от различни краища на България, които врят, кипят и ухаят върху жив огън сред горите.
Светлана Трифоновска
