Л егендарната Джил Тартър е най-прочутият търсач на извънземен живот във вселената. За повечето народ по света тя е прототипът на героинята на Джоди Фостър във филма „Контакт“.
Иначе е била шеф на проектите СЕТИ (SETI - Search for extraterrestrial intelligence – търсене на извънземен разум), както и на института за контакт с извънземни. Работила е по различни астрономически проекти, била е консултант на НАСА. Сп. „Дискавър“ я обявява през 2002 г. за една от 50-те най-влиятелни жени в науката за всички времена. Смята се, че нейните проекти и идеи ще бъдат реализирани в следващите десетилетия. 78-годишната Джил все още продължава активно да работи.
В науката много нашумя нейният спор навремето със Стивън Хокинг, който смяташе, че не трябва активно да търсим извънземни, защото те може да са с лоши намерения и в един момент ще дойдат и ще ни унищожат. Той активно нападаше и пускането на космическите апарати „Вояджър“. Докато Джил е на точно противоположното мнение. Тя подкрепя проектите за изследване на дълбокия космос отвъд границите на Слънчевата система. Тя смята, че трябва да правим постоянни опити за свързване с извънземен разум. Убедена е, че има множество напреднали цивилизации във вселената.
Ето интервю, което Джил Тартър даде преди време за потребители на Туитър и обнародвано от „Уайърд“, превод Георги П. Димитров.
- Джил Тартър, как човечеството трябва да действа при среща с разумни извънземни?
- В нашия стереотип е да мислим за себе си като за върха на еволюцията и най-интелигентната форма на живот във вселената, която някога е съществувала или ще съществува. Но ако друга цивилизация успее да достигне нашата планета от своята звезда, тогава логично е тя да бъде много по-напреднала технологично от нас. Така че етикетът на общуване ще бъде много прост: ще трябва да играем по техните правила.
- Вселената трябва да изобилства от разумни форми на живот, но къде са все пак тези извънземни?
- Отговорът всъщност е много обикновен: съвсем наскоро започнахме да търсим извънземен живот и още сме само в началото на началото. Ако сравним цялото космическо пространство със световния океан на нашата планета, то тогава излиза, че за малко повече от 50 години сме успели да изследваме площ, колкото заема една вана от този океан. Трябва да мислим в контекста на космическото време, а не на човешкия живот. Все още тепърва всичко ни предстои!
- Трябва ли да изграждаме планетарна защита срещу нападение на космически кораби?
- По-добре да се върнем в реалността и да видим кои сега са реалните космически заплахи за планетата ни. В момента истинската заплаха за нас са астероидите и другите подобни обекти, които могат да ударят Земята. Именно от тях трябва да се пазим. Тук бих се пошегувала, че ако динозаврите имаха система за планетарна защита, те не биха измрели. Не и преди 65 милиона години.
- Предполагаме, че извънземните се отличават от нас. Ами ако тяхната интелигентност не може да бъде разпозната от нас? Нали няма да им правим IQ тест?
- Преди да се стигне до каквото и да е, първо ще трябва да се разберем за метода на комуникация. Гледат ли ни в лицето? Могат ли да общуват на жестомимичен език? И т.н. Но всъщност, ако са успели да стигнат до Земята, те вече са много по-умни от нас. Затова можем да забравим за IQ теста. Може би те ще ни го направят.
- Наистина ли военни пилоти на Щатите са виждали НЛО?
- Честно мога да кажа, че не знам. И аз съм виждала тези видеоклипове, където пилотите си припомнят какво се е случило, когато са летели край странни летящи обекти, например край НЛО с формата на таблетка. Може би оборудването на техните самолети се е държало странно, но има и много други обяснения. Във всеки случай няма нито едно доказателство, че това е признак на извънземен живот. Не и такова, с което извънземни да са показали, че наистина идват от друг свят и търсят контакт с нас. Да, пилотите са имали срещи наистина с неидентифицирани летящи обекти, но въпросът е дали става въпрос за оптически феномен, за земен обект или за извънземен. Не всяко НЛО е с извънземен произход, повечето са напълно земни феномени.
- Какво всъщност определя разумния живот?
- Колкото и странно да ви изглежда, ние не можем да отговорим точно на този въпрос. Единственото, което имаме в тази посока, е използването на технологията като средство за общуване. Съответно, ако разпознаем обратния сигнал, ще разберем, че само представители на друг разумен живот са могли да го пуснат.
- Ако намерим планета, годна за живот на хората, то коя страна би я владяла?
- Тук нещата са много категорични, ако решим да спазваме собствените си принципи и международни правила. Договорът на ООН за принципите на дейността на държавите в изследването и използването на космическото пространство провъзгласява, че хората могат да използват ресурсите на други небесни тела, но никой не може да ги притежава. Подобно е положението и със световния океан извън териториалните води - всеки може да лови риба, да търси скъпоценни ресурси, да изпомпва нефт и т.н., но той не е ничий.
- Ами ако извънземните се опитват да се свържат с нас, а ние просто не ги виждаме или не ги разбираме?
- Това е доста вероятно. Те може да използват технология, която ние така и така още не сме измислили. Или може да функционират в рамките на закони на физиката, които все още не сме открили. Единствената стратегия, която ни остава, е да седим и да чакаме, докато човечеството не се сдобие с някоя нова научна разработка и с открития, които хипотетично ще ни позволят да установим, че това са извънземни сигнали. В този смисъл извънземните може да са тук с техните послания, а ние да не ги разпознаваме. Но се стараем да се усъвършенстваме и вярвам, че рано или късно ще установим контакт с извънземни разумни същества. Вселената е огромна и може би все още не търсим на правилните места или не използваме правилните инструменти. Надявам се, че ние като хора ще оцелеем достатъчно дълго, за да разберем правилния начин за търсене.
- Каква е вашата философия в живота?
- Животът е хубав.
- Как си представяте, че ще се почувствате, ако откриете сигнал?
- Първата ми мисъл: О, боже! Втората ми мисъл - къде е шампанското? Вече имахме някои събития, когато смятахме, че сме уловили сигнал. Трудно е да се мисли трезво. Чувството е доста невероятно. Но след това следва отрезвяване.
