Н а Осмата Неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 7 август, в Божиите храмове се припомня чудото, което е извършил Христос с нахранването на 5000 души в пустинята. Като се изключи Възкресението, това е единственото чудо, споменато и от четиримата евангелисти.
Елисей
Нахранването на 5000 души има ярки предобрази в Стария завет. Бог изпраща от небето манна, за да нахрани чедата Израилеви в Синайската пустиня (Числа 11:6-9). Пророк Елисей нарежда на 100 души да се дадат за храна 20 ечемичени хляба. Неговият слуга се чуди как ще стане това, но се подчинява и гостите не само се насищат, но след тях остава още от хлябовете (4 Цар. 4:42-44).
Пустинята
Тези, които се възползват от Христовото чудо, са „около пет хиляди души, освен жени и деца” (Мат. 14:21). Чудото е извършено в „пусто място насаме”, където Исус се оттегля, след като узнава за умъртвяването на Свети Йоан Кръстител.
Но дори и в пустинята Христос не може да намери спокойствие. Тълпи от хора с всевъзможни нужди го следват упорито и тук. Иисус прекарва с тях цял следобед, разпитва ги, утешава ги, благославя ги тях.
Започва да се мръква, а хората, чието внимание е приковано от Иисус, не са яли цял ден. Апостолите намират Христос сред народа и Му предлагат да разпусне хората, за да отидат до околните села и да купят храна. Учителя обаче се възпротивява с думите: „Няма нужда да отиват” (Мат. 14:16). Той предусеща, че ако хората се пръснат, те ще загубят общението както помежду си, така и с Него. Христос съзнава по-добре от Своите ученици, че не е важно какво се яде, а с кого се яде.
Неверие
Апостолите са объркани от следващите Му думи: „Дайте им вие да ядат”. С какво разполагат те – с пет хляба и две солени риби! Мисленето на апостолите и Христос е различно по същност. Те се плашат от липсата на време и „чуждостта” на дивата пустиня, а Той е извисен над времето и пространството. Те се тревожат от липсата на храна, а Той притежава пълнотата на Божията природа, която ражда и раздава изобилие (Пс. 71:16). Ние днес знаем за чудото, защото четем за него, но участниците не го очакват и поне някои от тях вярват в силата на Спасителя, защото Му се подчиняват. Как точно става самото чудо ние не знаем, но хлябовете не само не се свършват, но остават 12 коша, пълни с недоядени къшеи (Мат. 14:20).
Евхаристията ни слива с Бога
Четиримата евангелисти не случайно са сметнали този разказ за твърде важен и съществен както за живота на Иисус, така и за живота на Църквата. Той е повествование за всемогъществото и грижата на Спасителя не само за телесните, но и за духовните нужди на хората. Когато ние сме болни, Христос ни излекува; когато ние сме паднали духом, Той ни благославя; когато ние сме гладни, Той ни храни; когато ние умираме, Той ни възкресява. Чудото в пустинята, предобразено от пророците, на свой ред предобразява тайнството на Евхаристията. В него ние не ядем и пием чужда храна, а плътта и кръвта на самия Божи Син, за да се слеем с Него – сега и във вечността.
