0

Н а 11-та Неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 28 август, в храмовете се припомня притчата за неблагодарния слуга. Ето какво разказва Свети Евангелист Матей.

Петър

Иисус Христос проповядва на учениците си как да прощават на ближния си. Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?

Иисус му отговаря: Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем. Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.

Аршин

Слугата пък, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. (Мат. 18:21-35)

Егоизъм

Евангелското четиво изобличава една от големите слабости на повечето хора, които волно или неволно си представят Бог по своята мярка - като изпълнител на техните егоистични желания. И искат да прилича на тях, вместо те да приличат на Него. Да мрази онези, които те мразят, и да наказва онези, които са им навредили. Само тях да обича, само на тях да прощава, само на тях да помага. Това означава само, че са повярвали в погрешен Бог.

Тълкуватели на светите книги изтъкват, че Господ обича, прощава и дава даровете Си на праведни и неправедни. А човекът е призван да Му подражава и да следва стъпките Му. За християните връзката с Богочовека Иисус Христос е изкупителна. Понеже Христос освобождава човека от греха. Колкото и големи да са човешките грехове, колкото и много да са греховете, Иисус Христос прощава. Затова и човекът винаги трябва да прощава на ближния си.

Съвестта е компас на доброто

Духовници казват, че Бог е създал един компас у човека, сочещ винаги посоката на Доброто и той се нарича съвест. Тя винаги сочи към Христовото човеколюбие. Тя удря хората, за да се събудят от летаргията на безразличието и да видят грешките си. Този светъл лъч стои вътре в нас и уверява за всяко нещо, което създава отношение на любов към ближния и почит към Бога. А когато това отношение отсъства, неговото място се заема от отричането на Бога и презирането на ближния. Затова човек трябва да прибягва винаги към Иисус Христос, за да остане будна неговата съвест и да осветява тъмнината на злобата, отмъстителността и лъжата.