В секи българин знае кога и къде е обесен Апостола на българската свобода Васил Левски. Навярно не всички обаче знаят какво се случва с тялото му след неговото обесване. На следващия ден, 7 февруари (стар стил), през нощта двама българи свалят тялото на Левски от бесилото и го погребват по християнски обичай. Единият от двамата носи мъртвото тяло през цялото време на гърба си, а вторият следи за безопасността и осветява пътя с фенер.
ДО СЕТЕН ДЪХ: Апостола и жените, които носил в сърцето си! (СНИМКИ)
ЛЮБОВ И ТАЙНИ: Монахиня плете ръкавици на Левски
Потомката на Апостола Христина Богданова пред "Телеграф": Левски е имал ангелски глас!
Проф. Пламен Павлов разказва 15 истории за Апостола на свободата!
Като в „Шифърът на Леонардо“: Левски ползвал таен код в писмата си! (СНИМКА)
Човекът, който носи мъртвия Апостол, е Илия Лазаров Джагаров, едно име, което днес, уви, е почти изцяло непознато на съвременните българи. Той е роден през 1843 г. в село Локорско, Софийско. Работи в София като майстор на чулове и конски самари. За него съвременниците му си спомнят, че бил истински исполин, висок близо два метра и надарен с изключителна природна сила. Още като млад той се сбива с двама османлии, които искат да откраднат и насилят българска мома. Това става и причина да напусне родното си място и да търси хляб и препитание в София. Наред със занаятчийството Илия се занимава активно и с революционна дейност и е член на Локорския революционен комитет, основан от Дякон Левски. Джагаров е един от хората, видели на живо смъртта на Апостола на свободата и последвалата гавра с тялото му от страна на софийските цигани. Той решава да спаси от по-нататъшно поругаване тялото на Левски. А за свой помощник взема приятеля си Христо Хамбарков.
Акцията
На 7 февруари двамата отиват при поставените да охраняват бесилката заптиета и ги канят да пийнат малко вино да се стоплят в мразовитата нощ. Османлиите нямало как да знаят, че във виното имало разтворено силно приспивателно и още след първите чаши юнашки захъркали. Тогава двамата юначни българи откачили и свалили мъртвото тяло на Левски от въжето, сложили го в един чувал, Джагаров метнал чувала на рамо и двамата бързо се отдалечили и изчезнали в тъмнината. Докато Илия носел чувала с тялото, приятелят му от време на време осветявал пътя с газен фенер.
Обесването на Васил Левски
Илия Джагаров участва пряко в освободителното движение. Записва се в четата на Христо Ботев, като е единственият шоп в нея. След убийството на войводата той успява тайно да се върне в родното си село Локорско, но е предаден от свой съселянин българин и е арестуван от османските власти. Осъден е на смърт, но след това смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Освободен е по силата на обявената амнистия след подписването на Санстефанския мирен договор. След Освобождението Джагаров продължава с борбата. Участва в Сръбско-българската война, след която е награден с орден „За храброст“. През следващите години до края на живота си той е секретар на Поборническото дружество в София. Умира през 1902 г. и е погребан на държавни разноски поради бедност. Гробът му днес така и не е запазен.
Истината
До последните дни от живота си Илия Джагаров пази ревниво тайната къде е гробът на Васил Левски. На смъртното си легло той доверява тази тайна на своята съпруга Мария Поппавлова. „Ако някога потрябва за историята, кажи истината, нека да се знае къде съм погребал Дякон Левски“, заклел я той. Самата Мария продължила да пази тайната и на свой ред преди смъртта си я доверява на дъщеря си Анастасия. Историята за пръв път е публикувана през 1937 г. във вестник „Мир“.
Според разказа на самия Илия Джагаров, след като откачват тялото на Васил Левски от въжето, двамата с Христо Хамбарков напускат София и известно време се движат през голо поле. Рано призори двамата стигат до църквата „Света Петка Самарджийска“, където ги очаква свещеникът поп Кръстьо. Този поп няма нищо общо със смятания дълго време за предател на Левски поп Кръстьо от Ловеч. След като е извършено задължителното по християнския канон опело, Джагаров и Хамбарков изкопават плитък гроб в лявата част на олтара. Там е положено тялото на Васил Левски. Мястото не е избрано случайно. В лявата част на олтара не могат да влизат нито миряни, нито самият свещеник и поради това няма как гробът на Апостола да бъде тъпкан с крака по време на извършвано богослужение.
Версии
Каква е съдбата на тялото на Васил Левски през следващите десетилетия днес е трудно да се каже. Според едната от версиите през 1956 г. при строителни разкопки в руините на старата църква „Св. Петка Самарджийска“ на въпросното място, вляво от олтара, е открит скелет. Той е положен така, както разказва Илия Джагаров на съпругата си – главата на едно ниво с олтара, а останалата част от скелета – в каменна ниша. Освен това дрехите, които са на скелета, съвпадат с дрехите, с които е бил облечен Левски преди смъртта си.
Откритият скелет, за който се предполага, че е на Васил Левски.
Гробът, за който близките на Илия Джагаров са категорични, че е на Васил Левски, е гроб № 95. След откриването на скелета учените у нас се разделят на два лагера по въпроса е ли това скелетът на Апостола на свободата или не. Основният застъпник на твърдението, че откритият гроб е на Левски, е проф. Христо Гяуров. Той настоява да бъде извършена ДНК експертиза на откритите кости, за да се установи истината. Това обаче така и не е направено. А след смъртта на проф. Гяуров през 1966 г. постепенно въпросът за гроба на Левски затихва. Всъщност горчивата истина е, че управляващите по това време комунисти се кълнат в името на Апостола на свободата, но не искат костите и гробът му да бъдат някога открити. Тяхното намиране би превърнало мястото в свято и сакрално, а това е нещо, от което атеистите бягат като дявол от тамян. На тях национални герои, различни от тях самите, не им трябват. Още повече пък обожествяването и сакрализацията на Левски.
Поради това по указания „отгоре“ постепенно в археологическата и историческата наука се утвърждава, че намереният скелет в гроб №95 е от античността и дори, че е женски.
Кичур
Четвърт век по-късно, в началото на 80-те години, за известно време спорът за тялото в гроб № 95 отново се разгаря на страниците на научния печат. А през 1981 г. се провежда дори и кръгла маса по въпроса за гроба на Васил Левски. На страниците на в. „Литературен фронт“ е публикувана статия, в която погубването на костите от църквата „Св. Петка“ се определя като „непростително нехайство“. А през 1986 г. по мистериозен начин изчезват и голяма част от снимките, направени по време на разкопките в старата църква, на които се вижда намереният скелет. Кой отмъква тези снимки и къде са те днес, не може дори да се гадае.
Мястото вляво от олтара, където е намерен скелетът.
Днес църквата „Света Петка Самарджийска“ е действащ храм. А на мястото, където е бил намерен скелетът, за който се предполага, че е на Васил Левски, е поставен иконостас.
Църквата Св. Петка Самарджийска
Споровете за гроба на Васил Левски през годините се разгарят от време на време, но за кратко, след което отново бързо затихват. Самият Левски като че ли по някакъв особен начин е предчувствал, че гробът му ще остане неизвестен на българите, защото преди раздялата с майка си й оставя кичур от своите отрязани дяконски коси с думите: „Скрий косата ми в сандъка. И кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш да се опее и погребе тя вместо мене. Защото може би ще си остана неопят и непогребан.“
Иван Георгиев
