Б ългарският етнос е може би единственият в Европа, който запазва името си непроменено и независимо от превратностите на историята през вековете оставя трайни следи из европейските земи. Достатъчно е да припомним, че братът на хан Кубрат – хан Кий, основава и дава името си на днешната украинска столица Киев. Или бесарабските българи, прогонени от родните си места след поредната Руско-турска война от 1768-1774 година. Българско население се преселва в Бесарабия и по време на кърджалийството в Османската империя, като облагородяват блата в днешна Бесарабия.
Въстание
Подобна е съдбата на българи католици от Северозападна България, които след Чипровското въстание от 1688 г. намират спасение и са приютени в историческата област Банат. Разстлала се в днешните земи на Североизточна Сърбия, Югозападна Румъния и Южна Унгария. Те остават в историята като т.нар. банатски българи. Днешното население на Банат е пъстра мозайка от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, българи, цигани и евреи. Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища, предимно в Румънски и Сръбски Банат.
След разгрома на турците при Виена от страна на Свещената лига и падането на Белград в ръцете на Хабсбургската династия, през март 1688 г. в градчето Чипровец (дн. Чипровци) избухва въстание на българите католици, населяващи района. То е жестоко смазано от турците през октомври същата година. Оцелелите български семейства успяват да преминат на север във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия - Седмиградско и Славония. Във Влашко оцелелите се установяват в областта Малка Влахия.
Заселване
Заселването на банатските българи започва през 1689 и в периода 1726-1730 г. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след две поредни австро-турски войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Това стимулира и други българи католици - около 300 семейства, от крайдунавските павликенски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци в периода 1726-1730 да преминат във Влашко. През 1737 г. обаче българите в Малка Влахия са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските преселници. Чипровчани, които живеят във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Павликяните от своя страна, които живеят покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат. През пролетта на 1738 година павликяните получават правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. През 1744 г. императрица Мария-Терезия дава със специална грамота права на българите за заселване на пустеещите земи в Банат. Малките им колонии постепенно се разрастват, построяват се нови селища, към тях се присъединяват още българи. Павликяните католици са предимно земеделци и лозари, а чипровчаните, също католици, са занаятчии и търговци. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, съхранявайки своя национален характер и самосъзнание.
В Румънски Банат български села са Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и Телепа (Болгартелеп, дн. Колония булгара). В Сръбски Банат българи живеят в Модош, Бело блато, Иваново, Канак и Стари Лец. Банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. След Освобождението на България от 1878 г. малка част от тях се завръщат в родните си места.
Език
До 1863 година богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски (хърватски) език. От 1863 година богослужението се води на български. Разговорният език между хората е източнобългарски диалект. Те казват pule вместо поле, selu вместо село, ugniti вместо огнище. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия в диалекта. В периода 1860-1896 година българският език е основен език на преподаване в българските училища в Банат. После до 1918 г. е заменен с унгарския, а след това - с румънски или сръбски. Банатските българи изтъкват българския характер на езика си въпреки неговата диалектна и повлияна същност и използването на латиницата вместо кирилицата. Във вестника на банатските българи „Наша глас“ редовно се публикуват материали на съвременен български език.
В миналото банатските българи са наброявали между 4000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат Сентклараи при заселването е имало 4600 българи. Днес те наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни са 6500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни - 1658).
Дом
В България сега живеят около 6000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението през 1878 година. Периодично в с. Бърдарски геран се организират събори, на които си дават среща потомци на банатските българи, пристигащи от Румъния, Сърбия и Унгария.
Будител
От двете основни средища на банатските българи - Стар Бешенов и Винга, поемат своя житейски път изявени личности. Сред тях е книжовникът, будител на българщината Леополд Косилков. Роден е във Винга на 10 април 1850 г., в семейството на учителя и писател Иван Косилков. Началното училище Леополд завършва в родното си място, а след това продължава в близкия град Сегед, Унгария. Педагогическото си образование завършва във Вършац в днешна Сърбия. Младият учител активно се включва в учредяването и бъдещата дейност на Вингианското учителско дружество, което допринася за формирането на банатски български писмен език. Въпреки спънките на тогавашната унгарска държава, която постоянно оказва натиск, за да не се издават вестници и списания, банатските българи превеждат учебници и книги, които подпомагат образованието им. Леополд Косилков успява да създаде дори триезичен речник на немски, унгарски и български език. На световното изложение за педагогическа литература в Париж през 1889 г. той получава сребърен медал за създаден от него буквар. Години наред Леополд Косилков е кореспондент на български вестници, поддържа комуникация с редица личности от българската история, сред които и Стефан Стамболов.
Румен Жерев
