Холера беше открита у нас след повече от век отсъствие на болестта. Става въпрос за вносен случай на инфекцията. Новината за холера у нас, при това след повече от век, разтревожи много хора. Място за притеснение няма, защото няма риск от епидемия у нас.
Холерата може да поваля за часове. Инкубационният период е от няколко часа до пет дни след приема на заразена храна или вода. Хората, заразени с инфекцията, може да имат лека до тежка водниста диария, повръщане и дехидратация - загуба на вода в тялото, причиняваща слабост или замайване, която при задълбочаване е животозастрашаваща. След като бактериите достигнат до червата, те отделят холерен токсин, който е отговорен за дехидратацията. По данни на Института „Пастьор“ в Париж загубата на вода и електролити може да достигне до 15 литра на ден. Холерата е лечимо заболяване, но ако своевременно не бъде предприета подходяща терапия, може бързо да стане фатална. В най-тежките случаи скоростната загуба на големи количества течности и електролити може да доведе до смърт в рамките на часове.
Симптоми
Повечето от заразените хора нямат никакви или имат леки симптоми и могат да бъдат успешно лекувани с разтвори за рехидратация, което е изключително важно, и с антибиотици. При навреме започнало лечение смъртността е под 1%.
Бактериите присъстват в изпражненията на заразените в продължение на 1-10 дни след инфектирането им и се изхвърлят обратно в околната среда, потенциално заразявайки други хора чрез храната и водата за пиене.
Срещу холерата са разработени три ваксини, но нито една не е 100% ефективна и не отменя необходимостта от спазване на мерки за безопасност в районите, където е разпространена. Единствената най-важна предпазна мярка са отличната лична хигиена и консумацията само на добре обработена термично храна - препоръката е храната още да пари в момента на сервиране и безопасна вода - например запечатана бутилирана, преварена или химически обработена вода. Миенето на ръцете, зъбите и подготовката на храната също трябва да става с безопасна вода. При липса на възможност за измиване на ръцете трябва да се използват дезинфектанти, в които съдържанието на етилов алкохол е най-малко 60%.
Холерата е остро диарийно заболяване, което се причинява от бактерията Vibrio cholerae и се разпространява със замърсени вода и храна. Източник на заразата са изпражненията на инфектиран човек. Вероятността холерата да се предаде директно от човек на човек е изключително ниска.
Индия
До XIX век холерата се е срещала само в делтата на река Ганг в Индия, но с развитието на транспортните връзки достига и до останалия свят. Човечеството преминава през шест пандемии, отнели живота на милиони хора на всички континенти с изключение на Антарктида. Седмата пандемия започна в Южна Азия през 1961 г., стъпи в Африка през 1971 г. и влезе в Америка през 1991 г., тя продължава и в момента. Причинителят на холерата е открит от д-р Робърт Кох през 1883 г. по време на епидемия в Египет.
Днес болестта е ендемична в много страни, среща се основно на места, където липсва подходящо водоснабдяване и канализация. Особено засегнати са Югоизточна Азия (Индия, Бангладеш) и Субсахарска Африка.
Световната здравна организация определя холерата като „болест на бедността“, засягаща хора с недостатъчен достъп до безопасна вода и основни санитарни условия.
Бедствията и войните увеличават риска от инфекцията
Природните бедствия, военните конфликти, непланираната урбанизация и изменението на климата като суша и наводнения увеличават риска от холера, защото затрудняват снабдяването с безопасна вода и поддържането на хигиена.
Смята се, че всяка година има от 1,3 до 4,0 милиона случая на холера и 21 000 до
143 000 смъртни случая в световен мащаб. През 2017 г. стартира глобална стратегия за контрол на холерата, чиято цел е причинените от нея смъртни случаи да бъдат намалени с 90% до 2030 година. Резолюцията е приета през май 2018 г. на 71-та Световна здравна асамблея.
*Авторът работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
