Н а виден варненски кмет бе посветено третото издание от поредицата „Исторически беседи“ в града. То се провежда по идея на историците Симеон Кулиш от Тракийския научен институт, филиал Варна, и Теодор Роков от Музея за нова история на Варна и НЧ "Варненски Будители-1926“.
Кмет в бурни години, обичан и почитан от съгражданите си, Александър Г. Василев е бележит българин, който трябва да се помни и споменава. На чаша кафе в къщата му, която е днешно читалище или е по-позната като „Старата библиотека“ на бул. „Сливница” №46, присъстващите усетиха духа на минали времена.
Александър Василев е роден на 15 юли 1869 г. в Стара Загора. Завършва право в София през 1894 г. Работи като съдия в Хасково, а от 1896 до 1899 г. като заместник-прокурор в София. Във Варна идва през 1899 г. и до 1905 г. е подпредседател на варненския окръжен съд. Избран е за председател на прогресивно-либералното бюро във Варна.
Инициативи
След шестгодишна свободна практика Василев заема кметския стол от март 1912 г. до август 1915 г., припомня varna.bg. През неговия мандат се реализират започнатите отпреди крупни проекти по електрификацията, канализацията и водоснабдяването на града. На 14 януари 1914 г. е пусната в редовна експлоатация електрическата централа. Александър Василев полага грижи и за развитието на лозарството. Осъществява се идеята му за създаване на общински разсадник с оглед възстановяване на варненските лозя.
По време на Балканската и Междусъюзническата война Александър Василев и общинските съветници се заемат с организацията по изхранване на бедните войнишки семейства и събиране помощи за войниците. Особено мъчителен за него е 2 юли 1913 г., денят, в който в града влизат румънски войски. Той отказва да предаде общината въпреки разлепените прокламации от името на главнокомандващия румънската армия. Настоява пред руския представител във Варна за бързото им изтегляне.
Реформи
Александър Василев проучва социалните реформи в другите държави. Настоява пред Министерството на железниците да се разреши на безработните да пътуват безплатно до населеното място, където се търсят работници. Обръща се към всички индустриалци и занаятчии да обсъдят въпроса за въвеждане на двусменен режим на работа, за да се ангажират повече хора. Предлага да се сключи заем от 500 000 лв., който да се използва за откриване на нови работни места. Инициатор е за създаване на Бюро на безработните. Неговото виждане за това е да се открият такива бюра и в "съседните по-големи градове" с обмен на информация за работните места. По време на Първата световна война Василев е мобилизиран в редовете на армията. През есента на 1916 г. открива лазарет в собствената си къща за ранените български войници. След войната Александър Василев е избран за народен представител. Пред близките си споделя с болка за редицата неща, които не е успял да завърши като общественик. Умира през 1927 г.
Добромир Радушев
