„Хачо Бояджиев е човекът, който ме научи да играя табла“, разкри пред „Телеграф“ тв водещият Георги Любенов, който миналата неделя отпразнува 10-годишния юбилей на предаването си „Денят започва“ в ефира на БНТ.
„Излъчвахме едно от изданията на „Полет над нощта“ от Варна. Бяха избрали курорта Св. Константин и Елена за прякото предаване. Три-четири дни бяхме командировка там и тогава той ме научи. Хачо беше запален табладжия, много обичаше да играе, биеше ги всичките, ядосваше се много, като играе“, разказва Жоро. На 23 април преди точно 10 г. режисьорът на най-любимите новогодишни програми издъхна. „След като почина, Весела, жената до него, ми подари неговата табла. Тя се намира вкъщи в момента. Това ми е един веществен спомен от него – таблата на Хачо. Играя все по-малко, не съм толкова запален да знам триковете, едва ли ще стигна такова ниво, но правилата ги знам и се забавлявам. Винаги когато играя, някакси неизбежно споменът ме връща във Варна, когато Хачо ме учеше“, връща лентата назад Любенов.
500
В юбилейното му издание миналата седмица се появи най-дългогодишната му екранна партньорка – Аделина Радева, с която цели 7 г. водят централната информационна емисия на БНТ „По света и у нас“. „Тя ми подари една жаба, тъй като е всеизвестно, че колекционирам жаби, заедно с други известни личности като актрисата Мария Статулова. С нея сме разменяли екземпляри – аз й дадох мои жаби, тя ми даде нейни. Странно хоби. Чувал съм, не го познавам лично, за един професор от Пловдив, който има над 3000 фигурки на жаби. Моите са малко над 500. Последната ми жаба от Ади седи на видно място вкъщи и с удоволствие я наблюдавам“, споделя още Жоро.
Майсторство
За 10 години той е реализирал над 620 броя на предаването, което се излъчва всяка събота и неделя от 8 до 11 ч сутринта. За това време са минали повече от 3000 гости. „Имал съм и силни предавания, и не толкова. Интересни са били и политиците, и Лили Иванова, и други хора, които никой не ги познава. Имал съм и срещи, които не са ми били интересни. Публичните личности, които могат да бъдат интересни, са препитвани в какви ли не медии по хиляда пъти. Целта ми е била винаги да бъде нещо различно и затова смятам, че си има майсторство. Това е задачата на всяко едно предаване. За да е интересно, трябва да има някакъв вид провокация. През цялото това време винаги съм се опитвал да правя това – да нарушавам очакванията на гостите и на зрителите. Винаги съм на гледната точка на зрителя. Не искам да питам това, което гостът би искал, а това, което го вълнува зрителя. Всеки би питал Кичка Бодурова за песните, или някой актьор за ролите, аз го смятам за тривиално и скучно и почти гледам да не задавам такива въпроси, може би са го забелязали зрителите“, разказва водещият. Предаването се излъчва на живо и е имало гости, които в последния момент не идват. „Най-често това се случваше в последните 2 години заради пандемията. Буквално от днес за утре гостът казва, че е болен и няма да дойде. Като цяло мога да се похваля, че нямам много откази. Напротив – хората искат да участват, когато имат новини, събитие или повод, сами се предлагат, така че не е необичайно. Но примерно Мария Каварджикова отказва интервю. Само че тя отказва на всички, не само на мен. С удоволствие бих гледал тв интервю с Мария Каварджикова, в което и да било предаване. Два пъти сме я канили и двата пъти е отказала. Политиците много по-малко отказват, на тях им е важно и се приема всяка една покана за интервю“, добавя той.
Примите
Георги Любенов е един от малкото, пред когото естрадната прима Лили Иванова предпочита да говори. „Известно е, че тя не е експонирана никъде в медиите – дава едно интервю в годината или на 2 г. В този смисъл чувствам удовлетворение за това, че е приела няколко покани. Обмисляме го внимателно, не го репетираме предварително. Няма нищо по-лошо от репетираното интервю. Само посоката на разговора иска да знае. Майсторството на владеене на комуникация определя качеството на едно интервю и смятам, че това е причината да стават хубави интервютата ми. Обикновено ги снимаме в дома й, с едно изключение, когато навремето гостува в студиото на „Полет над нощта“, казва водещият. Другата музикална прима Йорданка Христова пък бе гост в юбилейното му издание. „Тя е толкова достолепна, достойна, естествена, мъдра, над нещата, недребнава и неконфликтна. Това е абсолютно респектиращо като нейно качество. Това е причината толкова често да искам да ми гостува. Винаги е много сърдечна и това личи. Дори и в последното интервю, с което отбелязахме 10 години на предаването, сама предложи да ни поздрави с най-новата си песен“, допълва Жоро. Тъжно му е, че голяма част от гостувалите му звезди като Стефан Данаилов вече не са живи. „Но това е феноменът на телевизията, че тъкмо срещите с такива личности остават спомен завинаги“, обяснява любимецът.
Книга
Колкото и невероятно да звучи, догодина Георги Любенов ще празнува 30 г. в журналистическата професия. Първата си петилетка изкарва в националното радио, а след това започва кариерата му в БНТ. „Това е достатъчно време да описвам работата си. Славни спомени от едно прохождане, защото в началото на 90-те бе същинската промяна, в която имаше много по-голяма демокрация и свобода, отколкото има в момента. Това е голямата разлика. Но аз имам спомени от начина, по който изглеждаха и радиото, и телевизията – по съвсем друг начин се правеше всичко, технологията сега позволява всичко да се случва много по-лесно. Говоря за времена без компютри и интернет - новините идваха по телекс, пишехме на пишещи машини, музиката се пускаше от магнетофонна лента. Нищо общо с дигиталната култура. Цели поколения, родени в края на 90-те, не знаят какво е аналогова техника“, спомня си водещият. Има материал да напише книга, но засега не я планира. „Нямам мания в писането, нямам развита графомания. Кой ли не написа книга – артисти, певци, музиканти, включително и мои колеги тв водещи. Не намирам смисъл да издавам интервютата си написани, няма кой да ги чете. Но скритите неща, това, което е останало в работата, би могло да бъде описано“, уточнява той.
Полет над нощта
Ето какво си спомня и за работата в „Полет над нощта“: „Започнах да го водя на 1 март 2002 г. и продължих до есента на 2007 г. Това са пет години и половина. Не е много, но в моите представи ми се струват повече, отколкото 10 г. сега. Но тогава съм бил съм по-млад, наивен, неулегнал. Времето беше по-различно, дори технологично. Предаването свързваше българите по света, докато в днешно време не е така – може да гледаш българска телевизия по най-различни начини. Връзката с България е елементарна, но 2000 г. не беше. Хората чакаха да дойде петък вечерта, за да почне предаването. На всяко кътче на света се излъчваше по различно време – едни казват добро утро, други добър ден, трети добър вечер“.
Води с разкопчан колан "По света и у нас"
С усмивка Жоро Любенов си спомня и за гафовете, които най-често са се случвали като водещ на „По света и у нас“: „Те обикновено са свързани с техниката и технологията, не толкова със съдържанието. Като се случи технически гаф, е забележимо. Като водещият направи лапсус, не е фундаментален гаф, защото всички го правят. Но когато изгасне осветлението в студиото и гръмнат прожекторите, се вижда от всички. Това се е случвало по време на новините в ефир. Токов удар, при който изгасват само прожекторите – камерите продължават да работят, но на тъмно“. Ето и друг забавен спомен: „По едно време водихме новините прави. На един от тези кадри коланът ми се беше разкопчал или аз не го бях закопчал, не помня. Коко Каменаров го беше видял и много се е забавлявал. След ефир реагира: „Хубаво е да си вдигаш гащите, когато заставаш в студиото“, но не ме е наказвал. Който не работи, той не греши. Сега в „Денят започва“ няма толкова гафове, защото телевизията си е голяма машина, добре работеща“.
Кръстен на дядо си
Георги Любенов е кръстен на дядо си. „Бях в 6-и клас, когато той почина. Не съм живял толкова с него, че да имам много спомени. Но го помня като благороден човек, добър, информиран. Смятам, че отношението към публичността и към медиите съм взел от него. Имаше голям усет към това. Детските игри дядо и внуче, разходките, угаждането, спомени от сладкарницата в неделя, глезенето... това са ми спомените. От хората, които много си харесват името, съм. Често се шегувам с факта, че трите най-известни имена в държавата са Георги, Иван и Димитър. Всяка година класацията се променя според новородените. Докато Иван и Димитър си разменят второто и третото място, Георги е на първо място. Извинявам, но Георгевците сме повече от Ивановците - фактите са такива“, споделя Жоро.
Най-хубавият рожден ден в Осло
Обичайно той получава много повече поздравления за именния си ден на 6 май, отколкото за рождения си ден. „Хората не знаят кога съм роден, но знаят как се казвам. Логично е, на Гергьовден телефонът ми да загрява. Ако не съм на работа, обичам да пътувам. Май месец е най-хубавият в годината, прекрасната пролет е тогава. Обичам този ден, обичам да го празнувам. Имам си ритуали, харесвам агнешкото печено на Гергьовден, приемам поздравления и се чувствам хубаво на именния си ден. Тази година 6 май е в петък, а в следващите два дни имам предавания. Така че ще го отложа и ще го празнувам в неделя след предаването с приятели“, обяснява водещият. За рождения си ден е бил повече в чужбина. „Едно от най-хубавите беше в Норвегия, но не помня коя година беше. В Осло много хубав рожден ден имах. За Гергьовден обикновено съм в България, защото май месец е наситен с работа, не мога да си взема отпуска. Единствено през август почивам. Не мога да кажа „Отивам на круиз“ и това няма как да ми се случи с тази професия“, смее се любимото лице от екрана.
Лео Богдановски
