П ървата Неделя на Великия пост, която тази година се пада на 13 март, се нарича Православна, или „Тържество на Православието”. Тя е посветена на спомена за победата на Вселенската църква над иконоборческата ерес на Седмия Всeленски събор през 787 г. Тогава денят на закриването му е съвпаднал именно с първата неделя на Великия пост. Една от причините за появата на иконоборството е съществувалото по онова време неправилно отношение към иконите дори сред православни, които често се преплитали с различни суеверия. Но въпросът има и политически оттенък. В един момент иконите много се комерсиализирали. Наред с това императорите се опасявали, че вярата в иконите ще подкопае култа, който те създавали към своята особа и власт. А и много от монасите често си позволявали да критикуват византийските императори, което в един момент ги овълчило срещу иконите и манастирите.
Седми Вселенски събор. Икона от XVII век
Началото на иконоборството като организирано движение положил византийският император Лъв III Исаврянин (717-741).То продължило и при неговия син Константин V Копроним (741-775). През 754 г. той свикал събор, на който иконопочитанието било осъдено. Ликовете на Иисус, Дева Мария и светиите били изхвърлени от църквите и в по-голямата си част изгорени, а живописните и мозаични изображения по стените на храмовете – заличени. При неговия наследник Лъв IV Хазар (775-780) иконоборството до известна степен утихнало, за което спомогнала благочестивата царица Ирина. Но пълното възтържествуване на иконопочитанието настъпило едва когато тя поела след смъртта на съпруга си управлението на империята вместо малолетния си син Константин (780-797). Царицата разбрала, че било необходимо свикването на Вселенски събор, който да осъди Компронимовия лъжесъбор.
Текст към снимка 1201-3: Папа Адриан I
Седмият Вселенски събор се състоял в град Никея. Наред с другите епископи присъствали и представители на Александрийския и Антиохийския патриарси, а също и двама папски легати. Председател на събора е бил Константинополският патриарх Тарасий. Интересно е да се отбележи, че по онова време нито папите в Рим, нито европейските монарси начело с Карл Велики са се поддали на изкушението да осъдят иконите, както сторили ромеите. Накрая отците на събора единогласно заявили: „Приемаме и почитаме с любов свещените и досточтими икони, и им се покланяме“.
Седми Вселенски събор в Никея. Миниатюра от Манасиевата хроника, XIV век
Щом Бог е станал човек - може да бъде изобразяван
Седмият Вселенски събор провъзгласява догмата за иконопочитанието. Според нея, когато е станал човек, Бог е станал и изобразим. Със Своето въплъщение невидимият и непостижим Господ е получил човешки лик, и Божият лик може да бъде изобразен не като портрет, а като вътрешен и тайнствен образ Божи, познат и преживян от земната Църква. А който отрича иконата на Христос, отрича тайната на Въплъщението и тайната на богообразността на човека, отрича светците, които са изобразили в себе си Христос като истински и живи икони. Иконата свидетелства още за плодовете на Боговъплъщението и за общението на сътворената човешка природа с невидимите Божествени енергии, които преобразяват живота.
