Н а 17-ата Неделя след Неделя подир Въздвижение, която тази година се пада на 20 февруари, проповедите са посветени на притчата за блудния син. „Един човек имаше двама синове и по-младият от тях рече на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.” (Лука 15:11-12) Бащата се проявява като справедлив човек, който дава полагащия се дял на своя син и уважава решението му. Но в страната, където отишъл нашият герой, връхлита глад. И той изпаднал до такава бедност, че бил готов да се храни с това, което дават на свинете, за да преживява. (Лука 15:16) И тогава възкликва, че дори слугите на баща му разполагат с много повече, отколкото той в този момент. Навярно след това прозрение блудният син е завладян от силно самосъжаление и вътрешен упрек за глупостта да напусне бащиния дом.
”Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.” (Лука 15:18-19) В тези думи звучат едновременно разкаяние, решителност и смирение. Мъдростта идва в трудните моменти. Превратностите на съдбата дават най-ценните уроци и ни променят изцяло. Точно това променя и блудния син.
Но каква е реакцията на бащата? Той съзира още в далечината детето си и се затичва към него (Лука 15:20). Това е бил най-радостният момент, а неговото дете със съжаление изказало пред баща си думите, които преди това бил подготвил да изрече. И вместо родителят да изпадне в дълга тирада колко неблагоразумно е постъпило неговото чедо, той казва на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.” (Лука 15:22-24)
Притчата е вдъхновила и великия художник Рембранд.
По-големият син изпитва ревност към брат си: „Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. (Лука 15:29-30) Отново мъдрият отговор на бащата дава яснота. „Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим, че тоя ти брат мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.” (Лука 15:31-32) Бащата не омаловажава факта, че по-големият му син е винаги до него, работи усърдно на нивата и му се покорява. Знае, че като по-голям е по-отговорен, защото от него ще се изисква повече. И че ако днес каещият се грешник е малкият син, то утре би могъл да бъде големият. Но бащината любов и прошка ще са еднакви и за двамата.
Бог никога няма да ти обърне гръб
Притчата за блудния син разкрива любовта на Бог към нас в образа на бащата. Знанието, че има Някой, Който никога няма да ти обърне гръб, ти дава сигурност и знаеш, че си обичан. Защото за Господа ние сме Негови деца. Неговата любов към нас никога няма да отпадне. Даже да се чувстваме виновни, недостойни и презрени от целия свят, има Един, за Когото сме скъпоценни. Той е скалата, крайъгълният камък, Който ще е насреща, за да се опрем на Него. Няма значение каква е грешката ни. Няма нищо на света, което да ни отнема Божията обич. Той знае нашите грешки още преди да сме ги извършили и ни е простил за тях, изкупил ги е с кръвта си и със Своята жертва е направил вечен мост между себе си и нас, Неговите блудни синове и дъщери.
