Г радушките, описани от гения на словото Пейо Яворов, от големината на яйце преди век сега вече стигат до размерите на ябълка.
Наблюденията на учените по цял свят са, че екстремните климатични явления не са така чести, но за сметка на това са много по-разрушителни. А парчетата лед са по-огромни отпреди 100 г., каза пред „Телеграф“ климатологът Симеон Матев.
Това, което се наблюдава в България в последните няколко години, е, че ако преди градът е бил типичен за месеците май, юни и юли, то напоследък се разпростира през цялата година, дори и през зимата. Ако падне град през февруари, не е толкова страшно, защото тогава природата спи, лошото е, че ледените парчета вече брулят до септември, нещо напълно нетипично за близкото минало.
А това е времето, в което се прибира реколтата от овошки и зеленчуци, изтъкна той. Ученият допълни, че по косвени данни честотата на градушките намалява, но има увеличение на щетите, защото като цяло се наблюдава и увеличение на самите зърна.
Суперклетки
В последните няколко години се наблюдава усилване на мощността на процесите през май, което преди 20 години е било характерно като мощност на градушката за юли, потвърди Цветелина Димитрова, метеоролог и шеф на Главна дирекция „Оперативни и технически дейности“ на Агенцията за борба с градушките.
Има многоклетъчни процеси, тоест образуват се градоносни облаци, които като мощност са характерни за юли, още през май. Тя даде пример с градушката на Твърдица преди няколко дни. Там се е формирал облак, наречен от учените суперклетка, което е най-мощният процес, известен в света, такъв, какъвто е в основата на формиране на торнадото, въпреки че в Твърдица до такова не се е стигнало. Процесът се е развил светкавично, което е типично за суперклетките. След като е бил засят с ракети, неговата мощност е намаляла, но след като е преминал Стара планина, веднага се разделил и е започнал отново процес на формиране на мощни суперклетки, обясни метеорологът.
Цветелина Димитрова каза, че по принцип изследванията, които са направени относно измененията на климата при различни сценарии, показват, че на територията на България, особено в Горнотракийската низина, се увеличава мощността на процесите вследствие изменение на климата. Това се потвърждава от прогнозата на числени климатични модели, във връзка с изследвания за бъдещо развитие на климата от последните десет години.
Според Димитрова тези мощни процеси по някакъв начин са свързани с така нареченото срязване на вятъра, което специалистите обясняват с разлика в скоростта или посоката на вятъра на относително кратко разстояние в атмосферата.
Гори
Настина ли се променя климатът? Според депутата Александър Дунчев, който, преди да влезе в парламента, беше шеф на Изпълнителната агенция по горите, а преди това работеше по международен проект, свързан с промените на климата и връзката с горите, измененията са повече от очевидни. Доказателство е, че иглолистните гори вече пълзят на север и се изместват от широколистни видове в нашите планини. Това, което прави впечатление, е, че с климатичните промени дъждовете стават все по-неравномерни с все по-голям интензитет, каза Дунчев. Всичко това води до ерозия на почвата, тя се изнася и затлачва рекички и язовири. Ако няма гора, водата много по-бързо изтича от планината в гръцкото море. Така лесовете задържат водата да изтече от връх Снежанка направо в Егейско море, каза той.
Според Александър Дунчев за промените в климата има значителна заслуга и човешкият фактор. Всички данни показват, че има свръхнатрупване на въглероден диоксид в атмосферата, който предизвиква парников ефект, който пък води до натрупването на слънчева топлина. Затоплят се шапките на южния и северния полюс, топят се ледниците, идва нова вода, тя променя температурния режим не само в големите водни басейни, но и на сушата. Така настъпва една голяма каша и климатът се обърква, излизаме от баланса на последните хилядолетия. Когато студени и горещи маси се сблъскват, но не по познатите им досега пътища, става страшно. Затова всичко е в баланса, каза Дунчев.
Горите
Това, което значително може да намали този апокалипсис, са горите, изтъкна той. Затова трябва да гледаме на тях като на живо същество, а не като на пачка пари, защото всяко дърво е наш приятел. Ако горите на Амазонка и Азия продължат да се изсичат, няма да могат да поемат въглеродния диоксид и ще се затопли още повече. Така се обърква микроклиматът в самата територия, защото горите отделят влага и поемат влага. И колкото по-обширни са горските пояси, толкова повече влагата влиза навътре в континента и охлажда, обясни екологът.
Температурите се вдигат от 80-те години
От една страна, не може да се изключи човешкият фактор за затоплянето, затова трябва да се приспособим и да бъдем по-бдителни относно предстоящите бедствия, каза климатологът Симеон Матев. От друга, има обективни процеси. Намираме се в междуледников период, който е започнал преди 10 хил. години, с известни криви в температурите. Днешното повишаване на температурите е започнало през осемдестте години на миналия век. Според някои учени вече сме стигнали пика и ще започне охлаждане.
Европа отдавна проумя, че има проблем с климата. Затова все повече се ориентира към зелена енергия, която да неутрализира затоплянето. Ние сме много назад, но въпреки това наскоро по Плана за развитие и устойчивост са предвидени средства за снабдяване на 10 хил. семейства със солари, които да се монтират върху покривите. А би трябвало да са поне 100 хиляди, каза депутатът Александър Дунчев.
Светлана Трифоновска
