- Г-н Наков, вие сте от най-голямото село на банатските българи. Колко назад във времето знаете за предците си във вашия род?
- Познавам рода си, аз лично мога да установя по пряка линия предците си до средата на XIX век. При нас е възможно да издириш предците си от самото им изселване, но въпросът е малко сложен, защото трябва да се търси в книгите, в които са записани покръстванията, а те са събрани в Държавния архив. Има възможност да се потърси в архивите на диоцеза, да се задълбае по-назад във времето.
Стар Бешенов е селото с най-старата запазена българска диаспора, образувала се от косвените последици на Чипровското въстание от 1688 г. Създадено е през 1738 г. от българи католици от Свищовско и Никополско, по-точно от Трънчовица и Ореш, в резултат на гоненията в католическите села в поробена България. Убити са около 40 католически свещеници и тогава Лука, племенник на Никополския епископ Филип Станиславов, решава да прибере българите в Крайова, за да не загубят вярата си и там да чакат освобождението на родината си. За съжаление това не идва и през 1737 г. те започват отново да търсят свой дом и го намират в Банат, където сме и ние сега. В Стар Бешенов е най-старото българско училище, което действа и до ден днешен и в което преподаването на български език не е преставало. Създадено е през 1745 г., а ако се не лъжа, Габровското училище е основано през 1835 г. Училището в Стар Бешенов няма и една година прекъсване. Вече е гимназия и от 2006 г. носи името „Св. св. Кирил и Методий“ по мое предложение, защото смятам, че това име отразява идентитета ни. Това е единственото учебно заведение в Румъния, в което се изучава български език от детската градина до 12-и клас.
- С какво са се занимавали прадедите ви?
- Били са селяни и страхотни гледачи на добитък. Известни сме били с това, че сме отглеждали хубави коне, които са взимали в австрийската армия. И сега на герба на футболния ни отбор „Победа“, който действа от 1927 г., имаме лъв като олицетворение, че сме българи, и кон - като традиция на нашите деди. Това е бил техният поминък. В Банат има две големи български колонии - в Стар Бешенов и във Винга. Във Винга са преките потомци на чипровчаните, една част от които са търговци и занаятчии, докато нашите прадеди са се занимавали със земеделие и отглеждането на добитък. Двете селища са на около 70 километра едно от друго.
- На колко депутати имат право малцинствата в Румъния?
- По конституция малцинствата в Румъния имат правото да бъдат представлявани от един депутат в Камарата на депутатите, при положение че съберат минимален брой гласове. Това са 5 процента от средните гласове за страната, необходими за избирането на един депутат. Такова е изискването, поставено в румънския избирателен закон.
- Колко малцинства са представени в румънския парламент?
- В момента в румънския парламент са представени 20 малцинства, като унгарското малцинство е отделно. Те събират необходимия брой гласове, за да имат сенатори, т.е. те са представени като политическа партия. Освен това сме 18 депутати за 19 малцинства, защото словаците и чехите имат един депутат. Така се казва тяхното дружество - Съюз на чехите и словаците, но може би в бъдеще всяка група ще си има собствен депутат.
- Има ли какво да научите едни от други или всеки депутат си защитава своята общност и не се интересува от другите?
- Разбира се, но това става организирано, защото имаме парламентарна група на националните малцинства в Румъния и тя се състои от 18 депутати. Това е една много сплотена група, може би точно заради разнообразието ни. В повечето случаи тематиката и проблемите ни са общи, но всяко малцинство си има и специфични и това е нещо съвсем нормално. Трябва да кажа, че проблемите ни не са от финансово естество, защото Румъния осигурява държавна помощ на нашите организации. Само за тази година държавната помощ за българската историческа диаспора е над 1 милион и 500 хиляди евро.
Много съм горд, че съм част от тази парламентарна група, защото в нея има много качествени хора. Правилото е, че малцинствата изпращат способни хора да ги представляват в румънския парламент. И колегите имат какво да научат от мен, защото бях три мандата кмет на Стар Бешенов и съм член на комисията по администрация и устройство на територията. Мога да се похваля, че съм един от уважаваните депутати и заради опита ми в администрацията, и заради юридическото ми образование. Всеки разбира от нещо и може да бъде от полза за другите. Така че учим се един от друг, това е нещо нормално за нас. Самият факт, че нашето малцинство получава такава субсидия, означава, че тази група добре си върши работата.
- Само в тази парламентарна комисия ли участвате?
- От време на време има специални комисии, в чиято работа участвам. Предложено ми бе да се включа и в други парламентарни комисии, например юридическата комисия, но отказах, защото аз наистина съм депутат, но трябва да се занимавам и със Съюза на банатските българи, така че част от моето време трябва да се отдели и за съюза. Тези 1,5 милиона евро са държавни пари, които трябва много внимателно и по предназначение да бъдат изразходвани.
- Тези пари се дават на Съюза на банатските българи, а организации на историческата ни диаспора има и в Букурещ, Браила, Крайова и други места в Румъния. Това не ги ли поставя в подчинена позиция на Съюза на банатските българи?
- Да се мисли така, е голяма грешка. Парите се дават на тази организация, която определя депутат, и това е закон. Тези пари се изразходват чрез Съюза на банатските българи, но те са за цялото българско малцинство. И аз на драго сърце очаквам всички организации на нашето малцинство да дойдат с проекти, за да ги финансираме. Така че топката е в техния терен. Съвсем скоро имахме среща в Констанца, за да уточним тези неща. На нея дойдоха и представители на историческата ни диаспора, които нямат организации. Техните дейности ще финансираме ние. Съвсем наскоро финансирахме една екскурзия на деца и младежи до Ястребино.
Много голяма грешка е направена в миналото, но тя е изкуствено направена от некадърни политици - това разделяне на българското малцинство на южни, западни и т.н. Има едно българско малцинство в Румъния, което се представлява официално пред румънската държава от Съюза на банатските българи. Защо? Защото през 2008 г. Съюзът на банатските българи е определен като организация с обществена полезност. Защото е доказано, че това е най-силната организация на българите с най-силно изявен идентитет. Може би знаете, че има места в Румъния, където българите смятат, че са сърби? Ние сме в състояние и сме доказали, че можем да играем тази роля и можем да финансираме и другите организации, при положение че сключат един договор за партньорство с нас. Сама разбирате, че това са държавни пари, които да се изразходват по предназначение и после трябва да има абсолютно цялата документация за какво са били използвани.
- На тази среща в Констанца обсъдихте създаването на консултативен съвет при Съюза на банатските българи. Каква ще е неговата цел?
- Това е моя идея. Целта е да се свържат всички организации на историческата ни диаспора, да разменят координатите си и да действаме съгласувано, като всяка, естествено, запазва своята самостоятелност. Това не е федерация, не е юридическо лице. Ние от Съюза на банатските българи ще финансираме всички дейности, които смятаме, че са от полза за българското малцинство в Румъния. Но ако някой дойде и ни каже: „Аз съм българска организация и искам пари“ - това няма да стане. Който има някакъв проект и наистина е самостоятелна организация, която може да финансира част от дейността си - тогава да! Нали разбирате, че трябва да има участие и от страна на тези организации, а не просто получаване на едни пари. В никакъв случай, това даже е незаконно, това са публични пари! Не са необходими големи проекти. Достатъчни са идеята и представяне на един бюджет кое къде ще се изразходва. Сега например в Търговище има традиционно конски Великден, в Бълен Сърб - детски Великден, няма условие проектът да е голям.
- Как си обяснявате, че не всички организации на историческата ни диаспора са, как да кажа, в близки отношения?
- Първо, при някои българската идентичност е по-ярко изразена, при други - по-малко. След това, всяка организация си има своята специфика - нямат нищо общо българите в Извоареле с тези от Търговище или Бълен Сърб. Това са съвсем различни общности. И на трето място, нормално е в условията на демокрация да има много организации, независимо дали говорим за партии или за българското малцинство в Румъния. Ако някой очаква, че ще има само една организация на българите в Румъния, това е все едно да очаква, че в България или в Румъния ще има само една партия. Свободата на сдружаването е основен принцип в конституцията. Това не е никакъв проблем, не е нищо лошо, затова при пълно отчитане на независимостта на тези организации ги събрахме в Констанца и казахме: „Който работи добре и иска да бъде наш партньор, е добре дошъл“. Съюзът на банатските българи, официално представящ българското малцинство в диалога му с румънските власти, е голяма организация и може да финансира. Който иска да е в партньорство с нас, да заповяда, вратата е отворена, повече не може да направи съюзът, защото ще подложи на опасност тази система. С решение на Министерския съвет ние сме определени като партньор на румънската държава, останалите организации не са с обществена полезност. И никоя друга няма да бъде обявена, защото трябва да се изпълнят определени условия. Тази система е измислена на базата на това кой какво е доказал. Парите са определени за българското малцинство, а ние сме гарант, че ще стигнат до него. От над 7000 души, които са се обявили за българи, над 6000 сме в Банат.
- Българите от историческата диаспора в Румъния са католици или православни. Има ли някакво разделение на тази основа?
- Според мен това не може да бъде основа за разделение. Единственото разделение идва от отдалечеността на определен регион, от коренните села, откъдето идват. По този начин са създадени организациите. Но в миналото е имало изкуствено разграничаване, правено от някакви некадърни политици, които са казвали: „Сега ние имаме парите, сега ние имаме парите“. Това е изчезнало - от 2004 г. насам и особено от 2008 г. насам това изкуствено разделение го няма, защото на нас ни е определено да се грижим за цялото малцинство. Ако на някого от лидерите на другите организации това не му харесва, ако някоя организация иска да е съвсем независима и не й трябва нашата помощ, ние ще уважим тази позиция. Но нашата врата е отворена за всички, защото ние сме задължени и по румънското законодателство да можем да направим така, че тези средства да стигнат до всички, които са част от историческата диаспора. Уточнявам историческата, а не на новообразувалата се диаспора, като имаме пълната свобода да поддържаме връзки с други обществени организации в Румъния и България. С посолството работим много добре, с Държавната агенция за българите в чужбина и други. Връзките ни с България са живи.
- Какво е важно, за да се запази българската идентичност?
- Семейството и църквата са двете места, където може да се запази идентичността на една общност. Има ли ги тези два фактора, нещата са добре, липсва ли единият - започва да има проблем. Ако не ни бе помогнала римокатолическата църква, ние в Банат нямаше да се запазим като българи. В църквата в Стар Бешенов се служи само на български език и изключение се прави, когато имаме гости. В Попещ Леорден, който е близо до Букурещ, например говорят същия диалект като нас, но църквата не им е помогнала и не са били насърчавани да се смятат за българи. Искам да съобщя една радостна новина за сънародниците ни в родината. От тази година ще се изучава факултативно български език в две наши училища - в Дета и Дента. Дета е градче, Дента е селска община.
- Зная, че не е ваш пряк ангажимент, но ние в България се вълнуваме много от съдбата на Солаковия хан. Ще започне ли възстановяването му?
- Солаковият хан беше частна собственост и после имотът бе отчужден от общината в Букурещ. Доколкото знам, има подписан проект за 10 милиона евро за възстановяването му. Понеже е общинска собственост, някъде дълбоко в мен тая надеждата да получим помещение да развиваме културна дейност. Законът го позволява, стига общинският съвет да гласува такова решение.
- Вашите деца говорят ли български език?
- Естествено, що за въпрос.
Това е той:
Роден е през 1972 г. в Стар Бешенов
Банатски българин, католик
Завършил е право в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1996 г.
След дипломирането си работи като юрисконсулт в държавна фирма в родния си край
Бил е 12 години кмет на Стар Бешенов
От 2011 г. досега е почетен консул на Република България в Тимишоара
От 2020 г. е депутат на българското национално малцинство в румънския парламент
Член на парламентарната комисия по администрация и устройство на територията
Председател на групата за приятелство между България и Румъния в румънския парламент
Председател на Съюза на банатските българи
Не е членувал досега в политическа партия
Женен, с две деца
Жанета Йорданова
